Венозна недостатъчност- скритата епидемия

Венозна недостатъчност- скритата епидемия
Венозна недостатъчност- скритата епидемия
   ©  Велко Ангелов
   ©  Велко Ангелов


Визитка: Проф. д-р Васил Червенков, дм, е началник на Клиниката по съдова хирургия в "Аджибадем Сити клиник Болница Токуда". Завършил е медицина през 1987 г. в МУ - София. От 1988 г. е асистент в УМБАЛ "Св. Екатерина". През 1992 г. покрива изисквания за клиничен достъп в Съединените щати и е сертифициран от ECFMG, а след година покрива критериите на FLEX. След присъждане на специалност "Обща хирургия" в България продължава клинична специализация "Кардиоторакална и съдова хирургия" в Carolinas Medical Center, Charlotte, NC. През 1999 г. му е присъдена специалност "Съдова хирургия", след което 2001-2002 г. специализира "Ендоваскуларно лечение на периферни съдови заболявания" в същия център в САЩ. След завръщането си в България защитава дисертационен труд в областта на хирургичното лечение на запушванията на подбедрените артерии и му е присъдена научно-образователната степен доктор по медицина. Редовен член е на Европейското дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия. Преди постъпването си в МБАЛ "Токуда Болница София" е главен асистент в Клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ "Св. Екатерина". Проф. Червенков е председател на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология и съпредседател на Българското дружество по ендоваскуларна терапия.


Визитка: Д-р Емил Белински е лекар - специалист в Клиниката по съдова хирургия в "Аджибадем Сити клиник Болница Токуда". Д-р Белински завършва магистратура медицина в Медицинския университет - София, през 2015 г. През 2016 г. започва своята специализация по съдова хирургия в "Аджибадем Сити клиник МБАЛ Токуда". Проявява оживен интерес към комплексното лекуване на трудно зарастващи, атонични рани и формите на диабетно стъпало и минимално инвазивните и естетични методи при хирургията на разширени вени. Член е на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология.

Със затоплянето на времето все повече нараства броят на хората, които се оплакват от подуване, дискомфорт, тежест и крампи в долните крайници. Тези симптоми са по-изразени в края на деня и засягат предимно млади и иначе здрави хора. Често могат да се засилят при определени състояния като бременност, кърмене, след раждане, някои хронични заболявания, дълго пътуване, носене на високи или неудобни обувки, преди менструален цикъл, при по-голямо физическо натоварване и други.

Всички тези симптоми могат да се свържат с прояви на венозна недостатъчност.

Венозните съдове имат задачата да връщат кръв

от тъканите към сърцето. Недостатъчността е хронично, прогресиращо състояние, свързано с отпускане на венозната стена, в резултат на което се проявяват описаните по-горе оплаквания. Става дума за състояние, което се характеризира със слабост на съединителната тъкан, изграждаща стената на вените. В долните крайници това се осъществява срещу налягане и е свързано със значимо натоварване на венозната стена. В резултат на това вените се разширяват, а фините клапи (чиято функция е да противодействат на опитите на кръвта да се връща надолу) се раздалечават една от друга. В зависимост от засегнатия сегмент можем да опишем два начина на протичане - повърхностни и дълбоки разширени вени.

Според клиничната изява на заболяването разграничаваме 7 стадия/класа: С0 - без видими външни промени по долни крайници, само субективни оплаквания С1 - малки повърхностни вени и капиляри - като мрежички (т.нар. телеангиектазии)
С2 - варикоза - истински разширени вени с различен калибър С3 - отоци С4 - промени по кожата - тя изтънява, оцветява се в кафяво, става по-податлива на рани, дермата се уплътнява С5 - затворени рани

С6 - отворени рани

Според данни на Националното дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология от венозна недостатъчност страдат около

30% от мъжете и 47% от жените в България

В световен мащаб обаче този процент е по-голям. В кабинета на съдовия специалист пациентите търсят помощ обикновено след видимата проява на венозна недостатъчност (клас С1 и нагоре). Адекватната профилактика и лечение обаче са есенциални във всеки стадий на заболяването. Няма как процесът да бъде върнат обратно, но може да се забави, дори да се спре прогресията му с взети навреме мерки.

Основна причина за развитието на венозната недостатъчност е фамилността. В

над 60% от всички случаи има фамилна анамнеза

за майка, баща или баба, дядо с венозно страдание. В останалите случаи попадат пациенти, при които заболяването се дължи на начина им на живот. Обикновено те упражняват професии, свързани с продължително, статично натоварване на долни крайници - стоене (преподаватели, хирурзи, дентални специалисти, готвачи, фризьори) или седене (счетоводители, IТ специалисти, банкови служители), и са по-предразположени към поява на венозна недостатъчност и произтичащите усложнения. Женският пол, заседналият начин на живот, затлъстяването също имат отношение към честотата и прогресията на заболяването.

Хроничната венозна недостатъчност е

състояние, повлияващо се благотворно от консервативното лечение

Често това е и единственият начин, по който може да се помогне. Хубава първа стъпка е корекцията на рисковите фактори. Наследствеността не е нещо, на което можем да повлияем, но начинът на живот е безкрайно поле за подобрение. Подходящите физически натоварвания - леки с голяма повтаряемост - засилват венозната циркулация. Най-изразен ефект виждаме, когато движението се извършва от мускулатурата на подбедрицата. Разположените в дълбочина венозни съдове разчитат ексклузивно на външната мускулна помпа за задвижване на кръвта в тях, а те отговарят за до 80% от венозния дренаж на подбедрицата. Важен момент, който голяма част от пациентите откриват сами, е декливното положение на краката. Почти всеки човек с венозен проблем познава чувството на облекчение, когато се прибере вечер с типичните венозни оплаквания от тежест и оток и вдигне краката поне в хоризонтална позиция или над нивото на таза. Този ефект е търсен от пациентите дори по-рано през деня на работното място при значително статично натоварване. Безценно оръжие за борба с венозната недостатъчност и хроничния оток е еластокомпресията.

Правилният ластичен чорап

може да елиминира ефектите от заболяването или поне да ги сведе до минимум. Често медицинските чорап носят стигмата на неудобни, дебели, груби и грозни средства за мъчение на пациентите. Това убеждение не може да бъде по-далеч от истината. Съвременните технологии позволяват на многобройните производители да предложат на пациентите медицински продукт, неотстъпващ по нищо на дизайнерски чорапи. Ключов момент е покупката на правилни размери, правилната компресия и правилното им поставяне. Необходимата компресия се определя от съдовия специалист, а размерите и поставянето са винаги сутрин, когато краката не са отекли. Идеята на еластокомпресията е да не позволява на отока да се появи, а не да лекува вече появил се.

Венотоничните медикаменти

са друго неизменно средство за профилактика и лечение на венозната недостатъчност и нейните усложнения. Клиничните проучвания, доказващи тяхната ефективност, се увеличават като брой всяка следваща година. Със стягащия им ефект върху венозната стена се подобряват почти всички субективни симптоми. Намалява преразтягането на разширените вени, а по този начин и болката по хода на вената, и отокът. В по-леките случаи се наблюдава и по-пълноценна функция на венозния клапен апарат. Огромен плюс е произходът на венотоничните медикаменти, които се произвеждат от стандартизиран екстракт от цитруси и други природни продукти, което ги прави много добре поносими, включително и при бременност и кърмене.

При коментара на повърхностните разширени вени се появява и друга алтернатива за терапия. Съществуват

миниинвазивни похвати и техники за премахване

или изолиране от кръвотока на достъпните подкожни вени. Локалната влошена венозна циркулация в басейна на варикозните съдове поражда притеснение у пациентите, че след премахването им ще се наруши още повече кръвотокът. В действителност кръвта се пренасочва към нормалните работещи венозни съдове и в крайна сметка циркулацията се подобрява. Това се отнася за всички етажи от венозното съдово дърво в подкожието - кожни капиляри, периферни клони и магистрални повърхностни вени.

Хроничният аспект на венозната недостатъчност и проявата й при млади хора в пика на тяхната активност и работоспособност са основните причини това заболяване да остане неглижирано и недолекувано. Прогресията му води до трудни и продължителни за лечение усложнения. Реалната статистика показва, че немалка част от хората не осъзнават значението на първите симптоми и нуждата от продължителна профилактика и поддържащо лечение.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал

"Пирогов" на три морета

"Пирогов" на три морета