Проф. д-р Вихра Миланова, дмн: Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти

Картината на пациентите в психиатрията се е променила от началото на пандемията през 2020 г.

Визитка

Проф. д-р Вихра Миланова, дмн, завежда Клиниката по психиатрия в УМБАЛ "Александровска" и е национален консултант на България по психиатрия. Завършила е медицина в София, има над 38 години стаж като психиатър, специализирала е във Великобритания, Ирландия и Гърция. Проф. Миланова има над 220 публикации в реномирани рецензирани издания, а научните й трудове имат над 6000 цитирания в български и чуждестранни списания.

Какво представлява постковид синдромът в психиатрията, колко процента от преболедувалите го развиват и как ги лекувате? Ако имате някакви такива данни?

Има едно много интересно изследване, направено за дълъг период от време на над 150 хил. души, които са били заразени. Това са хора, които са имали позитивни PCR тестове за периода от март 2020 до януари 2021. Изследването е установило, че общият риск от развитие на психиатрични проблеми, т.е. проблеми, които засягат психичното здраве, се е увеличил с 38 допълнителни случая на 1000 души.

Има промени, които настъпват в ковид поколението. Това е факт. Най-често свързани с емоциите. И главно е увеличението на депресивните разстройства. Последвано от стресовите реакции и тревожните разстройства.

Практиката е, че повечето от половината, които са прекарали коронавируса, имат проблеми със съня, което дава отражение естествено върху цялостното функциониране. Интересното е, че значително са нараснали броят на медикаментите и видът на медикаментите, които се използват. Допълнителните случаи на хора, които са взимали антидепресанти, се увеличават значително. И други, за съжаление, от по-твърдите наркотични вещества като опиоиди. Друго, което мога да спомена, че много се е увеличило насилието и злоупотребата в семейството. Такива оплаквания има при много от семействата, особено по времето на голямото затваряне. Това всъщност най- вероятно са били проблеми, които вече са съществували и просто са ескалирали. Но това е свързано и с употребата на алкохол и на психоактивни вещества.

Като споменаваме ковид поколението, как според вас конкретно се е отразила именно работата от вкъщи и ученето от вкъщи?

От работна гледна точка да мога да ви кажа, че върху учениците има много силно отражение. Вече сме свидетели на деца в среден или начален курс, които не желаят да се върнат в училище, защото не се чувстват комфортно. По-удобно им е да останат вкъщи в зоната на комфорт. Освен че води към пристрастяване към електронните устройства и часове наред прекарваме пред екрана, другото е, че една част от децата просто имат проблем с дистанционното обучение. Да не говорим за директното въздействие, за качеството на обучението и за всичките последици. Освен това всеки трети пациент, който е преболедувал COVID-19, може да се каже, че има някакви психични оплаквания - умора, проблеми с паметта и съня

А колко от това е психосоматичното - хората си мислят, че имат проблеми, които реално може да нямат?

Дали това е така няма значение, тези психологични фактори не могат да се пренебрегнат, защото има и директно въздействие на самия вирус върху централната нервна система. Това няма как да се отрече. И много са вече доказателствата, че симптомите се дължат и на директно засягане, особено това, което се отнася до паметта.

Ако трябва да отворим една скоба, ситуацията с ваксинацията в България страшно много изостана заради това, че хората вярваха в редица конспиративни теории. Според вас на какво се дължи?

Аз смятам, че колкото повече хората са наясно с развитието на науката, толкова повече трябва да се доверят на науката. Това е израз най-вече на незнание и на недобра информираност. За съжаление, това трябва да си го признаем. Ние трябва да вярваме в науката, защото изводите й са резултат на десетки години труд на хиляди учени. Учените са тези, които откриват "тайните" на вирусите, и те създават ваксините вече повече от десетилетия. Друг е въпросът, че има проблем с недоверието в институциите. Но това вече е друга тема.

Наративът в обществото беше, че тези ваксини не са преминали достатъчно тестове.

Тревожното е, че хората, които вярват на конспиративните теории, са склонни да сe доверяват на съмнителни източници. От една страна, това говори за ниска здравна култура, липса на отговорност към себе си и към обществото и към най близките. Мисля, че няма човек, който да не се е сблъсквал с вируса. Разбира се, че всеки може да има право на собствено мнение. Но не и на собствени факти. Аз съм представител на официалната медицина и на науката и независимо от скептицизма и от многото информация, която също така стига до нас, аз не мога да не се доверя на науката. Много хора починаха, млади хора, от глупост. Аз знам за хора, които пътуваха по чужбина, отиваха на далечни острови. Не вярваха, но се заразиха и загинаха.

Мога да споделя няколко неща от практиката във връзка с постковид синдрома - най-често са страховите изживявания, обща тревожност, фобии, около 17% от случаите на прекаралите COVID-19 имат депресивни оплаквания. Вече ви казах за нарушената памет. Нарушена концентрация на вниманието обикновено е преходно състояние, оплаквания от усещане за психична умора и бързо изчерпване. Наблюдават се също така прояви на потиснатост, липса на удоволствени преживявания, страх от смъртта, панически кризи. Хората не могат да преодоляват страха, завладява ги, много често имат болки в гърдите - чувство на задушаване. Всичко това имитира някаква тежка болест, а това идва често от самата паника.

Другото, което ви казах, е, че има много сериозно увеличаване на употребата на психоактивни вещества. За мен едно от нещата, на които трябва да се обърне внимание, е, че рязко нараснаха случаите на психози и агресия сред хората. Повечето от тях са съпроводени със злоупотреба с психоактивни вещества, алкохол, прекалената употреба на марихуана или амфетамини. Това води до лудост, а хората стават много разрушителни за самите себе си. Нарастват случаите на хора, които не приемат, че имат проблем, и трябва да бъдат настанени по принудителен начин. Рядко попадам тук на такъв тип пациенти, без да са употребявани определените вещества. Картината наподобява на шизофренно разстройство, само че с изключителен прилив на енергия по много разрушителен начин.

Ако можем да мръднем малко по назад във времето - последните години как се е променил обликът на пациента?

Нараснал е броят на хората, които се настаняват на лечение с решение на съда (принудително). Доста голяма част от хората със съществуващи проблеми имат влошаване на психичното заболяване заради пандемичната ситуация.

Но имаме едно много интересно наблюдение. Това вече е подкрепено от доста публикации, че някои от "нашите" медикаменти имат протективно действие срещу COVID-19. Има конкретни лекарства, които се използват и служат добре, а нямат общо с нормалното лечение на пациент от COVID-19.

Имате ли някакъв опит с хора, които бягат от войната, или хора, които имат някакъв достъп до войната, с посттравматичен стрес?

Все още са единични случаите, в които се обръщат хора за помощ. Аз лично съм имала два случая, жени, които са имали проблеми в миналото в Украйна и имат история. Трябват няколко месеца да се развива войната и след време ще дойде този проблем.

Какви са приоритетите в управлението на психиатричната клиника?

Понеже сме университетска клиника, особено на лечението и обслужването на хора с психични разстройства, имаме задачата да преподаваме и научноизследователска дейност. През последните години имаме много специализанти и млади лекари, които се обучават тук. Има интерес към клиниката не само от пациенти и близките им, и от млади колеги, които желаят да се обучават.

Така назначихме скоро млади лекари и следват нови конкурси, нови хора ще дойдат, тоест има интерес към нашата специалност в нашата клиника по-специално. Те идват тук, защото получават добро образование. Иначе работата ни е изключително натоварена. Имаме много случаи на болни, които са настанени с тежки психични заболявания с рисково поведение. Обслужваме и жени по време на бременност и след раждане. Това е винаги един контингент, който изисква специално внимание.

А ако имам някакъв призив, надеждата ми е да се получат много повече финансови средства. Включително видях, че са обявени и проекти, които са насочени за психологична помощ по време на кризата с Украйна. Дай боже това да стане реално, не само на книга. Другото, което очаквам да се случи, е да има повече програми, които да бъдат за проследяване на болните, след като бъдат изписани. Да бъдат включени в рехабилитационни програми с възможностите за по-смислено да прекарване на времето и живота си. Има доста самотни хора с психично заболяване и те се нуждаят от социална подкрепа. Живеят сами. Възрастни хора или млади, които нямат близки, но имат жилище. Въпреки че в България достъпът на хора с психични заболявания до медикаменти е добър, все пак администрацията за ТЕЛК и каса е адски дълга. Така че хората с психични заболявания имат нужда от повече комплексна грижа. Освен чисто медицинската психологична и социална.

Все пак аз не искам да рисувам само апокалиптична картина, защото преди години е било невъзможно да се стига до днешните резултати. Това е заради развитието на медицината. От началото на XXI век има много по голямо разнообразие на лекарства. Има значителен напредък в областта на невронауките.

Редно е да се каже, че при нас има спазване на изискванията за зачитане правата на хората. Спазване на човешките права както на пациентите, така и на хората, които участват в терапевтичния процес. Ние, хората, които работим в психиатричните заведения, отчитаме, че напоследък има ескалация на агресивното поведение и една от причините е по-честата употреба на психоактивни вещества.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

"Пирогов" на три морета

"Пирогов" на три морета