Служебният кабинет изненадващо смени ръководството на Александровска болница

Здравният министър д-р Асен Меджидиев не е доволен и от работата на съвета по цените на лекарствата, където също се очакват рокади

Александровска болница очаква да получи 40 млн. лв. от държавата, с които да разплати задълженията, натрупани по времето на Костадин Ангелов от ГЕРБ
Александровска болница очаква да получи 40 млн. лв. от държавата, с които да разплати задълженията, натрупани по времето на Костадин Ангелов от ГЕРБ
Александровска болница очаква да получи 40 млн. лв. от държавата, с които да разплати задълженията, натрупани по времето на Костадин Ангелов от ГЕРБ    ©  Надежда Чипева
Александровска болница очаква да получи 40 млн. лв. от държавата, с които да разплати задълженията, натрупани по времето на Костадин Ангелов от ГЕРБ    ©  Надежда Чипева

Министърът на здравеопазването д-р Асен Меджидиев направи едно и планира друго ключово уволнение. Сутринта пред бТВ той обяви, че е недоволен от Националния съвет по цените на лекарствата и от ръководството на "Александровска", което по-късно днес беше сменено.

Срещу рокадите в болницата реагираха от "Продължаваме промяната", а досегашният борд даде пресконференция, за да опровергае констатациите на одита от здравното министерство (виж документа).

Прикачен файл


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Министърът на здравеопазването д-р Асен Меджидиев направи едно и планира друго ключово уволнение. Сутринта пред бТВ той обяви, че е недоволен от Националния съвет по цените на лекарствата и от ръководството на "Александровска", което по-късно днес беше сменено.

Срещу рокадите в болницата реагираха от "Продължаваме промяната", а досегашният борд даде пресконференция, за да опровергае констатациите на одита от здравното министерство (виж документа).

Прикачен файл

Рокади и един заем от 40 млн. лв.

Новият директор на "Александровска" проф. Атанас Йонков е известен хирург, за когото колегите му казват, че е фен на руската военна мощ и Владимир Путин и близък на бившия директор проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ), по чието време беше началник клиника в болницата.

Според източници на "Капитал" в основата на назначението на Йонков стоят именно Костадин Ангелов и проф. Димитър Буланов (заместник-директор при управлението на Ангелов, а след това председател на борда на "Александровска"). В момента Буланов е декан на Медицинския факултет на Медицинския университет - София. За кандидатурата на Йонков пред президента Румен Радев, според източници на "Капитал", се е застъпил и академик Лъчезар Трайков, ректор на Медицинския университет в столицата, който бе и в инициативния комитет за втория мандат на държавния глава.

От началото на седмицата здравният министър два пъти заяви, че ръководството на най-старата университетска болница - "Александровска", което беше назначено от предишното служебно правителство през лятото на 2021 г., е влошило състоянието й и е допуснало просрочията да се увеличат с 24 млн. лв., което не е вярно и може да се види в публикуваните отчети на болницата.

Д-р Меджидиев обяви, че няма друга болница в толкова тежко състояние и в момента се подготвя оздравителен план, в който участват Българският червен кръст и Медицинския университет - София.

В болничния сектор се говори, че една от хипотезите за рокадите е свързана с държавния заем от 40 млн. лв. за болницата, който беше одобрен през юли, но чието отпускане се бави.

Досегашният директор д-р Атанас Атанасов беше назначен от служебния министър Стойчо Кацаров в края на юни миналата година и завари болницата в изключително тежко финансово състояние, наследено от управлението на Ангелов и неговите наследници. Бордът подготви искане за заем и в края на юли правителството на Кирил Петков взе решение такъв да се отпусне. Условие за получаването на парите бе 80-те кредитори да подпишат споразумение, че се отказват от наказателните лихви, за които са подписали анекси. По времето на Ангелов, след това Буланов и проф. Богов болницата е подписвала, че дължи 25-30% наказателни лихви върху просрочените задължения.

От всички 80 кредитори само няколко са поискали да получават високите наказателни лихви. Сред тях са "Вега медикал", собственост на роднините на председателя на борда на варненската "Света Марина" проф. Красимир Иванов, "Соломед", РСР и др., От държавните фирми, отказали да получат чистата дължима сума, едната е общинската "Топлофикация", а другата "Майчин дом", оглавявана от проф. Иван Костов, директор на болници през цялото управление на Борисов от 2009 г. досега.

Д-р Атанасов опроверга твърдението, че ръководството на УМБАЛ "Александровска" е увеличило просрочените задължения на болницата с 24 млн. лв. "Одиторите са се объркали. За период от една година ние сме издали фактури, че сме получили доставки за 24 млн. лв., а в същото време сме погасили просрочени задължения за 44.2 млн. лв. Действително има нарастване на задълженията с 9.3 млн. лв., но ние наследихме болницата в много тежко състояние и се справихме без заем дотук", коментира Атанасов.

Той изрази надежда, че начело на болницата няма да се върнат онези, които са я довели до това тежко състояние.

В позицията на избрания за депутат от "Продължаваме промяната" доц. д-р Антон Тонев, разпратена от пресцентъра на партията, той настоя да не се правят персонални промени и на "Александровска" и на сегашното ръководство да бъде дадена възможност да използва държавния заем по предназначение.

"По всичко личи обаче, че се правят опити на сегашното ръководство на "Александровска", назначено от служебното правителство през 2021 г., да бъде вменена вина за наследеното й тежко финансово състояние. Очевидната цел е то да бъде заменено с "правилен" директор, който да насочи милионите от очаквания заем към черната каса на ГЕРБ, вместо за решаване на тежките финансови проблеми на здравното заведение. В медийното пространство дори вече се спряга конкретно име за ръководния пост в най-голямата българска болница - на човек, станал известен с това, че като началник на клиника в "Александровска" принуждаваше подчинените си да подписват петиции в подкрепа на бившия директор и впоследствие министър от ГЕРБ Костадин Ангелов", пише в позицията на доц. Тонев, която визира именно натиска, който проф. Йонков оказваше върху подчинените си в клиниката.

Кой ще определя цените на лекарствата

Служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев обяви още, че го притесняват цените на лекарствата, а също и недостигът на медикаменти и, че при предишното ръководство на здравното министерство доста продукти са напуснали Позитивния лекарствен списък (на медикаменти, които се плащат от обществените фондове). В момента тече проверка защо това е така и министърът отнесе отговорността към, по неговите думи "част от съвета по цените".

Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти е професионален орган към Министерския съвет, който регулира медикаментите и тяхното заплащане от обществени фондове (здравна каса, здравно министерство и болниците). Цените на лекарствата, както и в цял свят, се регулират. Според лекарствения закон цената на ниво производител в България трябва да бъде най-ниска в ЕС. Над нея се начисляват законови надценки за търговец на едро, аптека и ДДС.

Цените на медикаментите с рецепта се сравняват с цените в 17 европейски държави с най-ниски цени и ако бъде намерена по-ниска цена, съветът по цените автоматично намалява цената в България. Този процес се нарича външно рефериране. Аналогичен е процесът за цените на лекарствата, които се продават само в България.

Съветът определя цените и на медикаментите, които се продават с рецепта, но не се покриват от здравната каса, отделно следи и за цените на лекарствата без рецепта, които могат да поскъпват с темповете на годишната инфлация. Освен това съветът следи дали някъде лекарства се предлагат на по-висока цена от законово обявената и моментално глобява търговеца.

Причините за дефицита на лекарства и напускането на позитивния списък обаче няма как да са в съвета. Основната причина за дефицитите са временно или трайно преустановен внос или производство по производствени или маркетингови причини. Заради стриктната регулация на цените и много ниската цена наистина множество лекарства всяка година напускат България или спират да се произвеждат. Това обаче е преценка на производителя и съветът не може да го задължи да произвежда и продава на загуба. На пазара липсват много продукти без аналог, но работа на държавата е да осигури техните наличности.

Поначало всяко управление вижда в лекарствения пазар първо неговия оборот от около 5 млрд. лв. годишно. Фармацевтичният сектор обаче е изключително стриктно регулиран, повечето компании на него са големи международни концерни със строги правила срещу корупцията и етични кодекси да не подкупват лекари и правителствени служители, за да получат достъп до пазара. Съществуват обаче и компании, които по някакъв начин биха могли да си позволят насърчаване на част от съвета или неговите служители, за да мине по-бързо разрешителното на техния продукт.

В момента 30 нови лекарства и 30 вече регистрирани, но с нови показания за приложение, чакат оценка от съвета, за да бъдат включени за заплащане от здравната каса. Нов състав на съвета би могъл да забави или ускори разглеждането до края на година.

Ефектът от евентуалната смяна обаче би бил, че започналите процедури ще се забавят и така просто пациентите няма да получат навреме животоспасяващи медикаменти. В същото време, докато новите хора се сработят, контролът върху цените и болниците ще бъде занижен.

Единствената възможност за игра с цените, което сегашният председател проф. Илко Гетов изследва след влизането си на поста, е вносът на неразрешени за употреба лекарства за болнична употреба. По принцип болниците имат право да купуват всякакви лекарства за своите пациенти, включително и такива, които не са регистрирани в България. Оказва се, че през последните години болниците безконтролно са внасяли на най-различни цени всякакви количества лекарства, които не се регистрират в България. Едно и също лекарство има в пъти разлика в цената със същото, но купено в друга болница. По този начин са купувани както евтини стари лекарства, така и скъпи нови онкологични средства, без какъвто и да било контрол.

Самият председател проф. Илко Гетов е дългогодишен преподавател във Фармацевтичния факултет, самият той е бил член на съвета по цените, два мандата председател на Българския фармацевтичен съюз и представител на България в Комитета за лекарства за хуманна употреба на Европейската лекарствена агенция през последните две години. Според фармацевтичната индустрия за неговото място се готви също професор, близък до ГЕРБ.