Здравният министър ще търси липсващи лекарства с работна група

Д-р Асен Меджидиев обяви, че не може да задължи директорите на държавни болници да увеличават заплатите на служителите си

Служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев бърза с кадровите смени, раздаването на придобивки на болниците и избора на терен за детска болница, но не и с увеличаването на заплатите на медиците
Служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев бърза с кадровите смени, раздаването на придобивки на болниците и избора на терен за детска болница, но не и с увеличаването на заплатите на медиците
Служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев бърза с кадровите смени, раздаването на придобивки на болниците и избора на терен за детска болница, но не и с увеличаването на заплатите на медиците    ©  Георги Кожухаров
Служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев бърза с кадровите смени, раздаването на придобивки на болниците и избора на терен за детска болница, но не и с увеличаването на заплатите на медиците    ©  Георги Кожухаров
Темата накратко
  • Служебният здравен министър няма базова представа защо липсват лекарства
  • Той планира да ги търси по социалистически маниер
  • Докторът отказва да укаже влияние на директорите на болниците да увеличат заплатите
  • В крайна сметка се оказва, че теренът за детска болница е избран не особено професионално от министъра и шепа политици

Служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев, който няколко пъти напоследък повтаря, че създаването на работна група по някакъв проблем, е просто път проблемът да не се реши и отложи, обяви, че по време на мандата си ще се бори с един от най-големите проблеми в снабдяването с лекарства - дефицитът на медикаменти, с... работна група. Тя започва работа от понеделник и в нея ще участват представители на фармацевтичните компании, търговците на едро с лекарства, Изпълнителната агенция по лекарства и Националния съвет по цените.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Служебният здравен министър няма базова представа защо липсват лекарства
  • Той планира да ги търси по социалистически маниер
  • Докторът отказва да укаже влияние на директорите на болниците да увеличат заплатите
  • В крайна сметка се оказва, че теренът за детска болница е избран не особено професионално от министъра и шепа политици

Служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев, който няколко пъти напоследък повтаря, че създаването на работна група по някакъв проблем, е просто път проблемът да не се реши и отложи, обяви, че по време на мандата си ще се бори с един от най-големите проблеми в снабдяването с лекарства - дефицитът на медикаменти, с... работна група. Тя започва работа от понеделник и в нея ще участват представители на фармацевтичните компании, търговците на едро с лекарства, Изпълнителната агенция по лекарства и Националния съвет по цените.

Извън сглобяването на работната група проблемът е, че лекарствата видно не са силната страна на министъра. Той смята, че основните причини за недостиг на медикаменти са формулата, по която се изчислява дали има достатъчно лекарства в България или не и по думите му - "търговците". Всичко това стана ясно на блицконтрол по време на първото заседание на парламентарната здравна комисия. Там д-р Меджидиев отговори на въпроси какво се случва с увеличаването на заплатите на медиците и защо е решил еднолично да определи терена за национална детска болница в Горна баня.

Централното командване на лекарствата

Зам.-председателят на парламентарната здравна комисия проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ) припомни, че министърът е изразил решимост да се справи с липсите на лекарства и попита кой е променил формулата, по която работи Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА), която следи наличностите на лекарствата в Позитивния списък (медикаменти, които се покриват от здравната каса, здравното министерство и болниците) в аптеките, складовете на търговците на едро и при самите фармацевтични компании.

Системата работи автоматично и следи общо 5000 позиции, включени в списъка. През пролетта, след одит на "Информационно обслужване", се оказа, че формулата, по която се следят лекарствата и медикаментите за застрашените се спират от износ, е грешна и не отговаря на Закона за лекарствата. Така Изпълнителната агенция по лекарствата спираше експорта на повече от 300 медикамента, за да не падне наличността им под 165% от годишното потребление. Формулата беше променена от министър Асена Сербезова и оттогава средно 65 лекарства седмично попадат под забрана за експорт.

Видно обаче, министърът, въпреки че заяви пред народните представители, че причините за липса на лекарства са комплексни, смята, че основното решение е да се смени тази формула. Той допълни още, че факторите са от комплексен характер и затова са изпратени проверки по складовете дали разполагат с дефицитни лекарства, но не зареждат аптеките.

Проблемът с дефицитите обаче съвсем не е в складовете. Заради законово определената най-ниска цена на лекарствата в ЕС на ниво производител всяка година между 150 и 500 лекарства напускат България, тъй като поддържането им е икономически неизгодно за производителите заради малкия пазар. Другият най-чест проблем е нарушение във веригата на доставки - производствени проблеми, временно спиране на производството, закъснял внос, неритмично зареждане на складовете или липсата на едно лекарство в най-близката аптека, защото фармацевтът не е длъжен да продава всички медикаменти, дори и да ги има. Има и много лекарства, които не са в Позитивния списък или отдавна не са регистрирани в България, но пък лекарите продължават да ги изписват, което поражда търсене.

Мантрата на всички управляващи през последните години е за липсите да няма никакъв разговор за ценовия натиск, който се оказва върху фармацевтичните компании и защо лекарства спират да се произвеждат или продават, а да обясняват, че липсите са, защото медикаментите се изнасят паралелно в западноевропейските страни, където цените им са много по-високи.

Проблем има и в самия износ, който се случва на много малко на брой лекарства от 5000-те в Позитивния списък. Той е, че съществува легална паралелна търговия - износ и внос, при която за всеки случай се иска разрешение от производителите и се изнася, само ако лекарството е достатъчно, за да задоволи нуждите в България. Паралелният внос от държави с по-ниска цена обаче става за цели шест месеца, защото бърза процедура за него няма. Съществуват и множество нелегални канали за събиране на лекарства от болници и аптеки, за пакетирането им и за тяхното изнасяне напълно нелегално, без държавата да е уведомена. Властите обаче не са се преборили с нелегалната търговия с медикаменти, включително и по интернет, но пък е наистина лесно да се обвиняват "белите", действащи производители и търговци на едро и формулата, по която работи системата за следене на наличности.

"Аз мога да кажа, че ние като кабинет сме и ще бъдем изключително, да не кажа тежки думи, критични и жестоки към недостига, ако е допускан от търговците", каза д-р Меджидиев.

Проф. Ангелов, например изтъкна липсата на две инхалаторни лекарства за деца. В този случай производителят на най-разпространеното и изписвано лекарство ("Вентолин"), което не е и в Позитивния лекарствен списък, се оттегли от България и смени системата си на доставки. Вносът на медикамента временно бе прекратен. Педиатрите започнаха да изписват алтернативата - "Пулмикорт", чиито производители не бяха подготвени за огромното търсене и лекарството също започна да се изчерпва. В крайна сметка доставките и на двата продукта се възобновиха. В случая обаче дефицитът изобщо не е породен от формулата на СЕСПА, нито пък от търговците на едро, които не са доставили лекарствата, просто защото ги нямат.

По предложение на проф. Ангелов, подкрепено от цялата здравна комисия, министърът ще трябва да представи документите как се е променила формулата.

В крайна сметка обаче служебният министър вижда решението на дефицитите под формата на "ръчно управление" и със заповеди на работната група, както по времето на социализма - "като сме съвместно с тези хора (производители, търговци, паралелни търговци, ИАЛ и съветът по цените), това ще бъде регулируемо на момента и ще бъде много по-добре работещо като вариант. Да ви дам за пример старата аптечна мрежа все едно, отколкото една електронна система, която лесно може да бъде заобиколена". "Старата аптечна мрежа" управляваше аптеките преди 1989 г., които всички до една бяха държавни, командваха се с директиви на комунистическата партия по телефона, а лекарствата се внасяха само от държавата.

Д-р Меджидиев все пак обясни, че се налагат законови промени как да се осъществява реалното "следене" на лекарствата. Явно учуден от недигиталната посока на развитието на проследяването, председателят на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев ("Продължаваме промяната") коментира, че процесите са доста по-сложни и решението "работна група" няма да е толкова просто, както изглежда.

Министърът искал високи заплати за сектора, но не му харесвал изказът на тези, които ги предвидиха

Министърът трябваше да отговаря и на друг въпрос на председателя на здравната комисия доц. Тонев: как мисли да достигне заложените от предишното правителство увеличения на заплатите в сектора и защо го нарече в свои изказвания "пиар акция".

"Даването на достойни и справедливи възнаграждения ще се окаже сериозно предизвикателство за всяка една изпълнителна власт, включително и вашата, поради естеството на нашата здравна инфраструктура, пациентска народопсихология и най-вече - директорите на здравни заведения, някои от които дадоха на съд задължението си да инвестират повече в своите кадри. Но вярно ли е, че половината болници (154 от 360, в това число всички университетски и областни без една) повярваха и повишиха заплатите, без това да се отрази критично на тяхното финансово състояние и без нито една стратегическа болница да затвори или това е политически пиар?", каза доц. Тонев.

Д-р Меджидиев обаче започна да обяснява как е поредният министър, преклонил глава пред назначените от здравното министерство директори на болниците и че държавата не може да задължи директорите на държавни болници, чийто собственик е, да увеличат заплатите - "защото са търговски дружества, сами си решават и не може да ги задължава". В момента в цялата страна текат протести на медицински специалисти, които настояват да достигнат заложените в колективния трудов договор за сектора 2000 лв. минимална заплата за лекар и 1500 лв. - за медицинска сестра.

"Критиката ми към предишното правителство се явява към изказа, не за конкретиката. В изказа, че то е увеличило заплатите на лекарите и сестрите. Заплатите в болниците се определят от здравната вноска, от парите в НЗОК. Проблемът е, че парите се дават за дейност, а някои от болниците не успяха да изпълнят лимитите си", каза д-р Меджидиев.

След това министърът призна, че клиничните пътеки в болниците бяха увеличени през пролетта с 25%, точно за да се вдигнат заплатите. Отделно от това до края на годината те ще бъдат увеличени с още 10%, така че това трайно увеличение с 35% ще се усети сериозно, "но това не е увеличение на заплати, аз не увеличавам заплати", каза д-р Меджидиев. Отделно министърът допълни, че има болници като общинските, които никога не могат да достигнат тези нива на приходи от увеличените пътеки, за да дадат заплати. Доц. Васил Пандов ("Продължаваме промяната") му напомни, че това увеличение е било дадено, именно за да нараснат заплатите, а в извънболничната помощ заплащането се е вдигнало с 33% без условия. Отделно от това увеличението е било изчислено така точно по разчетите на самите болници и е учудващо защо те не ползват средствата за увеличаване на заплатите.

"Трябва да има рамка, която да изведе заплащането напред, защото в сегашната конюнктура те са на последно място и директорите са изкушени да разплащат първо доставки на консумативи, задълженията на болниците и обществените поръчки, а едва накрая - да увеличат заплатите", допълни доц. Тонев.

Въпросът със заплатите д-р Меджидиев също ще решава с работна група. Той обеща, че до две седмици ще е готов с предложението на министерството за остойностяване на лекарския и сестринския труд, което обяви при встъпването си в длъжност през август. За това той направи работна група, която се е събирала веднъж през октомври. Той обаче обяви, че по въпроса работи екип на УНСС и Министерството на финанси като за основа са взети френската и германската здравни системи.

"Категорично стоя зад идеята за увеличаване на възнагражденията в сектора. Няма спор, опитваме се да го направим чрез клиничните пътеки и намаляване на обемите дейност (броят клинични пътеки, които достигнаха 1.8 млн. през тази година)", каза д-р Меджидиев. Към въпроса за заплатите се включи и депутатът от "Възраждане" Георги Георгиев, който беше поканил председателя на Синдиката на медицинските специалисти Мая Илиева. Нейната организация в момента оглавява протести за заплатите в множество градове на страната.

"Аз от една година или повече не си спомням да не е имало стачки, има едни кръгове в политическия свят и в други среди, които използват тези похвати, за да създават напрежение. Директорът в Добрич, където има протести, дава много добри заплати. Медицинският персонал е много коректен, много е търпял, умее да получава възнаграждения, умее да работи за населението и ще продължава, не го манипулирайте моля ви", заяви д-р Меджидиев. Като разбра, че там е Илиева той я попита дали е била ръководител на лечебно заведение или на нещо, освен на стачка, за да знае как се стимулират хората и защити ниските основни заплати и големи бонуси в болниците. В момента повечето болници осигуряват лекарите и сестрите на ниски заплати, а останалите средства, обикновено ⅔ от възнаграждението, те получават под формата на бонуси, които зависят от директора, началника на отделението и се определят по напълно непрозрачен начин.

Теренът за детската болница е "единствен и най-хубав"

В случая с националната детска болница, чийто терен избра в пълна тайна от обществото, д-р Меджидиев приложил виждането си, че няма нужда от работна група за избора. През седмицата Министерският съвет одобри терен за строеж на площ от 40 декара в Горна баня, за което "Капитал" вече писа.

"Когато се направи работна група, се бавят нещата и не се случва нищо. Мисля че кметът на Бургас не е правил работна група, затова има чудесен проект за общинска детска болница", защити се д-р Меджидиев в отговор на въпрос на доц. Васил Пандов как така е избрал имота в Горна Баня без никаква публичност и кои са неговите предимства пред останалите четири и как ще финансира строежа на болница, рехабилитационен център и хотел.

Д-р Асен Меджидиев отвърна, че проектът е одобрен като обект с национално значение, за да не може което и да било правителство да му откаже държавно финансиране. Той съобщи, че избрал терена като се консултирал с Камарата на архитектите, "Архитектура и градоустройство" на Столична община, целия екип на МРРБ, архитекти, инвеститори и строители, тримата водещи педиатри и някои неправителствени организации. "Имотът е уникален, казват го експертите. Има парк, троен достъп до пътна инфраструктура, в него има минерална вода, газификация, водопровод, мощности на електроснабдяването. Няма точка, която да е под критика. Не виждам какво може да попречи, освен интересите болницата да не се случи", каза Меджидиев.

След допълнителен въпрос на доц. Пандов, който припомни, че президентът Румен Радев е настоявал в проекта за детска болница да се включи и рехабилитационен център, депутатите поискаха да разберат защо другите терени не са подходящи. "Краткият ми житейски опит ме е научил да внимавам, когато някой каже, че това е единственият вариант, защото единственият вариант означава "не пипай, не бутай, не прави". Аз ще си позволя да отправя питане към педиатричната общност и да получа тяхното становище, защото в суматохата остана впечатление, че някой е взел еднолично решение", коментира доц. Тонев.

Д-р Меджидиев обясни, че теренът "не е единственият, просто е най-хубавият, категорично". После изреди, че теренът в "Младост" бил между блоковете, ВиК мрежата не можела да поеме новото строителство, а трафикът там бил ужасен. Другият терен - до банята в "Овча купел" бил малък, с труден достъп и на него не можело да се строи, защото оттам минавала цялата ВиК на София. Имотът в Банкя не бил подходящ, защото е извън София. За строеж в двора на болница "Лозенец" пък дори не спомена.

Народният представител от "Демократична България" Кремена Кунева го попита кой е изготвил анализа за нуждите от детска болница и респективно - кой ще подготви заданието на проекта и дали министерството разполага с такъв ресурс. Тя се притесни от кратките срокове, които министърът обяви - два месеца, за да се завърши процедурата за подробен устройствен план на болницата и два месеца - за проектиране.

"Поканил съм директора на педиатричната болница д-р Благомир Здравков, проф. Иван Литвиненко и Българската педиатрична асоциация, съвместно с тях ще се прави анализът", каза министърът и обясни на депутатите, че ще покани и хора от тях в делегация на министерството, която ще отиде на посещение във водещи европейски детски болници, за да се запознаят всички с материята.

В крайна сметка депутатите гласуваха здравното министерство да им представи документите, с които е избрало терена.