Проф. д-р Красимир Антонов, дмн: Очакваме скрининг за хепатит С на всички хора на възраст над 40 години

Председателят на Българското дружество по гастроентерология пред "Капитал Здраве"

Визитка:

Проф. д-р Красимир Антонов, дмн, е ръководител на отделение "Диагностика, лечение и проследяване на болни с вирусни хепатити, порфирии и чернодробна патология при трансплантация" към Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ "Св. Иван Рилски", София. Придобива специалностите "Вътрешни болести" и "Гастроентерология и диететика" през 1995 г. и 2000 г. През 2000 г. защитава дисертация на тема "Хроничен делта хепатит" и придобива образователна и научна степен доктор. Защитена дисертация "Хронична HCV инфекция - характеристика и особености на лечението" за доктор на медицинските науки през 2010 г. Председател е на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография; член на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL), с международна специализация в Institute of Liver study. King's college - London.

Какво се случи след приемането на Националния антихепатитен план?

- През последната година след приемането на плана бяха положени сериозни усилия за промяна на нормативната уредба, която трябваше да се промени съгласно плана. Това касае основно наредба №8 за скрининговите прегледи, както и наредбата за начина на съобщаване на случаите с вирусни хепатити. Допълнително бяха разгледани и въпросите с профилактичните прегледи при бременни жени, където желанието беше да се въведе тест за хепатит С сред бременни жени. Беше поставено и началото на евентуална промяна в Закона за здравето, която да обхване здравно неосигурените лица. По този начин и ще можем да обхванем всички групи от населението, инфектирани с хепатит В и С. Беше подготвена промяна в наредбата, но за съжаление при първата версия, публикувана за обществено обсъждане, липсваше специално нашето изискване за национален скрининг на населението от 40- до 65-годишна възраст за хепатит В и С.

Защо е необходимо той да се провежда?

- В България имаме пациенти със заболявания, които предразполагат към инфекции с хепатит С - хора на хемодиализа, пациенти с кръвни заболявания, с онкологични състояния, пациенти, претърпели хирургични операции и кръвопреливания. Рисковите групи от типа на хора, използващи венозни наркотици, които са на метадонови програми, също са добре обхванати, но пък изобщо не са останалите граждани, които не са в рисковите групи, но при които имаме съмнения за наличието на хепатит С поради това, че до 1989 г. наличието на този вирус въобще не е бил проверявано, а населението извън рисковите групи по принцип не е било обхванато от каквато и да е програма за скрининг. От изследвания, които бяха направени в Старозагорска област, знаем, че честотата на инфекцията на хепатит С е някъде около 0.9%. Това не може да се каже за цялата страна и затова поради значителното намаление на броя на пациентите, които се диагностицират, т.нар. здрави пациенти, които имат инфекция, но се чувстват здрави и не знаят за нея, се оказва много голям проблем, защото ако ние не изследваме населението, никога няма да достигнем до тези наши съграждани, които са инфектирани, но нямат оплаквания. Затова в националната програма беше залегнал националният скрининг, на който ние много разчитаме. По принцип пандемията с COVID-19 се отрази така, че голяма част от населението по една или друга причина не желаеше да влиза в лечебни заведения и съответно и в лаборатории. Това също затрудни скрининга не само на рисковите групи, но и на цялото население. Броят желаещи да се изследват за хепатит В и С за съжаление рязко намаля, което е напълно обяснимо. Сега отчитаме, че броят на лекуваните пациенти, вместо да се увеличава рязко, намалява, при условие че ние имаме да изпълняваме указаните от Световната здравна организация до 2030 г. 90% диагностицирани от хората с хепатит В и С и 80% от тях лекувани. За България това означава средногодишно 5000 диагностицирани и лекувани пациенти. Максималният брой, който достигнахме, беше 1500, като през последните две години пациентите спаднаха на 700 и после 500. Драматично върви надолу и затова за нас националната скринингова програма е от ключово значение.

А тя фигурира ли в проекта за наредбата?

- Тя фигурираше в предишната наредба, но не знам защо във варианта, който беше публикуван на сайта на министерството за обществено обсъждане, нашите предложения за националния скрининг бяха премахнати. Ние написахме, естествено, възражение до професор Асена Сербезова, надяваме се, че тя ще го вземе под внимание, защото ние не можем да оставим хората, особено тези в напреднала възраст, където има възможност да са инфектирани, защото честотата на тези инфекции с възрастта става по-голяма. Изследвайки възрастното население над 40 години за хепатит В и С, ние извършваме профилактика и за развитие на чернодробни страдания като цироза и рак на черния дроб в резултат от вирусните хепатити.

Какви други разминавания има, на които бихте обърнали внимание, освен за скрининга?

- Става въпрос за лишените от свобода, които бяха изследвани и сред тях се установи доста висока честота на хепатит С, но предстои да се промени нормативната уредба. Направена е програма, съгласувана с министерствата на здравеопазването и на правосъдието, която ясно да показва какви изследвания могат да се извършват от лекарите, отговарящи за съответните места за лишени от свобода, имам предвид затворите. След като се установи съответната инфекция, тези хора трябва да бъдат придвижени по веригата към специализираните центрове. Това, което мога да кажа, е, че примерно изследването в Централния софийски затвор показа 22% честота на инфекции с хепатит С при 0.9% за Старозагорския регион. Предложихме за лечение тази група хора. Тогава възникнаха проблеми, свързани с достъп до самата терапия. Изискванията, които сега съществуват, не позволяват тези граждани да бъдат лекувани като всички останали. Радостно е, че има разбиране и въпросът за тяхното лечение започва да изчезва от дискусиите. Всички български граждани трябва да са изследвани и ако са инфектирани - да бъдат лекувани. Ако нямаме едно всеобщо усилие, няма как да придвижим тази програма към по-реални резултати.

Около COVID-19 ние се обзаведохме с армия от PCR лаборатории, които могат спокойно да правят изследвания за хепатит?

- Точно така и ние специално предложихме в модула на програмата за превенция и лечение на вирусни хепатити РЗИ-тата да имат бюджет и възможност да изследват хепатит В и С, централната референтна лаборатория да потвърждава резултата и едва тогава пациентите да отидат в лечебното заведение, за да не се дублират тестовете, които са скъпи. Общо взето, здравно осигурените пациенти се насочват към съответните здравни заведения, но тези, които не са здравно осигурени и имат остри хепатити, които са в рискови групи, би трябвало да бъдат поемани от РЗИ-тата безплатно. Така сме го регламентирали. Имаме възможност за изследване както на здравно осигурени, така и на неосигурени, което според мен е постижение. Много е важно това, което ние се опитваме да направим, и знам, че се работи по този проект - да имаме централна електронна регистрация на този тип пациенти.

Как се отрази пандемията върху диагностиката и лечението на вашите пациенти, забави ли се, върнаха ли се към клиниките?

- Това, което виждам сега, е, че болниците буквално са залети от пациенти. Тези, които са отлагали прегледи по време на пандемията, сега се появиха и в момента сме претрупани. Притеснителното е, че както очаквахме, някои от тях са с доста напреднала патология, не говоря само за хепатита, но и за неопластични заболявания, болести на дебелите черва като улцерозен колит и останалата тежка патология. Този постковид синдром се очакваше и той е факт.

А можем ли да говорим за постковид синдром в гастроентерологията?

- Непрекъснато следим отражението на вируса. Някои пациенти с подлежащи чернодробни заболявания след прекарването на COVID се върнаха при нас с голяма клиника, с тежка чернодробна болест. При пациенти, на които бяхме предписали предварително ваксинации, не наблюдаваме някакво рязко влошаване на ситуацията. Досега не сме загубили пациенти, които се лекуват при нас.

Това, което в момента ни залива, са пациенти, които след прекаран COVID продължават да имат високи чернодробни показатели. И тук вече виждаме смесването на допълнителни фактори като това, че голяма част от нашите съграждани са посягали към чашката, повишили са своята телесна маса, буквално са се обездвижили, а оттам допълнително се е появило омазняване на черния дроб. Отключиха се и диабетни състояния, а когато диабетът не е добре компенсиран, това съответно се отразява на черния дроб. Забелязваме влошаване и при чревните заболявания. Но като цяло нашата клиника не видя тежки усложнения при нашите пациенти.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал