Д-р Ирина Каташинска: Повечето бъбречни заболявания нямат симптоми

Обикновеното изследване на урина може да бъде много информативно за наличие на процес в отделителната система

Визитка

Д-р Ирина Каташинска е завършила медицина в Тракийския университет - Стара Загора. От 2014 до 2016 г. работи в Спешното отделение на УМБАЛ "Света Анна" - София, след това започва специализацията по нефрология в отделението по диализно лечение на болницата. През 2017 г. се мести на работа в диализното отделение на УМБАЛ "Свети Иван Рилски". След закриването на отделението се мести в диализен център "Хемомед". През юни 2020 г. защитава специалност по нефрология. От октомври 2021 г. е част от екипа на "Диализен център Дружба". Член е на Българското дружество по нефрология. Родена е в гр. Измаил, Украйна, където завършва средното си образование.

Бъбреците като цяло не болят до един определен момент, как пациентът би могъл да се ориентира, че има проблеми с тях?

- За съжаление в повечето случаи бъбречните заболявания нямат никакви симптоми до определен момент. Затова, когато човек е здрав и няма никакви притеснения за подобно страдание, е хубаво поне веднъж годишно да отиде на профилактичен преглед при личния си лекар и да си направи едно достъпно изследване на урината и креатинина, което би могло да е доста показателно.

Бъбречното заболяване може да започне с доста нетипични симптоми. Освен с промени в цвета на урината, които човек може и да не забележи, например да стане по-тъмна, по-червена, да намалее като количество, могат да започнат да се появяват дискретни отоци по долните крайници и около очите и да започне рязко да се покачва кръвното налягане. Но, както казах, от едно обикновено изследване на урина, когато общопрактикуващият лекар открие наличие на левкоцити, белтък, еритроцити и бактерии в урината, той веднага може да пренасочи пациента към нефролог и съответно да се направят по-задълбочени изследвания. В повечето случаи болката идва в напреднал стадий на бъбречно заболяване и преди нея пациентът се чувства отпаднал, кожата му е бледа, бъбречното заболяване може да се прояви с гадене, повръщане, липса на апетит, количеството урина, което отделя, намалява. Това обаче не са симптоми, по които човек да се ориентира, че става въпрос точно за бъбречно заболяване.

Какво може да направи човек, за да бъдат бъбреците му здрави?

- Това, което може да направи, за да бъде здрав по принцип - да води здравословен начин на живот, да приема подходяща храна, да има умерена физическа активност, да спазва препоръките на лекуващия лекар, ако има някакви хронични заболявания, да пие достатъчно количество течности.

Колко е достатъчното количество за здрав човек?

- Приблизително около 2 литра на ден е достатъчно, но ако има прекалено изпотяване или прекалена физическа активност, или фебрилно състояние, тогава нуждите се увеличават. Особено около COVID-19 и изолацията, която продължи почти две години, стана всекидневие да се храним неправилно, да ползваме много консервирани храни и да се движим недостатъчно. Това влияе не само на бъбреците, но и на организма като цяло. Всеки от нас знае, че трябва да ограничава количествата на приеманата сол, защото тя е предпоставка за задържане на течности и обременяване на организма и за високо артериално налягане.

Какво е значението на ехографията във вашата работа?

- Огромно. То дава информация за разположението, формата, размера и състоянието на бъбреците. Човек би могъл да се роди с един бъбрек или с нетипично разположение на бъбреците, с подковообразен бъбрек, с бъбреци с различна форма и да живее цял живот с това, без да има проблеми като цяло.

Когато обаче човек има и минимални оплаквания от отделителната система, е важно да се прецени какъв процес се е появил. Ако не можем да поставим диагноза от клинични и лабораторни данни, е необходимо да се направи бъбречна биопсия, която е доста по-информативна и ще може да ни даде по-правилни насоки за лечение и по-нататъшно поведение при хронични процеси. Аз работя в хемодиализа и при нас много често постъпват пациенти, които не са били диагностицирани навреме и постъпват в терминален стадий на бъбречна недостатъчност. Колегите - клинични нефролози, са доста ограничени в лечението в такъв случай и пациентите директно остават на програмно диализно лечение.

Какво е вашето отношение като нефролог към изследванията с контрасти, които масово се правят през последните години, как се отразяват те върху бъбреците?

- В медицината съотношението риск - полза е ключово и когато се налага такова изследване, то е, за да бъде диагностицирано конкретно заболяване. Бих препоръчала дори на здрав пациент, преди да се пристъпи към процедурата, да бъдат изследвани креатинин и урея и да се извърши консултация с нефролог. Това е задължително, ако има някакви данни за бъбречно заболяване. В зависимост от стойностите трябва да се прецени рискът от допълнително увреждане, а ако стойностите са високи, рискът да настъпи влошаване на бъбречната функция е доста голям. След консултацията с нефролог, ако наистина е необходимо и жизненоважно да се направи компютър-томографско изследване или ядрено-магнитен резонанс с контраст, пациентът трябва да бъде добре оводнен, да му се спрат нефротоксичните медикаменти, а след изследването да приема достатъчно количество течности и да се проследят стойностите на уреята и креатинина му. За да се съхрани бъбречната функция, пациентът трябва да бъде по-добре подготвен и проследен след това.

Имаме случаи на пациенти, които не са изследвани и получават остра бъбречна недостатъчност, контрастиндуцирана нефропатия, следствие на приложение на контрастно вещество. Но има и случаи, при които пациентът е изследван, направено е всичко необходимо от колегите, но въпреки това той има нужда от няколко диализи, за да бъде подобрена бъбречната функция.

България е една от малкото европейски държави с голяма кохорта пациенти, които са дълги години на хемодиализа, докато чакат трансплантация. Как би могла да се предотврати терминалната бъбречна недостатъчност?

- Работя в диализен център "Дружба" от самото му откриване. Това е нов, бих казала - най-модерният център в България, ние сме чудесен екип, който много добре се грижи за пациентите си. Аз конкретно не се занимавам с трансплантации, но мога само да коментирам, че листата на чакащите орган са около 1000 души, а на хемодиалзно лечение са 4000 души. Проблемът е там, че когато един пациент достига до определен стадий на намаляване на гломерулната филтрация и трябва да бъде записан в списъка на чакащите за бъбречна трансплантация, по една или друга причина това нещо не става. Понякога пациенти не са достатъчно информирани. Понякога се отказват, защото не вярват, че ще бъдат трансплантирани. В България, както знаете, трансплантациите от трупен донор са много малко на брой, в Европа сме на едно от последните места.

Най-добрият вариант е пациент с хронично бъбречно заболяване да бъде информиран от лекуващия го нефролог и да бъде записан в листата на чакащите и да бъде трансплантиран, ако има жив донор, който е съгласен, преди да стигне до хемодиализно лечение. За съжаление обаче тези случаи са редки.

Какви са препоръките ви към вашите пациенти, които вече са на хемодиализа, или лечението на всеки е индивидуално?

- Подходът към всеки пациент е строго индивидуален. Голямо значение имат етиологията на бъбречното заболяване и другите придружаващи заболявания, защото, когато пациентът има няколко тежки диагнози, процедурите протичат по-тежко, а на пациентите им е трудно да спазват диетичния режим и прекаляват с течностите. Разбира се, ние разговаряме с тях всеки път, обясняваме подробно. За жалост в България няма организирана психологическа помощ за нашите пациенти. След преболедуване от ковид-19 например имаме пациент, млад човек, който не предполага нищо и изведнъж му се налага да започне диализно лечение три пъти седмично. И няма специалисти, които да помогнат на такива пациенти да превъзмогнат факта, че до вчера са били съвсем здрави, а изведнъж стават зависими от диализните процедури. Да не говорим за стреса за семействата на пациентите. Ние сме изключително търпеливи с такива пациенти, защото знаем, че им е много, много трудно да живеят с ограничения, диети, забранени медикаменти и храни. Встрани от това всеки диализен болен може да води абсолютно нормален начин на живот, да пътува, да работи и да ходи на почивка.

Ваксинираха ли се срещу COVID-19 вашите пациенти и как преминаха през пандемията?

- Като цяло пациентите се делят на две категории - такива, които искаха да се ваксинират веднага, след като пристигнаха първите ваксини, и такива, които категорично не искаха да се ваксинират. За съжаление смъртността при тях беше доста висока. Имаме голям процент ваксинирани пациенти, които карат малко по-леко COVID-19, но въпреки това имаме и фатални случаи въпреки пълния ваксинационен курс. Както казах, имаме и случаи на пациенти, които не са знаели за латентно протичащо заболяване на бъбреците и са били напълно здрави, но въпреки това след прекарване на COVID-19 са достигнали до терминална бъбречна недостатъчност.

Вие сте родом от Украйна, поддържате ли контакти с ваши колеги, опитвате ли се да им помагате?

- Родена съм в Украйна, майка ми е бесарабска българка, а баща ми - наполовина украинец и наполовина руснак. Завърших средното си образование там и дойдох да уча в България. Завърших медицина в Тракийския университет в Стара Загора, специализирах в София. Поддържам връзка с много роднини, с много приятели и колеги лекари, които работят там. Имам приятели лекари, които по два месеца не са се прибирали изобщо у дома, особено в горещите точки. Имам колега ортопед, който от 23 февруари е на работа в болницата и не се е връщал у дома, откакто започнаха военните действия. Това, което научавам, е, че от малките градове много трудно се транспортират пациенти в големите градове, а има много нуждаещи се от специфично лечение, няма достатъчно медикаменти.

Какви според вас са препятствията вашите колеги да започнат работа в България?

- Донякъде езикът, разбира се. Вторият момент е признаването на дипломите, трябва да се полагат приравнителни изпити, програмите, обучението, специализациите са много различни, но доколкото се интересувах, от Българския лекарски съюз обещаха, че ще има облекчение на процеса. Възниква и още един проблем - тук идват майки с деца, мъжете остават да се бият, и колкото по-малки са децата, толкова по-възпрепятствани са украинките да започнат работа, защото някой трябва да гледа децата.

Освен това лекарите в Украйна са мобилизирани и не е лесно лекар да напусне държавата. Всеки ден говоря с моя много близка приятелка анестезиолог, която е с българска диплома, заедно сме завършили и я каня да заповяда да работи тук, но не само мобилизацията, но и самите лекари имат чувство за дълг, искат да помогнат на родината и това лично за нея е причината да не тръгне, въпреки че се притеснява за малкото си дете.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

"Пирогов" на три морета

"Пирогов" на три морета