Иновациите в съвременната хирургия носят ползи за пациента, лекарския екип и здравната система

Доц. д-р Манол Соколов, дм, началник на Клиниката по хирургия в УMБАЛ "Александровска", пред "Капитал Здраве"

Доц. д-р Манол Соколов, дм, началник на Клиниката по хирургия в УMБАЛ "Александровска"
Доц. д-р Манол Соколов, дм, началник на Клиниката по хирургия в УMБАЛ "Александровска"
Доц. д-р Манол Соколов, дм, началник на Клиниката по хирургия в УMБАЛ "Александровска"    ©  Надежда Чипева
Доц. д-р Манол Соколов, дм, началник на Клиниката по хирургия в УMБАЛ "Александровска"    ©  Надежда Чипева
Визитка

Доц. д-р Манол Соколов
е началник на Клиниката по хирургия в УMБАЛ "Александровска". Преподавател е и завежда катедрата по хирургия в Медицинския университет - София. Член на Европейския борд по колопроктология (титла, с която Европейският борд за хирургична квалификация удостоява след успешно положен комплексен изпит пред борда).

Специализирал е в Германия, Нидерландия, Швейцария, Обединеното кралство, Израел. Автор на множество научни публикации. Съавтор в чуждестранен учебник по покана на Медицински университет Kiel, Германия.

Практическата му активна хирургична дейност обхваща: оперативни интервенции при злокачествени и доброкачествени заболявания на органите на гастроинтестиналната система (стомашно-чревен тракт, чернодробно-жлъчно-панкреатична система); проктология - заболявания на ануса и перианалното пространство; миниинвазивни (лапароскопски) оперативни интервенции, хернии на предна коремна стена (конвенционални -"отворени", и лапароскопски - "безкръвни"), злокачествени и доброкачествени заболявания на млечна жлеза, спешна хирургия.

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Визитка

Доц. д-р Манол Соколов
е началник на Клиниката по хирургия в УMБАЛ "Александровска". Преподавател е и завежда катедрата по хирургия в Медицинския университет - София. Член на Европейския борд по колопроктология (титла, с която Европейският борд за хирургична квалификация удостоява след успешно положен комплексен изпит пред борда).

Специализирал е в Германия, Нидерландия, Швейцария, Обединеното кралство, Израел. Автор на множество научни публикации. Съавтор в чуждестранен учебник по покана на Медицински университет Kiel, Германия.

Практическата му активна хирургична дейност обхваща: оперативни интервенции при злокачествени и доброкачествени заболявания на органите на гастроинтестиналната система (стомашно-чревен тракт, чернодробно-жлъчно-панкреатична система); проктология - заболявания на ануса и перианалното пространство; миниинвазивни (лапароскопски) оперативни интервенции, хернии на предна коремна стена (конвенционални -"отворени", и лапароскопски - "безкръвни"), злокачествени и доброкачествени заболявания на млечна жлеза, спешна хирургия.

Като че ли хирургията през последните години става все по-безкръвна, това ли са иновациите в коремната хирургия през последните години?

- В последните години хирургията показва бурно развитие най-вече в аспекта на минимално инвазивната хирургия. Това са лапароскопските оперативни интервенции, наричани безкръвни операции. От няколко години най-новият метод е роботизираната хирургия, която навлиза стремглаво в много области на хирургичната специалност. Освен това все повече нови и нови апарати се появяват на пазара, които улесняват нашата работа. Те правят по-добра диагностиката на пациентите, особено при ранната диагностика на онкологичните заболявания, а други изключително много подобряват техническите възможности на оперативните интервенции, което позволява извършването на високотехнологични операции с много голям обем и сложност при максимално щадящ пациента начин и с максимален технически оперативен комфорт за опериращия екип.

Какви методи развивате във вашата клиника?

- В нашата клиника от няколко години развиваме лапароскопската хирургия и тя вече се е наложила и при нас като златен стандарт за редица заболявания и от плановата, и от спешната хирургия. Операциите на жлъчен мехур вече се извършват почти на 100% по лапароскопски метод, операциите, свързани със заболявания на дебелото и на правото черво, се извършват в максимален процент лапароскопски. Онкологичните заболявания в нашата клиника се третират по лапароскопски прийом от повече от пет години. Вече сме добили достатъчно опит и ежедневно имаме лапароскопски операции за колоректален карцином. Лапароскопските операции, свързани с пластика на предната коремна стена, т.е. хернии, както и хиатални хернии - част от групата на диафрагмалните хернии, се извършват почти изцяло лапароскопски в нашата клиника. Вече сме с много богат опит и рутинно ги извършваме всеки ден. Освен това при колопроктологичната хирургия (особено при хемороиди, фисури) сме въвели множество иновативни методи, подкрепени с необходимата високоспециализирана апаратура.

Извършвате ли роботизирана хирургия?

- Роботът е наличен, вече сме стартирали подготовката и обучението на екипите и се надявам до есента, максимум до края на годината да започнем да работим с него. Успоредно с Клиниката по обща и оперативна хирургия и Клиниката по урология ще ползваме една роботизирана система, защото е изключително важно максималното и адекватно натоварване на системата, тъй като тези операции са изключително скъпи. Роботът е наличен в Майчин дом, гинеколозите го ползват, скоро ще започнем и ние благодарение и на усилията на настоящото ръководство на Александровска болница.

Кои заболявания ще могат да бъдат оперирани с робот?

- Голяма част от заболяванията. С робот се правят вече и хернии, и жлъчки, и апендицити. Въпросът е, че работата с роботна техника за България е изключително скъпа процедура и затова основно ще се ориентираме към онкохирургията - заболявания на правото и дебелото черво, операции в малкотазовата кухина, но може да го използваме и за всичко останало от обема на висцералната (коремна) хирургия.

От какво се определя изборът на оперативен метод?

- Изборът зависи от вида и естеството на заболяването. При онкологичните заболявания зависи от клиничния стадий на самото заболяване. Ние лекуваме пациента, а не само конкретното заболяване, затова определящи фактори са и наличните придружаващи заболявания, и техният стадий на компенсация. Предоперативната подготовка ни дава информация за това какво е състоянието на пациента и кой метод би бил най-добър за него. А всички предоперативни диагностични изследвания, които използваме, в т.ч. не само лабораторни, а и високоспециализирани апаратно-инструментални методи, скенер, ПЕТ скенер, ядрено-магнитен резонанс, дават възможност за предоперативно стадиране на онкологичните заболявания и този клиничен стадий именно определя нашето решение какъв оперативен метод ще използваме при конкретния болен и при неговото конкретно заболяване. Ако има възможност за извършване на радикална оперативна интервенция, т.е. няма метастазиране на туморния процес и има техническа възможност за радикално, т.е. "в здраво" отстраняване по минимално инвазивен метод на туморната формация, с евентуално адекватна лимфна дисекция, ние правим лапороскопска, а съвсем скоро и роботизирана хирургия. Но ако се касае за спешен случай, с наличие на животозастрашаващи усложнения или генерализация на заболяването с налични метастази и липса на техническа възможност за минимално инвазивна хирургия, тогава се придържаме към отворената хирургия, т.е. конвенционалната оперативна интервенция в радикален или палиативен (т.е. преодоляване на усложненията и подобряване на качеството на живот на пациента) аспект.

Какви са предимствата на новите методи?

- Предимствата са от страна на пациента, на опериращия екип и на здравната система. За пациента това са минимално травматични процедури, което означава много по-бързо възстановяване в следоперативния период, много по-слаба интензивност на болката, много по-малък процент следоперативни усложнения като сраствания, лезии на органи и други подобни, присъщи за отворената хирургия в по-голяма степен. За опериращия екип това са методи, чрез които ние използваме монитори за наблюдение с възможност за увеличаване на образа и можем да направи отлична визуализация на много труднодостъпни места в коремната кухина и малкия таз. А това подобрява качеството на нашата работа. Много по-бързо, по-щадящо за пациента и по-удобно за нас е използването на високоспециализирани и високоенергийни устройства за рязане и запояване на тъкани, резекции на органи, т.нар. анастомози - чрез използване на механични съшиватели - т.нар. стаплери. Така че имаме целия арсенал от скъпоструваща високотехнологична апаратура, която ни позволява да правим по-кратки интервенции, избягващи животозастрашаващи следоперативни усложнения. Новите методи са от полза и за здравната система, тъй като избягването на животозастрашаващи следоперативни усложнения намалява драстично разходите, които бихме реализирали при появата и лечението им.

Финансира ли здравната каса иновативната хирургия?

- По отношение на лапароскопската хирургия здравната каса покрива по-голямата част от тези оперативни интервенции. За съжаление не само у нас, но и в други страни, които са на нашето ниво на развитие на икономика и здравна система, касата покрива определен процент от разходите за тези нови и скъпоструващи оперативни интервенции. Голяма част от скъпоструващите консумативи не се покриват и болните са принудени да ги заплащат сами, като болницата се снабдява с тях чрез обществени поръчки за доставката им. Заплащането става на касата на болницата със съответната документация. Но все пак имплантируеми материали като херниални платна, механични ушиватели, високоенергийни уреди се заплащат от пациентите. По отношение на роботната хирургия има клинични пътеки в гинекологията, както и специална онкологична пътека, които се покриват от НЗОК. В бъдеще планираме колаборация със здравната каса при навлизане на коремната роботна хирургия, за да бъде обособена и отделна клинична пътека както за урологията, така и за коремната хирургия. В европейски и световен мащаб роботната хирургия навлиза изключително бързо и роботът вече се използва за изпълнение на рутинни операции, които допреди няколко години са се извършвали по отворен метод, а след това - по лапароскопски.

Как се развива клиниката, която оглавявате?

- Аз съм само от няколко месеца началник на клиниката. След стихването на ковид вълната успяхме да се пребазираме на територията на Втора хирургия на Александровска болница, разкрили сме и продължаваме да разкриваме пълния капацитет легла, обновили сме част от персонала на клиниката. Нещо, което много ме радва, е присъствието на млади мотивирани хора с хъс за работа. Приемаме пациенти както по спешност, така и за планова хирургия. Извършваме оперативни интервенции с много голям обем и сложност. Успяхме да привлечем и гръден хирург към екипа, така че започваме вече да изпълняваме и комбинирани коремно-гръдни и гръдни оперативни интервенции, което е допълнителен стимул и приход за клиниката, разбира се. Назначили сме нови млади специализанти. Очакваме всеки момент по линия на деканата на Медицинския университет в София допълнително още нова високотехнологична апаратура. Започнахме да използваме вече и 3D визуализация за лапароскопски оперативни интервенции. Започнахме да използваме ICG - специален химичен реагент, който позволява флуоресцентна визуализация на определени тъкани и тяхната микроперфузия, на лимфни възли и на туморни формации. Хит в последните години в Европа и света е използването на флуоресцентната микроангиография, мапинг, т.е. картиране на лимфни възли, което подобрява отстраняването на метастатични лимфни възли при редица онкологични заболявания. Имаме и нова апаратура за изследване на горния гастроезофагеален тракт и в частност на гастроезофагеален рефлукс, с манометрия на долната част на хранопровода и pH метрия - алкално-киселинното състояние в тази част на стомаха. Знаете, че голям процент от хората страдат от киселини, парене зад гръдната кост, т.нар. гастроезофагеален рефлукс. Ние сме клиниката, която единствена в страната разполага с подобен апарат за обективизиране на патологичните промени в тази зона, което ни дава индикации за избор на последващо оперативно или неоперативно лечение. Извършваме минимално инвазивни, т.е. лапароскопски операции при тежка рефлуксна болест и хиатална херния благодарение на използването на този апарат и на цялата лапароскопска апаратура - иновативен и уникален за нашата страна метод.

Проявяват ли млади лекари интерес да специализират хирургия?

- Има интерес. Приятна изненада е, че немалка част от екипа са млади дами, които желаят да се занимават с хирургия. Те са твърдо решени да се доказват и не пестят своите сили. Разбира се, това изисква много, много труд. Ние сме освен лекари в клиниката и преподаватели в Медицинския факултет на Медицинския университет в София. Тук се провежда обучителен процес на студенти медици, студенти по дентална медицина, на специализанти по хирургия, на докторанти по обща хирургия. Широко е застъпено и обучението по хирургия на младите лекари и се стараем да поддържаме най-високото ниво за България и за света, тъй като преподаваме и на английски говорещи чуждестранни студенти в Медицинския университет. Водим и кръжоци за студенти по медицина, извънкласни дейности, основен курс за специализиращи по хирургия, така че работим по много направления и успяваме да съчетаваме както чисто клиничната, така и преподавателската дейност.

Какви качества трябва да притежава добрият хирург, само талант ли?

- Най-вече да е трудолюбив, всеотдаен и насочен към науката. Трябва постоянно да обновява своите знания. Изграждането на един хирург отнема повече от 10 години и след като премине този период, обучението не спира, то продължава, постоянно се подготвяме и участваме в български и международни научни форуми. Това изисква непрекъснато да поддържаме високо ниво на нашите знания и налага още от най-ранните етапи на обучението по хирургия да заложим в тези млади колеги хъс към четене, към разучаване на всички иновации, успоредно с трудолюбието и с желанието от тяхна страна да бъдат постоянно в операционната зала, да бъдат с болните, да искат и да се борят за място в екипа.

Как се отрази пандемията на диагностиката и лечението на вашите пациенти?

- За съжаление не само при нас пандемията до голяма степен сви обема от нашата ежедневна дейност. Трябваше да спрем на няколко пъти за по няколко некратки периода плановата оперативна дейност. Работехме само по спешност, но и провеждахме комплексното лечение на онкологично болните. Операциите, свързани с лечение на злокачествени заболявания, не са спирали никога, те се провеждаха приоритетно. Но плановата хирургия и най-вече ранното диагностициране на пациентите с недоказани онкозаболявания беше цената, която продължаваме да плащаме. Все повече хващаме пациенти с онкологични заболявания, които е можело при една нормална обстановка да бъдат диагностицирани в по-ранен етап, това се отразява на прогнозата след лечение. Освен това бяхме с намален капацитет от хирурзи, тъй като част от тях участваха в лечението на ковид болните в специализираните структури. Легловата база беше силно свита. Всичко това се отрази на нашата работа, но да се надяваме, че вече е зад гърба ни. Много бързо успяхме да се реадаптираме след затихването на пандемията и вече работим на пълни обороти.

Какви са вашите пациенти?

- Ние сме голяма университетска болница и за разлика от частните болници, които са немалко на брой в София и в останалите градове, при нас биват транспортирани, включително и от други градове, пациенти в тежко състояние, консултирани и преглеждани в други болници и връщани от тях, запуснати случаи, с множество придружаващи заболявания, спешни пациенти, особено с кървене от гастроинтестиналния тракт. Накратко - пациенти, които не са атрактивни за частния сектор. Те биват насочвани към университетски болници като нашата. Ние никога не връщаме такива пациенти. Така че не можем да си избираме пациентите. Ние се грижим еднакво за всички тях независимо от техния здравен статус. Имаме пациенти, които са здравно неосигурени, но ние се грижим за тях по същия начин, както и за здравно осигурените.

Колко време продължи най-дългата ви операция?

- Може би 10-11 часа. Оперативна интервенция, особено свързана със злокачествено заболяване на главата на панкреаса или блокови резекции, операции, при които трябва да бъдат отстранени цели или части от няколко органа с реконструкция за гарантиране функцията на тези органи и системи, изискват многочасови операции. Но това не ни плаши. Ние сме свикнали и се справяме, общо взето, с всяка ситуация. Случва се по време на кратка операция да изръсиш толкова адреналин, колкото за една 6-часова операция, така че продължителността на операциите не е критерий. Важното е да си свършим работата и да имаме благополучен изход след проведеното лечение.

Имате много специализации в чужбина.

- Да, част от тях са със спечелени стипендии от европейски организации, част от тях са със собствено финансиране. Всичко това изисква много труд и работа, за да ти се отблагодари един ден и да имаш опита и знанията да можеш да практикуваш по най-добрия начин тази професия, на която си се посветил. Но ние продължаваме и постоянно се готвим за определени научни форуми, което ни държи "нащрек", в кондиция. Това е и контакт с колеги от други болници, от други университети и градове, от други държави, което ни обогатява.

Интервюто взе Мара ГЕОРГИЕВА

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар