Лекарите отново искат повече пари от здравната каса

Това може да стане с ново увеличаване на цените на клиничните пътеки

Най-голямата болница в България "Свети Георги" - Пловдив разполага с 1468, от които на 9 октомври 531 са празни.
Най-голямата болница в България "Свети Георги" - Пловдив разполага с 1468, от които на 9 октомври 531 са празни.
Най-голямата болница в България "Свети Георги" - Пловдив разполага с 1468, от които на 9 октомври 531 са празни.    ©  Димитър Марков
Най-голямата болница в България "Свети Георги" - Пловдив разполага с 1468, от които на 9 октомври 531 са празни.    ©  Димитър Марков
Темата накратко
  • В България има твърде много болници, част от които нямат достатъчно пациенти.
  • По закон те нямат право да получават пари "на калпак", без срещу тях да има оказана медицинска помощ.
  • От лекарския съюз искат нова актуализация на цените на клиничните пътеки, които да компенсират намалелите дейности.

Българският лекарски съюз настоява парите в здравната каса, които не са усвоени от лекарите в болниците, да послужат за увеличение на клиничните пътеки, но да не се връщат обратно в бюджета. По този начин почти празните в момента болници ще получат повече средства, с които да плащат сметките си и заплатите на служителите си.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • В България има твърде много болници, част от които нямат достатъчно пациенти.
  • По закон те нямат право да получават пари "на калпак", без срещу тях да има оказана медицинска помощ.
  • От лекарския съюз искат нова актуализация на цените на клиничните пътеки, които да компенсират намалелите дейности.

Българският лекарски съюз настоява парите в здравната каса, които не са усвоени от лекарите в болниците, да послужат за увеличение на клиничните пътеки, но да не се връщат обратно в бюджета. По този начин почти празните в момента болници ще получат повече средства, с които да плащат сметките си и заплатите на служителите си.

Надзорният съвет на здравната каса ще реши дали и с колко да се увеличат цените до края на годината и дали новите по-високи цени ще служат за база през следващата година.

Сега, когато пандемията вече не е сериозен фактор и няма извънредни пари заради ковид, се вижда ясната картина в здравния сектор - твърде много болници, част от които нямат пациенти, но искат да продължат да съществуват. Проблемът е, че лечебните заведения по закон нямат право да получават пари на калпак, без срещу тях да има оказана медицинска помощ.

Много болници, малко работа

Болниците в България са 365, тоест много и не за всички от тях има достатъчно пациенти, за да продължат съществуването си. Особено голям е проблемът за 130-те общински болници, в повечето от които не се лекува сложна патология по скъпи пътеки.

Годините на пандемията маскираха този недостатък, като държавата даваше пари за работа в среда с вирус на всички, независимо дали гледат болни с ковид или не. Отделно от това през последните две години болниците получаваха средно 85% от парите преди пандемията, независимо дали работят на пълни обороти или не. Парите за ковид обаче свършиха през април и болниците постепенно трябваше да се върнат към нормален ритъм на работа и без ограничения за прием на пациенти.

В същото време цените на клиничните пътеки бяха увеличени с 25%, а самите лимити за прием в болница бяха намалени.

През годините преди COVID-19 броят хоспитализации достигна 2.2 млн. годишно, а през 2021 г. заради коронавируса те бяха 1.7 млн. броя. За да се увеличат цените, Българският лекарски съюз предложи през тази година НЗОК да плати 1.8 млн. клинични пътеки, със 100 хил. повече от 2021 г., но със средно 25% по-високи цени, считано от месец май.

Проблемът обаче е, че болниците не могат да достигнат и тази бройка от 1.8 млн. хоспитализации, а без да работят, няма как и да получат и средствата.

Според разпределението на парите през септември, октомври и ноември болниците трябва да "изработят" лечение на стойност 774 млн. лв., или средно 258 млн. на месец. Те обаче се движат около 232 млн. лв., като има много болници, в които използваемостта на леглата е под 50%.

Полупразни клиники

По данни на НЗОК от 48 676 легла за активно лечение в болниците на 9 октомври 2022 г. са били заети 22 254, а незаетите легла са 26 422. Например в София, в която има 11 946 болнични легла, пациенти няма на общо 6242.

Въпреки че получават повече средства по клинични пътеки от май, тези средства не стигат на болниците да посрещнат разходите си заплати, особено да ги увеличат, както е записано в колективния трудов договор, и за консумативи.

Затова Българският лекарски съюз настоява за актуализация на цените на клиничните пътеки с темповете на инфлация (около 18% към септември). От здравната каса пресмятат, че по данни на НСИ коефициентът на инфлация в здравния сектор е 1, а пари има за увеличение на клиничните пътеки с между 5 и 7%, но само до края на годината.

БЛС пък смята, че евентуално увеличените с още 18% клинични пътеки трябва да служат за база за преговори по бюджета за 2023 г.

Освен това лекарите смятат, че за болнична помощ трябва да се преразпредели и оперативният резерв на здравната каса, който е около 117 млн. лв. В този случай има три възможности за действие. Първата е тези средства да се дадат авансово на лечебните заведения през януари, за да се облекчи бюджетът на НЗОК за следващата година. Вторият вариант е да се върнат в бюджета. Третият - да се направи методика, според която тези средства да бъдат разпределени между лекарите и лечебните заведения.

По закона за здравното осигуряване средствата от здравни вноски могат да бъдат разпределяни само за здравни услуги и лекарства, но ако здравната каса има излишък, той трябва да се върне в бюджета.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    Лошо няма ! Ако има кой да им даде ...

    Нередност?
  • 2
    BBB avatar :-|
    D.r D
    • + 1

    Темата е много комплексна и - уви! - Десислава само я е нахапала.

    Проблемът е заложен с формулата, че болниците са търговски дружества. Т.е. с приходите от дейността (плащанията от НЗОК по извършените здравни услуги) трябва да си плащат разходите за заплати, апаратура, енергия, данъци, осигуровки и пр.

    Проблемът е, че касата недофинансира делегираната на болниците здравна услуга, като при капацитет условно казано 1000 пациенти на болница Х, НЗОК й лимитира пари за обслужването на около 500 пациенти.
    По този начин касата се предпазва от надписване, защото логиката е, че колкото повече надписваш, толкова по-бързо ти свършват парите.

    В цените на клиничните пътеки не е включена 19-те% инфлация, не е включен скокът на енергията и на всичко по рафтовете в хранителните магазини.

    И не се учудвам на младите колеги, че наблягат не толкова на специалните предмети, колкото на английската и немската граматика, за да си попълнят без грешки CV-то за натам.

    Недомислиците на политиците гонят младите лекари по чужбина.
    След няколко години ще трябва да си припомним ходжите и баячките..
    И

    Нередност?
Нов коментар