Д-р Росица Денчева: От COVID-19 страдат кожата и косата

Расте интересът към поставяне на ботокс, филъри, мезотерапии, но навлизат нови лазерни терапии



Профил: Д-р Росица Денчева е дерматолог, съосновател на дерматологичните клиники "София" и Reverse Sofia, съответно през 2010 и 2017 г. Преди това е била началник на отделението "Дерматология и венерология" в "Токуда болница" - София, и дерматолог в УМБАЛ "Александровска", "Център за сексуално здраве - София", "Лекари без граници" и др. Завършва медицина в Медицинския университет - София. Има призната специалност "Дерматология и венерология" от 2001 г. и защитена дисертация на тема "Сифилис и бременност" през 2002 г. Професионалните й интереси са в областта на естетичната дерматология, оперативната дерматология и клиничната дерматология и венерология.

В медицината обилно се обсъждат постковид симптоми в кардиологията, пулмологията, неврологията, но като че ли дерматологията остава встрани от този поток. Какво се случва с кожата и косата след COVID-19?

Постковид синдромът засяга много и различни органи, като кожата и косата не правят изключение, напротив, засегнати са твърде често. Ще споделя на първо място своя опит по отношение на проблемите с косата и скалпа. В началото на ковид пандемията самите пациенти насочиха нашето внимание като специалисти върху проблема с косата след прекарана инфекция. В настоящия момент мога да обобщя, че няма корелация между тежестта на боледуването и степента на засягане на косата. Често в хода на самото боледуване от вирусната инфекция косата е без видими поражения. В голям процент от регистрираните случаи обаче месец-два, дори до шест след възстановяване от болестта немалка част от пациентите проявяват различни симптоми на засягане на косата - косопад в различни степени, изсъхване на косата, недостатъчна виталност на косъма, изсъхване на кожата на скалпа и др.

Като специалисти не можем да оставим тези наблюдения без необходимото проследяване и обобщение, тъй като това ни дава възможност да опишем особеностите на протичането на ковид и постковид синдрома. В резултат от тези наблюдения сега можем да кажем, че промените на косата и кожата са едни от най-честите прояви на постковид синдрома успоредно със симптомите от страна на сърдечно-съдовата, дихателната и нервната система. И това е съвсем логично, тъй като ковид е заболяване, което води до увреда на микрокапилярите и в частност тези на кожата и околокосмените структури и вследствие от това недостатъчно кръвоснабдяване в засегнатите области. Това, което ни смути като дерматолози, е често много тежкото протичане и агресивният ход на засягането на косата. Нерядко срещаме косопад, който е прекалено тежък, до степен да бъде съизмерим с косопада след химиотерапия, при което пациентът може да загуби до 85-90% от косата си за кратко време. Добрата новина е, че процесът е обратим и косата се възстановява за няколко месеца. Тежестта на оплакванията ни накара да търсим персонални и комплексни решения за справяне с този проблем за всеки конкретен пациент. В тези случаи предлагаме, от една страна, по-задълбочена диагностика от тази, която рутинно прилагаме при реактивен косопад, като например този след бременност. И от друга страна, всеки случай се разглежда през необходимостта от задълбочена и научно обоснована терапия. Без да генерализираме проявите, смело мога да обобщя, че няма единна рецепта за всички случаи на постковиден косопад. Както вече споменах, диагностиката е в основата на правилната терапия - ето защо при установяване на косопад е необходимо да направим изследвания като пълна кръвна картина, биохимични изследвания, изследване на полови и щитовидни хормони и антитела. Така навреме може да бъдат установени дефицити, настъпили в резултат на боледуването. В зависимост от това предписваме витаминна или микроелементна терапия и различни хранителни добавки, които биха могли да доведат до активация на космения растеж. От друга страна, прилагаме локална терапия - различни стимулиращи разтвори, маски, както и вещества, които стимулират стволовите клетки в космената луковица и така да се активира растеж на нови косми. Когато това не е достатъчно, включваме инжекционни терапии. Става дума за различни мезотерапии, които инжектираме в основата на космените луковици, за да можем да ги провокираме да растат по-активно и по-бързо. Макар и рядко при това състояние препоръчваме и плазмотерапия. Цялостните резерви на организма след ковид са малко променени спрямо тези на здравия човек, а знаем, че качеството и ефектът на плазмата зависят от организма ни като цяло. Тя е съставка на кръвта, в която има множество растежни фактори, но ако човек няма достатъчно запазени резерви като организъм, не очакваме и плазмата да е толкова активна. Затова обикновено при постковидния косопад сме по-насочени към използването на готови коктейли от вещества с доказан ефект при косопад.

Относителна новост в терапията за косопад е стимулационната лазерна терапия, която отскоро прилагаме рутинно. Допреди две години тази терапия беше във фаза на експеримент, но вече има достатъчно клинични изпитвания, които ни показват, че независимо от това дали имаме гнездов косопад (ареатна алопеция) или реактивен косопад (какъвто е този след ковид), или хронично обусловен възрастово косопад, лазерната терапия работи добре. Това ни позволява да предложим лазерна терапия за активиране растежа на космите при всички случаи, при които само локалните средства не са достатъчни. Това води до по-бързо израстване на по-здрава и по-гъста коса.

Повечето прекарали ковид хора са с оплаквания за невероятна сухота на кожата. Как се отразява преболедуването при вашите пациенти?

Да, ако трябва да обобщя наблюденията на медицинските специалисти, бих казала, че сухотата на кожата след преболедуване от ковид е един от основните симптоми. Подобно на казаното за тежестта на косопада, тук отново трябва да споменем, че липсва корелация между тежестта на боледуването и постковид синдрома. Сигурна съм, че това не е изненадващо твърдение. Всички специалисти, независимо дали са кардиолози, ендокринолози или пулмолози, споделят наблюдението, че независимо от тежестта на ковид боледуването основните оплаквания в спектъра на постковид синдрома могат да бъдат много разнообразни както по вид, така и по тежест. Това се отнася и до кожата. Независимо че регистрираме леко преболедуване, понякога имаме доста изразени промени. Сухотата на кожата се приема за един от най-леките симптоми, но може да бъде съпроводена с интензивен сърбеж и чувство за опънатост и дискомфорт. В тези случаи са необходими системни грижи за преодоляване на симптомите. При неповлияване на тежестта на симптома е добре да бъдат направени по-задълбочени изследвания - на ПКК, биохимични показатели, микроелементи и витамини, за да се ориентираме дали има изразен дефицит, до каква степен вътрешните органи са пострадали в хода на боледуването и дали това е довело до повишаващата се сухота на кожата. Винаги разглеждаме кожата като част от общото здравословно състояние на организма. Не можем да мислим за нея просто като за един статичен орган - тя е орган, който има защитни, имунологични, обменни, сетивни и други функции и чрез него общуваме с околната среда. Ето защо климатичните особености, сапуните и перилните препарати, стресът, напрежението и преумората се отразяват върху нейното състояние и съответно изискват промяна в грижата, която полагаме за нея.

Когато говорим за кожата в контекста на постковид синдром, трябва да отбележим и някои съдови промени, които може да доведат до поява на обриви по кожата. Такива са по-дълготрайно развиващата се уртикария, поява на петнисти обриви по кожата най-вече на долните крайници, зачервяване и подуване на пръсти на крайниците и др. Поради факта, че вирусните частици са чужди тела и непознати за организма агенти, те бих могли да активират имунната система и да доведат до нетипична реактивност на кожата. Затова в периода след преболедуването виждаме бързопреходни обриви - петнисто зачервяване с пристъпен характер, което може да се появи и като постковид синдром, и след приложение на ваксини. Ваксината сама по себе си не дава сериозни странични ефекти върху кожата, тук говорим за бързопреходни промени и ако се случат, не трябва да реагираме пресилено и да изпадаме в излишна паника.

През тези две години, когато цялата наука се фокусира върху COVID-19, какви иновации се случиха във вашата област?

Естетичната дерматология е нова специалност и се развива много бурно в последните петнадесетина години. На практика тя не е излизала от периода на непрекъснати иновации просто поради факта, че е в период на стартово активно развитие и прогрес.

Тя непрекъснато търси и намира нови възможности. Споменахме, че се откриват нови терапии за ограничаване на косопада. По същия начин стои въпросът с поддръжката и грижата за кожата, в която продължава тенденцията за въвеждане на нови апаратни техники и методи. Продължаващото развитие на естетичната медицина през последните 2 години само по себе си е новина. В началото на ковид вълната ние като специалисти не знаехме какво да очакваме - пълна липса на интерес към естетичните терапии или обратното. Всъщност през този период регистрирахме изключително активен интерес към естетичните терапии. Анализаторите на сегмента търсят обяснение за този факт в навлизането на хората в онлайн среда, където лицата им са изложени много повече на показ и на непрекъснато самонаблюдение. Не сме сигурни дали това е обяснението за задържащото се активно търсене на естетични процедури или друг психологически феномен, но е факт, че през последните 2 години не отчитаме спад на търсенето на терапии с изключение на периодите на много активно разпространение на ковид. Запазва се тенденцията да се търсят нови продукти, които имат по-малко странични ефекти. Освен лазерните терапии за коса имаме и лазерни терапии за уголемяване на устните, които са съвсем нови, дават много деликатен ефект. Лазерните терапии са по-скоро начин да дадем възможност на жените, които не искат да се подлагат на инжекционни процедури, да уплътнят лицевите области, да направят скули, да попълнят устните си и да го направят здравословно, без да е свързано с въвеждане на продукти и с потенциален риск от реакция към тях.

Продължава обаче тенденцията за повишен интерес сред хората към инжекционните естетични терапии - поставяне на ботокс, филъри, мезотерапии.

Имат ли значение ваксините или боледуването от ковид за осъществяване на естетични процедури?

Тук е важно да отбележим, че като професионална общност ние приехме международни правила, според които пациентите ни трябва да избягват осъществяването на инжекционни естетични терапии 2 седмици преди и след ваксиниране. Противното крие риск от нетипична имунна реактивност на организма. Много често пациентите остават разочаровани, когато откажем да осъществим конкретна терапия поради факта, че скоро са боледували от ковид или са били ваксинирани, но това е единствено в интерес на собственото им здраве. Правилата за прилагане на различните видове инжекционни и лазерни терапии по време на ковид и ваксинация са описани на сайта ни. Те могат да бъдат обсъдени и в индивидуална консултация.

Можем да обобщим, че не съществува корелация между тежестта на реакциите и тежестта на боледуването, но ако поставим например филър непосредствено след боледуване, той може да активира имунна реакция и да доведе до нехарактерни отоци в лимфните възли и различни лицеви области. Международните правила са да не се правят инжекционни естетични терапии месец след леко преболедуване от ковид, два месеца след средно тежко и три месеца след тежко преболедуване!

Забави ли се диагностиката на кожните заболявания през последните две години?

От началото на тази година като че ли се връщаме към нормалната тенденция за профилактични прегледи. Като дерматолози винаги сме подкрепяли идеята да ежегодни профилактични прегледи най-вече защото кожата е орган, лесен за оглед. Това позволява ранното диагностициране на предракови и ракови образувания само чрез оглед. В месеците на пандемията обаче профилактичните прегледи намаляха значително, вероятно поради страх у пациентите да посетят лекарския кабинет. През този двегодишен период профилактиката беше сведена до много ниски нива и навиците, които бяхме постигнали с кампаниите за профилактика на рака на кожата, която провеждаме вече 15 години, като че ли бяха избутани в съзнанието на нашите пациенти. Затова сега виждам оптимистична тенденция и все по-голям брой хора, които идват само защото искат профилактично да прегледат бенките си. А аз като специалист регистрирам повишен брой на хора с туморовидни образувания на кожата, които подлежат на хирургично лечение.

През последните години се появиха терапии за много тежки заболявания във вашата област - при псориазис, за атопичен дерматит. Какви иновации очаквате през следващите години?

Регистрирането на биологични продукти за лечение на псориазис и атопичен дерматит е само върхът на тенденцията на лечение с биологични медикаменти във всички области на медицината. Ние като дерматолози имахме привилегията да сме сред първите специалности, в които въобще се въведоха биологични средства за терапия. В момента в дерматологични клинични изпитвания се тестват биологични продукти за множество различни заболявания. През годините, независимо от работата ми в болничната или доболничната дерматологична грижа, винаги съм се стремяла да съм част от процеса на клиничните изпитвания на нови медикаменти. Това ми дава възможност като специалист да следя новите тенденции в терапията на кожните заболявания и да очертавам пред своите пациенти една съвременна алтернатива за лечение на иначе трудни за овладяване заболявания. В момента сме във фаза на изпитване на много голям брой потенциални медикаменти не само за псориазис и атопичен дерматит, но и на по-редки заболявания като хидраденит, хронична уртикария, кожен лупус, мастоцитоза и други. За нас като дерматолози няма как да остане встрани и фактът, че във фаза на изпитване са и много нови локални форми. В момента имаме доста обещаващи нови продукти за атопичен дерматит, псориазис и козметични заболявания като акне и розацея.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

"Пирогов" на три морета

"Пирогов" на три морета