Защо идеята за частна детска болница раздели лекарите

Проектът на "Търговска лига" за специализирано заведение с 28 клиники за майчино и детско здраве поляризира мненията в сектора

Докато чакат детска болница, родителите лекуват децата си в която клиника има възможност или в чужбина
Докато чакат детска болница, родителите лекуват децата си в която клиника има възможност или в чужбина
Докато чакат детска болница, родителите лекуват децата си в която клиника има възможност или в чужбина    ©  Цветелина Белутова
Докато чакат детска болница, родителите лекуват децата си в която клиника има възможност или в чужбина    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Проектът на "Търговска лига" за детска болница в София е за 28 клиники за майчино и детско здраве.
  • Той предизвика поляризация на мненията в здравния сектор.
  • В същото време работата по бъдещата държавна детска болница отново е замразена.

Ако някой чете задълбочено програмите на политическите партии, ще открие във всяка от тях, че приоритет е майчиното и детското здравеопазване и построяването на национална детска болница. При такава политическа воля е повече от странно защо повече от 30 години след началото на прехода и първата копка на детската болница в София, такава болница все още няма.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Проектът на "Търговска лига" за детска болница в София е за 28 клиники за майчино и детско здраве.
  • Той предизвика поляризация на мненията в здравния сектор.
  • В същото време работата по бъдещата държавна детска болница отново е замразена.

Ако някой чете задълбочено програмите на политическите партии, ще открие във всяка от тях, че приоритет е майчиното и детското здравеопазване и построяването на национална детска болница. При такава политическа воля е повече от странно защо повече от 30 години след началото на прехода и първата копка на детската болница в София, такава болница все още няма.

Докато България продължава да е единствената европейска държава без национална детска болница и проектът за нея отново е практически замразен, една от частните компании в здравния сектор "Търговска лига", внесе свой проект за строеж на детска болница в Министерството на здравеопазването.

Той предизвика буря от полярни реакции на неодобрение и одобрение сред лекарските среди, пациентите и политиците.

Българската педиатрична асоциация излезе със становище, че "построяването на мечтаната национална детска болница от частен инвеститор е неприемливо", защото това трябва да бъде държавна отговорност и приоритет, а пациентските движения заляха пространството с въпроси какво ще стане, ако частната болница фалира или пък иска доплащане за лечение от родителите на боледуващите деца.

От своя страна в спора се включиха лекарите от страна на инвеститора, който притежава една от най-големите вериги частни болници в България. След това становища започнаха да дават и всички политици.

Ако получи разрешение, което се издава от Министерския съвет, инвеститорът вероятно ще построи болницата след две-три години, като дотогава ще има основната задача да намери толкова дефицитните специалисти в детските специалности.

Основното притеснения на противниците е, че новата болница няма да покрива всички специалности, а само добре финансираните. Така за държавните клиники ще останат само слабо заплатените клинични пътеки, което ще направи тяхното състояние много по-тежко.

Основното в случая стана спорът дали частната инициатива може да замести държавата, но всъщност по-важното в темата е, че тя показа сериозните проблеми с финансирането и организацията на детското здравеопазване в България. Цената на това се измерва буквално с десетки невръстни животи всяка година. Детската смъртност в България е над два ПЪТИ по-голяма от средната в Европа.

Какво стана с Националната детска болница?

По време на последното правителство на ГЕРБ през 2019 г. здравното министерство сключи договор за строеж на болницата на стойност близо 100 млн. лв. на мястото на 30-годишното скеле в карето на Александровска болница, която трябваше да бъде готова до май 2023 г. Проблемът беше, че договорът не беше за събаряне на старата сграда, а за реконструкция на съществуващия строеж и родителите въстанаха първоначално за безопасността й, след това за самата локация, а после и за това, че в обществената поръчка проектирането и строителството са обединени. В крайна сметка Бойко Борисов им обеща, че договорът няма да се осъществи. Той обаче беше прекратен от служебното правителство през 2021 г., след като тогавашният регионален министър Виолета Комитова (сега депутат от "Български възход") обяви, че скелето трябва да бъде съборено. През тази година здравното министерство прати проекта на ГЕРБ за детската болница на прокуратурата и обяви, че оглежда пет терена за детска болница, като ако избере някой от тях, трябва да започне обществена поръчка за изготвяне на задание за построяването на болницата. Оценка на необходимостта от детска болница и нужните специалисти за нея също няма.

Кои са "Търговска лига"?

Това е българска здравна група около компанията за търговия на едро с лекарства "Търговска лига", основана през 1991 г. Постепенно компанията инвестира във фармацевтично производство ("Чайкафарма"), пет специализирани кардиологични, а след това и две многопрофилни болници "Сърце и Мозък", 15 медицински центъра, в застрахователна и пенсионна компания "ДаллБогг: Живот и Здраве". В края на юли тази година министърът от предишното правителство проф. Асена Сербезова издаде отказ на групата да строи многопрофилна болница "Сърце и Мозък" с 550 легла в София с мотив, че предвидените медицински дейности превишават нуждите в столицата. Групата пък подаде сигнал срещу нея в прокуратурата, че бави тяхната документация, а издава разрешителни за нови клиники на други частни и държавни болници.

Като бизнес поведение групата е "хулиганът" в здравния сектор. Самият сектор е изключително конкурентен и битката за пациенти е всекидневна. За разлика от повечето частни структури в сектора, компанията е мажоритарна собственост на юрист, а не на лекар. Той по традиция рекламира компаниите си с гръмки фрази, които конкурентите му не си позволяват, осмелява се да изразява шумно по билбордове и публикации в медиите недоволството си от действащи министри и държавни служители, които ощетяват дейността им, или пък громи конкуренти, които според него са получили нечестно предимство.

Тези "събития" са една от често обсъжданите екзотики в здравния сектор, като и навлизането на пазара на аптеки "Марешки", а конкурентите им по традиция обвиняват "Търговска лига" в агресивност при налагането си на пазара и нарушения в протоколите за лечение на пациенти. След множество проверки срещу "Търговска лига", обаче, никога досега не е било доказвано, че е допуснат компромис с лечението на болните или пък е имало скандал за "изпуснат" пациент, което често съпровожда работата на болниците в България. Напротив, в рамките на групата работят утвърдени лекари с авторитет, включително изселили се специално, за да работят в тяхна болница в провинцията, клиниките са обзаведени с последен писък на модата в апаратурата за лечение на рак, хирургия, кардиохирургия и други специалности и в тях има множество пациенти.

Месец, след като получи отказа за столичната болница, в края на август тази година "Търговска лига" внесе в здравното министерство нов проект за многопрофилна болница за майчино и детско здраве с 28 клиники и отделения "Мама и аз". Болницата ще се намира в кв. "Дианабад", на бул. "Г. М. Димитров" 1, на терена, на който от години работи самата "Търговска лига".

Баце и аз

Един от най-големите противници на строежа на болница "Сърце и Мозък" в София беше проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ), който громеше от трибуната на парламента проекта като ненужен и конкурентен за държавните болници през цялата последна година. През това лято, обаче, неговата позиция се преобърна на 180 градуса. Бойко Борисов знаково откри предизборната си кампания в Плевен и посети болница "Сърце и Мозък" там, а след това и бургаската болница на групата. В програмата на ГЕРБ беше записано, че ако спечелят, ще построят четири детски болници - национална в София, в Пловдив, Варна и Бургас.

В лавината от интервюта "за" и "против" болницата на "Търговска лига" проф. Ангелов внезапно обяви пред clinica.bg, че след като държавата е абдикирала от националната детска болница, е логично, когато я няма, частен инвеститор да реализира този проект.

В своя позиция главният изпълнителен директор на "Търговска лига" Таквор Бохосян коментира, че имат предварителната подкрепа за проекта на три политически партии, представени в новия парламент и че "този проект не отменя, а подпомага и съкращава времето до създаването на държавна национална детска болница: най-малко защото има още дузина педиатрични специалности, които "Мама и Аз" няма капацитет да покрие".

Какво мислят лекарите

Доц. д-р Йорданка Узунова, началник на Клиниката по педиатрия в УМБАЛ "Лозенец" и организационен секретар на Българската педиатрична асоциация коментира, че като дългогодишен педиатър и преподавател не може да остане безучастна към съдбата на детското здравеопазване и затова смята, че преди да бъде решен въпросът за новите детски болници, държавата трябва да регулира процеса.

"Изключително неправилно е да се смята, че сме против частната инициатива. Напротив, трябва да я има. Само че си задаваме въпроса дали е направено проучване за това колко са детските болници и отделения в София, какви са проблемите, къде ходят да се лекуват децата. В общи линии ние имаме достатъчно заведения за деца и голяма част от тези легла не се запълват. Когато дете с пневмония има излив или друго усложнение, ние го препращаме в друга болница. Това, което се получава е, че няма болница, която да осигури комплексност, всичко се случва с препращане с линейки от една структура до друга. Като призован експерт по съдебни дела съм давала становища за инциденти, случили се по пътя от точка А до точка В, защото специалистите не са на едно място", казва доц. Узунова.

Според нея без проучване и комплексна оценка и при разединено детско болнично здравеопазване е трудно да се каже от каква точно детска болница има нужда. Има и още един проблем - педиатрията е една от най-нежеланите специалности - тя е най-ниско платена, работата с деца е много коментирана и критикувана.

"През миналата година на държавния изпит за взимане на специалност в комисията, в която участвам, имаше само един кандидат и то чужденка", казва доц. Узунова. Тя допълва, че често възрастта на сестрите в детските отделения е 65-70 години, повечето сестри не искат да работят с деца заради огромната отговорност и ниското заплащане.

Според нея, за да има и частна инициатива, и държавна болница, трябва да се направи проучване от какво точно има нужда, държавата да определи правилата за работа, да поеме отговорността за разпиляното детско здравеопазване и за това да не се взимат и без това дефицитните специалисти от това разпиляно детско здравеопазване.

Д-р Александър Симидчиев, пулмолог, избран за народен представител от ДБ, коментира, че темата за Националната детска болница е хронично рецидивираща от много години с известни обостряния. "Истинският проблем не е самата сграда, сгради има, те могат да бъдат пригодени, а че липсва концепция каква да бъде болницата, колко деца да се лекуват в нея на база на патологията. Има нужда от интегрирана детска болница, със спешно приемно отделение, но това няма как да се получи, ако държавата не си напише домашното и не реши структурните проблеми на педиатричната специалност с недостатъчния брой специалисти", казва д-р Симидчиев.

Според д-р Симидчиев между държавна и частна собственост трябва да има истинска равнопоставеност за достъп до всички публични средства, а не държавните болници да получават нерегламентирана държавна помощ. "Трябва да има универсални правила за всички, ако искат дейността им да се заплаща от здравната каса - да отговарят на изискванията за комплексност, да имат спешно звено, да бъдат контролирани при еднакви правила, да не искат доплащане за публично финансирана дейност, а само за дейности, непокрити от НЗОК", смята той.

Родителите няма да доплащат нищо, не пречим на националната болница

Лекарите от групата на "Търговска лига" отговарят на опасенията за бъдещата болница, която вероятно ще бъде построена след 2-3 години, след като получи разрешение от Министерския съвет.

Според тях проектът няма претенция да отмени задачата на държавата да създаде национална детска болница.

"Става дума за частна многопрофилна детска болница, която се лицензирана и строго се регулира и контролира като дейност от държавата и е изключително необходима при тази висока обща и детска смъртност. Тя ще бъде изградена върху собствен парцел само като детска болница и ще работи с пациенти от столицата и цялата страна, което не ни прави национална болница", коментира проф. Яна Симова, изпълнителен директор на "Българския кардиологичен институт", който е собственик на веригата лечебни заведения на групата "Търговска лига".

Тя отговаря и на опасенията, че тъй като болницата е частна, ще иска доплащане от пациентите и така не всички могат да имат достъп и какво ще се случи, ако болницата фалира.

"По закон лечението на всички деца се заплаща от НЗОК и е напълно безплатно, допълнително заплащане от семействата за лечението на техните деца не се предвижда. Много е странно да чуваме престорени гадателства дали болницата ще бъде добре управлявана. Ако една частна болница фалира, тя погива за инвеститора, но едва ли има проект в света, който да планира фалита си предварително. Но точно затова трябва да има и държавна детска болница, към която семействата да се насочат", казва проф. Симова.

Тя допълва, че смята, че броят на педиатрите в София е достатъчен и от друга страна са разработили програми за обучение и квалификация на български лекари във водещи детски болници в Европа и САЩ.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 2

    1. По презумпция частните ще дадат добри заплати и ще привлекат добри специалисти.
    И тъй като дефицитът на специалисти в БГ все повече ще се чувства, частните хоспитали ще изсмучат специалисти от държавните и общинските - няма откъде другаде! Т.е. ще се получи отлична концентрация, но за сметка на останалите звена на здравната система.
    И като говорим за детска болница, в София останалите държавни и общински педиатрични клиники просто ще затворят. Да напомня, че педиатрите са сред най-възрастните лекари в БГ. Средната възраст е 58 години. Детски хирурзи има само в Пирогов. Детски онколози - в ИСУЛ. Детски психиатри - не знам, може и да има...
    2. По презумпция частните болници ще направят прекрасни условия за пациентите, с които никоя университетска или общинска болница не може да се мери. Скоро минах през няколко държавни (частни такива няма) психодеспансера. Ами не е за хора...
    3. Частните болници не са част от социалната насоченост на здравеопазването, а са фабрика за пари за собстваниците/акционерите;
    4. Частните болници биха били част от социалната насоченост на здравеопазването, но за целта трябва да се измени цялата философия на БГ здравния модел.
    По схемата на допълнителното здравно осигуряване пациентът трябва да носи своята отговорност срещу вноската си в пакет по ДЗО да си плаща здравната услуга, да си събира анамнези, рецепти, резултати от изследвания, фактури за плащанията и пр. и да си търси парите от здравния фонд.
    Докато пациентът не стане част от здравната система, а единствено го играе потребител, тя ще е на този хал, а частните болници ще са вид бинго зали.
    Без значение дали ще са детски, кардио, онко, орто и т.н.

    Нередност?
  • 2
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев
    • + 1

    Всичко това е вярно, но с едно изключение - частните болници изпълняват социалната си функция не по-зле от държавните. Работя и в държавна, и в частна болница и честно казано, не виждам разлика. Дори в частната се обръща много повече внимание на неосигурените пациенти. Познай от три пъти защо.

    Нередност?
Нов коментар