Държавата за втори път се отказва от болницата "Света Марина" и я подарява на Медицинския университет - Варна

Служебният здравен министър връща и кадри на ГЕРБ в здравния сектор

Министърът на здравеопазването д-р Асен Меджидиев назначава поредните кадри на ГЕРБ да управляват процесите в здравния сектор
Министърът на здравеопазването д-р Асен Меджидиев назначава поредните кадри на ГЕРБ да управляват процесите в здравния сектор
Министърът на здравеопазването д-р Асен Меджидиев назначава поредните кадри на ГЕРБ да управляват процесите в здравния сектор    ©  Георги Кожухаров
Министърът на здравеопазването д-р Асен Меджидиев назначава поредните кадри на ГЕРБ да управляват процесите в здравния сектор    ©  Георги Кожухаров

След като миналата седмица служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев назначи за директор на най-старата университетска болница "Александровска" човек от обкръжението на бившия здравен министър от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов, който я доведе близо до фалит, през тази седмица кабинетът на Румен Радев продължава с кадровите рокади, които реставрират кадри на ГЕРБ в здравния сектор. Редом с това година предсрочно служебното правителство е решило да препотвърди решение на кабинета "Борисов" от 2018 г., с което втората по големина болница в България - "Света Марина", на практика е подарена на Медицинския университет - Варна, и той става неин стопанин. Това се случва със скоростна съгласувателна процедура между министерствата от миналата седмица, приключила само за три дни - това досега се е случвало само при събития от обсега на националната сигурност. Така държавата ще продължи да няма пряк контрол върху оборот от около 300 млн. лв. годишно, повечето - обществени средства от здравни вноски и данъци за субсидии на университета и болницата.

Освен това правителството е взело и други кадрови решения в сектора. Едното е за смяна на председателя на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (т.нар. лекарствен КЕВР) с бивш заместник-министър на здравеопазването по време на първото правителство на Бойко Борисов, а второто - за смяна на представителя на държавата в Комисията по прозрачност по закона за лекарствата, пред която могат да се обжалват решенията на съвета.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

След като миналата седмица служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев назначи за директор на най-старата университетска болница "Александровска" човек от обкръжението на бившия здравен министър от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов, който я доведе близо до фалит, през тази седмица кабинетът на Румен Радев продължава с кадровите рокади, които реставрират кадри на ГЕРБ в здравния сектор. Редом с това година предсрочно служебното правителство е решило да препотвърди решение на кабинета "Борисов" от 2018 г., с което втората по големина болница в България - "Света Марина", на практика е подарена на Медицинския университет - Варна, и той става неин стопанин. Това се случва със скоростна съгласувателна процедура между министерствата от миналата седмица, приключила само за три дни - това досега се е случвало само при събития от обсега на националната сигурност. Така държавата ще продължи да няма пряк контрол върху оборот от около 300 млн. лв. годишно, повечето - обществени средства от здравни вноски и данъци за субсидии на университета и болницата.

Освен това правителството е взело и други кадрови решения в сектора. Едното е за смяна на председателя на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (т.нар. лекарствен КЕВР) с бивш заместник-министър на здравеопазването по време на първото правителство на Бойко Борисов, а второто - за смяна на представителя на държавата в Комисията по прозрачност по закона за лекарствата, пред която могат да се обжалват решенията на съвета.

Феодализацията на варненския здравен сектор

Както "Капитал" неотдавна писа, Варна е единственият голям областен град без голяма частна болница, а независимо къде работят, лекарите в града са напълно зависими от общата структура между Медицинския университет в града и втората по големина болница в България - УМБАЛ "Света Марина".

Медицинският университет - Варна и болницата "Св. Марина" имат общи приходи от около 300 млн. лв. годишно. Освен това те имат собствени фирми за лекарства, пране на болнично бельо и други услуги със солидни обороти от близо 60 млн. лв. годишно, каквито останалите болници не притежават.

По време на управлението на Бойко Борисов през 2018 г. за срок от пет години правата на държавата като едноличен собственик на "Света Марина" бяха преотстъпени на Медицинския университет - Варна. "Сливането" между болница и университет е практика от времето на социализма, която не е позволена на нито един друг университет в България. Тя затвърждава феодализма и пълната кариерна и финансова зависимост на медиците от управляващите университета и болницата. В допълнение - във Варна директорът на местната здравна каса, който определя с кое лечебно заведение и с кой лекар касата ще сключи договор да заплаща дейността му, е асистент в катедрата по хирургия, в която работят ректорът на университета и председателят на борда на болницата.

През последната година ръководството на структурата организира масова чистка на лекари, несъгласни с маниера им на управление. Те започнаха да практикуват в съседни селища, Бургас и дори в София. През лятото пък медицинските сестри организираха подписка с искане за "нормални" работни заплати от 1500 лв., докато университетът рапортуваше едни от най-високите заплати на медици в България.

Вчера, явно като подготовка за днешното събитие, болницата обяви в съобщение до медиите, че през 2022 г. ръководството на лечебното заведение е увеличило заплатите на всички служители, "като средните брутни трудови възнаграждения за деветмесечието на 2022 г. възлизат на 12 214.24 лв. за началник на клиника , 4325.00 лв. за лекар, 2479.27 лв. за специалист по здравни грижи и 1479.22 лв. за друг персонал, или средното брутно трудово възнаграждение в университетската болница за периода 01.01.2022 г. - 30.09.2022 г. възлиза на 2606.08лв." При предишното такова съобщение в социалните мрежи стана ясно, че някои от лекарите наистина получават 30 хил. месечно, като ректора на университета, а други - около 1000 лв.

Скоростно решение, но не в полза на държавата

Срокът, за който по времето на ГЕРБ бе дадено правото университетът да е стопанин на болницата, изтича следващата година.

Служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев обаче е побързал година предсрочно отново да предостави правата на държавата да управлява втората най-голяма болница в България по време на мандата си. Съгласувателната процедура между всички министерства е приключила едва за три дни - от 10 до 13 октомври тази година. В документите Меджидиев е предложил също така това решение да се вземе неприсъствено.

Липсва обосновка каква е ползата за държавата от решението. Мотивите официално са, че това сливане се позволява от Закона за лечебните заведения и по този начин се "дава възможност за трайно взаимодействие между медицинския университет и лечебното заведение, което е със статут на университетска болница, и се осигурява основната функция на университетската болница по осигуряване на качествено практическо обучение на студенти, докторанти и специализанти и осъществяване на болнична медицинска помощ на най-високо ниво".

Според договора за предоставянето на права, министерството се отказва от правата си на собственик, управлението на лечебното заведение, разпределянето на печалбата и бонусите за лекарите, което ще продължи да става по предложение на ректора на университета - тоест държавната болница ще се управлява като частна от ректора, който избира и борда на болницата. В договора е записано, че министърът може да контролира болницата, а задължение на ректора е тя да няма просрочени задължения. В случая това е факт, но пък и това е една от най-субсидираните болници в България, което не й пречи да иска от държавата още пари, за да се погрижи за управляваната от нея собственост.

Отпреди няколко дни например е искането на болницата здравното министерство да заложи в бюджета си за другата година 47.3 млн. лв. капиталови разходи за нова сграда на инфекциозното отделение на болницата, в което се лекуваха пациенти с остри инфекции и коронавирус. Сградата е 60-годишна, с изключително лоши условия, известни в цяла Източна България и след сигнал от лятото на фондация "За доброто" РЗИ най-после е установила "лоша материално-техническа база, недостатъци в противоепидемичния режим и обслужването на пациентите, течове с неясен произход, корозия, амортизирани дървени конструкции по касите на вратите, счупен санитарен фаянс, подпухнала мазилка, необезопасени и амортизирани осветителни тела и др."

Реставрация и на кадри на ГЕРБ

Служебният министър на здравеопазването прави и две промени в органите по регулацията на цените на лекарствата и тяхното заплащане от здравната каса, болниците и здравното министерство.

Първата смяна е на председателя на Националния съвет по цените проф. Илко Гетов, който беше назначен от проф. Асена Сербезова на поста през месец юни тази година. Без мотиви той е сменен с чл. кореспондент проф. Мила Власковска, която беше зам.-министър на здравеопазването по лекарствата в първото правителство на Бойко Борисов през 2009-2010 г. Тя е специалист по фармакология. В биографията й е посочено, че продължава да осъществява активна преподавателска дейност на 74 години.

Съветът регулира цените на лекарствата, произнася се кои медикаменти да плащат здравната каса, министерството и болниците и какъв процент от тях да покриват. До края на годината на съвета му предстои да се произнесе по въпроса дали 30 нови лекарства да бъдат покривани от здравната каса, както и дали могат да се разширят показанията на още 30 продукта, които вече са на пазара. Лекарственият пазар е с обем около 5 млрд. лв. годишно.

Втората смяна е още по-интересна. Сменен е и представителят на държавата в Комисията по прозрачност към Министерството на здравеопазването - това е органът, пред който могат да се обжалват решенията на Националния съвет по цени и реимбурсиране. От неговия състав е отстранен д-р Любомир Бакаливанов, единственият от екипа на предното правителство, който остана в здравното министерство като съветник на д-р Асен Меджидиев. На негово място е назначен един от "вечните" заместник-министри на здравеопазването - д-р Бойко Пенков. Пенков е един от първите директори на здравната каса и след това три пъти заместник-министър в кабинетите на ГЕРБ от 2013 до 2021 г.