Защо заплатата на болничен лекар не може да стигне 2000 лв.

Надзорният съвет на здравната каса ще търси решения какво да прави с натрупания излишък за болнична помощ

Пандемията остави болниците наполовина пълни през цялата година
Пандемията остави болниците наполовина пълни през цялата година
Пандемията остави болниците наполовина пълни през цялата година    ©  Надежда Чипева
Пандемията остави болниците наполовина пълни през цялата година    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Здравната каса има натрупан излишък, но тези пари не могат да стигнат до лекарите, за да се увеличат заплатите им.
  • Лечебните заведения твърдят, че увеличението на клиничните пътеки от 25% е изядено от инфлацията и не стига за заплати.
  • В понеделник надзорният съвет на касата ще разглежда два сценария за разпределяне на средствата за болници до края на годината, иначе излишъкът трябва да се върне в бюджета.

Здравната каса формира излишък в частта за болнична помощ за 2022 г., тоест пари има. В същото време болниците стоят празни и не могат да изработят тези средства, така че и персоналът им да може да получи по-високи заплати. Напрежението, което поражда този конфликт за парите на касата, тази седмица ескалира до протест в една държавна болница и писма от всички болнични асоциации - на университетските, държавните, общинските и частните болници - до служебния премиер и ресорното министерство.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Здравната каса има натрупан излишък, но тези пари не могат да стигнат до лекарите, за да се увеличат заплатите им.
  • Лечебните заведения твърдят, че увеличението на клиничните пътеки от 25% е изядено от инфлацията и не стига за заплати.
  • В понеделник надзорният съвет на касата ще разглежда два сценария за разпределяне на средствата за болници до края на годината, иначе излишъкът трябва да се върне в бюджета.

Здравната каса формира излишък в частта за болнична помощ за 2022 г., тоест пари има. В същото време болниците стоят празни и не могат да изработят тези средства, така че и персоналът им да може да получи по-високи заплати. Напрежението, което поражда този конфликт за парите на касата, тази седмица ескалира до протест в една държавна болница и писма от всички болнични асоциации - на университетските, държавните, общинските и частните болници - до служебния премиер и ресорното министерство.

Разбира се, намеси се и съсловната организация на лекарите, Българският лекарски съюз (БЛС), който настоява наличните средства да се изразходват по специална методика и да не се връщат в централния бюджет.

Какво се случва

Екипът на държавната болница във Велико Търново протестира през седмицата, защото вместо очакваните от 1 август т.г. минимални заплати от 2000 лв. на лекар и 1500 лв. за медицинска сестра, които трябваше да бъдат изплатени през септември, средната заплата на лекар остана 1037 лв., а на сестрите - 820 лв.

От началото на май болниците получават средно 25% повече по клиничните пътеки за лечение на пациенти. Целта беше с тези средства да се увеличат заплатите от 1 август и да се установи кои от болниците не могат да изпълнят това задължение, за да бъдат подпомогнати от държавата. Условието в Националния рамков договор (НРД) беше, че ако не се увеличат заплатите от 1 август, болниците ще получават по-малко увеличение на клиничните пътеки - 15 % вместо 25%. Лечебните заведения обжалваха този текст в НРД и Върховният административен съд (ВАС) миналата седмица окончателно спря действието му, докато се произнесе по същество. Така се получи, че болниците продължават да получават увеличените суми за клиничните пътеки с 25%, уговорени в НРД, но без да имат задължението да увеличат заплатите, пак уредено в НРД. Междувременно за заплатите беше подписан колективен трудов договор в здравния сектор, само че в него сроковете за увеличение не са от 1 август, а в рамките на две години.

През пандемията болниците започнаха да получават по-високи възнаграждения заради средствата за работа на първа линия и отделно - добавки към заплатите на всички лекари, сестри и санитари за работа в епидемична обстановка. От април насам обаче извънредната епидемична обстановка бе преустановена и съответно отпадна основанието да се получават ковид добавки от здравната каса, както беше през последните две години. Идеята беше тези средства да бъдат компенсирани с увеличение на клиничните пътеки, което и без това беше наложително, а медиците да започнат да получават достойно възнаграждение.

Пари в здравната каса има

През тази година за болнична помощ в бюджета на НЗОК са предвидени 2.791 млрд. лв. Болниците могат да получат тези средства само срещу дейност - лечение на пациенти, а не заради това, че съществуват. Отделно от това парите от здравни вноски могат да се харчат само за здравни плащания, а ако здравната каса има излишък, тя трябва да върне парите в централния бюджет в края на годината.

Асоциациите на университетските, областните, общинските и частните болници в петък настояха в писмо до служебния премиер, министерството и здравната каса НЗОК спешно да им помогне да се справят с непредвидено растящите разходи, тъй като увеличението от 25% от май е било "изядено от инфлацията" и не стига не само за заплати, но и за това болниците да работят, без да трупат нови дългове. В същото време в самата здравна каса пък има натрупан излишък на средства по перото за болнична помощ, неусвоени средства за лечение, който е в размер на 135 млн. лв. към края на септември, а отделно от това не е отварян резервът на НЗОК за непредвидени разходи, който е 171 млн. лв. Българският лекарски съюз смята, че тези средства могат да се разпределят по методика между болниците и да посрещнат разходите им.

Болничните асоциации настояват на всички лечебни заведения да се заплати реално извършената дейност, като единичните цени се индексират с процента на инфлацията, обявена от НСИ, считано от 1 септември до 31 декември 2022 г.

Те изтъкват, че клиничните пътеки са повишени с 25%, но пък е намален обемът дейност, т.е. случаите, при които се допускат хоспитализации, и на практика бюджетът за болнична медицинска помощ е увеличен само с 3.4% през т.г. в сравнение с предишната. От сдруженията изтъкват, че актуализацията на държавния бюджет в средата на годината е направена при прогноза за годишна инфлация от 11.6%, а месечната инфлация през август по данни на НСИ е 17.7%.

"Вдигането на заплатите по начина, по който беше направено, в едни лечебни заведения "изяде" увеличението на цените на клиничните пътеки, а в други доведе до генериране на допълнителни дългове. Без остойностяване на цените на клиничните пътеки и увеличаване на средствата за здравеопазване като дял от БВП болниците са затруднени в осигуряване на очакваните от тях възнаграждения за персонала и качествено лечение на пациентите", твърдят в писмото си асоциациите.

В интерес на истината заплати от 2000 лв. за лекар отдавна са достигнати в големите университетски и частни болници, само че те се получават като сбор от ниска основна заплата, пари за трудов стаж и висок процент допълнително материално стимулиране, който идва от преразпределение на парите за работа по клинични пътеки на съответното отделение. Идеята на "Продължаваме промяната" със спрения от съда анекс беше медиците да започнат да получават високо твърдо месечно възнаграждение и да не зависят от волята на своите началници. Директорите пък, логично, не искат да се разделят с този инструмент, както и с цялостното управление на средствата, постъпващи в болницата.

Директорите на държавни болници са политически назначения, като със съвсем малки изключения те датират от времето на ГЕРБ. Тяхната работа не се проверява особено задълбочено, нито пък търпят наказания за лоши резултати и така болниците (държавни и общински) са натрупали неплатени задължения в размер на 800 млн. лв. Основното направление, по което изтичат тези средства, са обществените поръчки за доставки на болнични консумативи, храна и т.н. През тази година се очаква те да достигнат обща стойност близо 3 млрд. лв.

Какво да се прави с парите

При подписването на НРД беше постигнато споразумение с лекарския съюз да бъде намален броят на хоспитализациите, а да се увеличи цената на клиничните пътеки. В същото време болниците получиха лимити за прием на пациенти за т.г., които и в момента не могат да достигнат. Едната причина за това е, че през първите три месеца основно в болниците се лекуваха ковид и спешни състояния. Втората причина да се запълват само 50% от 48-те хиляди легла в системата е, че през пандемията пациентите започнаха да се страхуват да постъпят за лечение, за да не се заразят, и придобиха рефлекса да ходят на лекар само в краен случай. Друга причина за намалелия брой болни след пандемията, която все още не е изследвана задълбочено, е в намаляващия брой население и смъртността сред хронично болните. През м.г. по данни на НЦОЗА са починали 148 995 души, което е с 20 хил. повече спрямо 2020 г. Само от ковид са починали близо 38 хил. души от началото на пандемията. Тъй като вирусът засяга тежко предимно възрастни и хронично болни хора, които са чести посетители на болниците, пандемията също би могла да има ефект върху намалелия брой приети за лечение.

"Когато определяш ниски цени и залагаш нереално висок брой пациенти, е ясно, че лечебните заведения в голямата си част няма да успеят да заработят парите и ще предлагат все по-ниско качество на услугите. Това е още един аргумент спешно да се отвори резервът на касата и да се приеме методика за преразпределяне на икономиите. Така болниците ще бъдат подкрепени в усилието си да увеличат заплатите и да плащат високите сметки за ток. В противен случай, независимо кой е министър и какво е управлението на държавата, ще има масова верижна реакция от протести в структуроопределящите областни болници. На местата, в които лекарите и сестрите получават около 900 лв. и практически са на минимална работна заплата, няма какво да очакваме като медицинска помощ", коментира в петък д-р Иван Маджаров, председател на БЛС, пред специализираното издание zdrave.net в петък.

Как съдът спря увеличението на заплатите

С определение на петчленен състав на ВАС от 6 октомври окончателно бе потвърдено спирането на промените в НРД за формиране на работните заплати и лимитите в лечебните заведения. Това означава, че докато съдът окончателно не се произнесе по същество дали са законосъобразни тези разпоредби, те няма да се прилагат. Заседанието на тричленния състав е насрочено през ноември, тоест решение по въпроса се очаква да има най-рано през декември, и то ако делото бъде обявено за решаване. А решението на тричленния състав подлежи на обжалване пред петчленен.

"В общи линии съдът в своето определение е разглеждал въпроса дали, ако тези разпоредби останат в сила, докато ВАС се произнесе, няма да настъпят сериозни и необратими вреди за лечебните заведения. Съдът е приел, че такъв риск съществува, и затова спира действието на разпоредбите. Това още не означава, че те са обявени за незаконосъобразни и въобще няма да се прилагат. На теория е възможно ВАС да потвърди действието им, но е възможно и да ги отмени. Но тъй като чакаме решение на тричленния състав най-рано през декември, дори съдът да потвърди тези разпоредби като законосъобразни, това също подлежи на обжалване пред петчленен състав. В най-общи линии от времева гледна точка се оказва, че каквото и да се случи, надали тези разпоредби ще се прилагат занапред, тъй като предстои приемането на нов рамков договор през 2023, т.е. докато съдът окончателно се произнесе, ще се приеме нов НРД и поради наличието на съдебен спор надали такива разпоредби ще бъдат приети в новия договор", коментира адвокат Мария Шаркова, управляващ съдружник в адвокатско дружество "Шаркова и партньори".

"Целта ни беше да има национален стандарт за заплатите. Вероятно ВАС няма да се произнесе до края на годината и въпросът е дали увеличението им ще влезе в новия НРД от следващата година. Увеличението на парите по клинични пътеки за три месеца до края на годината автоматично ще доведе до увеличаване на цените за следващата година, когато обаче вероятно няма да има пандемия и болниците ще работят повече, което означава, че парите за тях няма да стигнат", коментира доц. Васил Пандов, който беше председател на надзорния съвет на здравната каса до август, по времето, когато в НРД беше включен текстът за увеличаването на заплатите. Той допълни, че заплащането без дейност не е законно и че най-логично е да продължат да се увеличават не цените на всички клинични пътеки, а на най-лошо остойностените - тези за майчино и детско здравеопазване.

Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров смята, че за поредна година здравната каса не цели да стабилизира и обезпечи здравната системи, а "да се скрият средства с елементарен аргумент - "не можаха да ги заработят".

В понеделник надзорният съвет на касата ще разглежда два сценария за разпределяне на средствата за болници до края на годината и дали да увеличат цените на всички клинични пътеки. Ще се обсъжда също дали да бъде разпределен резервът, при положение, че има неизразходвани средства за болнична помощ.

Заради пандемията от началото на годината вместо средно 240 млн. на месец болниците са успявали да достигнат 170-190 млн. лв. приходи от преминали пациенти. Факт е и че през първите четири месеца клиниките работиха в пандемичен режим и в момента пари за компенсация на инфлацията има. Въпросът е дали това ще може да се повтори през следващата година и дали парите от здравната каса ще стигнат, ако болниците работят с пълен капацитет, или ще се получи временно увеличение за три месеца и медиците отново ще бъдат недоволни през зимата.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    dobadoba avatar :-|
    dobadoba
    • - 2

    Живи да ги оплачеш, горките...

    Нередност?
Нов коментар