Бургаските болници се обединиха срещу разширението на "Сърце и мозък" в града

Четири частни и една държавна болница поискаха да се спре увеличаването на леглата на конкурента им в града. Нарочената болница подаде жалба в КЗК

МБАЛ ''Сърце и Мозък''    ©  МБАЛ ''Сърце и Мозък''
Темата накратко
  • Пет бургаски болници поискаха от президента, премиера, здравния министър, здравната каса и лекарския съюз да спрат разширяването на техния конкурент "Сърце и мозък" в Бургас.
  • Мотивите са им, че има достатъчно болнични легла и че новата структура ще ги оголи от персонал
  • "Сърце и мозък" поискаха КЗК да разследва петте болници за картелно споразумение
  • Специалистите по конкурентно право намират писмото за форма на антиконкурентно обединение

Конкуренцията на най-скъпия здравен пазар - болничните услуги, се изостри толкова много, че вече съществуващите болници започнаха да се обединяват с искания да спрат разширяването на бизнеса на конкурентите си.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Пет бургаски болници поискаха от президента, премиера, здравния министър, здравната каса и лекарския съюз да спрат разширяването на техния конкурент "Сърце и мозък" в Бургас.
  • Мотивите са им, че има достатъчно болнични легла и че новата структура ще ги оголи от персонал
  • "Сърце и мозък" поискаха КЗК да разследва петте болници за картелно споразумение
  • Специалистите по конкурентно право намират писмото за форма на антиконкурентно обединение

Конкуренцията на най-скъпия здравен пазар - болничните услуги, се изостри толкова много, че вече съществуващите болници започнаха да се обединяват с искания да спрат разширяването на бизнеса на конкурентите си.

Последният случай е от тази седмица. Четири частни болници и държавната болница в поискаха в писмо до президента, премиера, здравния министър, управителя на здравната каса и председателя на лекарския съюз да бъде спряно заявеното в здравно министерство разширение на "Сърце и мозък" - Бургас. От нарочената болница съзряха в това картел между конкурентите си в техен ущърб и подадоха сигнал за това в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). По закон антимонополният регулатор трябва да разследва дали съществува опит на обединението на болниците да изключат от пазара потенциалния си конкурент. Ако това се докаже, те ще трябва да платят глоба за обединението си с такова искане.

За болнична помощ здравната каса всяка година плаща около 3 млрд. лв., отделно от това пациентите доплащат лично в брой или чрез здравен застраховател за избор на екипи, импланти, консумативи, лекарства, подобрени битови условия, административни услуги и какво ли още не сума, за която в сектора предполагат, че доближава поне 1 млрд. лв. Средната цена на една клинична пътека за лечение или диагностика в болница, е 1300 лв., а за преглед в извънболничната помощ НЗОК плаща средно 20 лв.

Болници пишат на президента

В искането си до институциите пет болници - университетската "Дева Мария", многопрофилните "Лайф хоспитал", "Д-р Маджуров", "Бургасмед" и държавната областна УМБАЛ Бургас съобщават, че са научили от "общественото пространство", че частната болница "Сърце и мозък" - Бургас ще иска разширение да удвои капацитета си с още 330 легла. В писмото си те казват, че в Бургас и областта работят 591 лични лекари, 395 зъболекари, а практиките на лекари-специалисти, медицинските центрове и лаборатории са 425. Освен това в областта работят 17 болници, а в самия град - девет и на практика не е необходимо и обосновано разкриването на нови лечебни заведения. В мотивите си защо не трябва да има нови играчи на пазара те посочват, че населението на областта е 410 хиляди, а на самия Бургас - 200 хиляди души и към 10 октомври 2022 г. от 3099 легла, са заети 1454.

Петте болници твърдят, че ако "Сърце и мозък" се разшири, това ще застраши бъдещето на държавната болница и останалите болници и те ще изпаднат в неплатежоспособност. Освен това те смятат, че разширението ще е вредно за всички, защото при разширението ще трябва да бъде нает допълнителен медицински персонал, който ще бъде взет от другите болници в областта, а това ще доведе до липса на медицински персонал в района, което е предпоставка за занижено качество на здравеопазването. Директорите и собствениците на петте болници твърдят още, че ако се разреши разкриването на нови 330 легла, болниците в Бургас ще имат още повече незаети легла, вследствие на което останалите лечебни заведения "ще бъдат принудени да оцеляват на ръба или да прекратят дейността си".

В края на писмото петте болници призовават институциите да предприемат необходимите действия, за да не се осъществяват намеренията на "Сърце и мозък", тъй като към днешна дата "населението в района няма потребност, защото има достатъчно разкрити лечебни заведения с достатъчно легла".

"Сърце и мозък" контраатакуват

От своя страна "Сърце и мозък" съобщиха в прессъобщение, подписано от 727-членния колектив на болницата, че са внесли в КЗК иск срещу "манифестираното картелно обединение".

От болницата отбелязват, че има "съществуващ и явен мотив за антиконкурентните действия на "Бургасмед" и "Дева Мария", които преди четири месеца са получили разрешения от Министерството на здравеопазването за драстично разширяване на легловата им база и разкриване на нови медицински отделения".

"Очевиден е стремежът на тези болници да бранят собственото си разрастване, като осъществяват порочен натиск върху българските институции. В недоволството им ясно прозира притеснението, че "Сърце и мозък" е предпочитана от пациентите и има доказани конкурентни предимства, от които картелната клика се страхува", казват от болницата и допълват, че "пациентите не принадлежат на никого. Техният избор къде да се лекуват следва свободната им воля и рационални съображения. Недопустимо и противозаконно е картелното ограничаване на добре работещите модерни и признати в Европа болници, за да се осигури съществуването на неефективни медицински звена, които са застрашени или се чувстват застрашени поради неспособността си да се конкурират."

Как се стигна до писмото и кой кой е в спора

Първоначално авторите на подписката обясниха пред "Капитал", че инициатор за нея е Сдружението на бургаските болници. Неговият последен отчет, обаче, е за 2019 г. и в него се казва, че то не е осъществявало никаква дейност. Facebook страницата на сдружението е с последна публикация от 2016 г.

По ред на подписалите писмото УМБАЛ "Дева Мария" е собственост на медицинския център "Света София" и е учредена през 2009 г. от Семир Абу Мелих, бизнесмен, бивш депутат от ГЕРБ и д-р Злати Русев. Болницата има 24.6 млн. лв. приходи през 2021 г. и има сключен договор с НЗОК за лечение на пациенти на 210 легла. По време на мандата на проф. Асена Сербезова през пролетта на тази година "Дева Мария" получи разрешение от здравното министерство да разшири базата си със 165 нови легла. "Засега няма да коментирам, преди да се произнесе КЗК", каза Семир Абу Мелих, собственик на университетската болница "Дева Мария" пред "Капитал".

"Колегите от другите бургаски болници ме помолиха да подкрепя подписката, затова го направих, иначе лично аз нямам нищо против да се откриват нови болници. Те са по-хубави, по-енергоспестяващи, по-чисти, по-модерни и добре оборудвани. Но при отварянето им трябва да се закрива една стара, тъй като и пациентите са ограничена бройка, и хората, работещи в болниците. Не ми пречат "Сърце и мозък", проблемът е единствено, че при толкова болници в града не можем да си доставим достатъчно квалифициран персонал. Притесненията ни идват оттам", коментира д-р Александър Маджуров, собственик на едноименната болница "Д-р Маджуров", която по думите му разполага само с 60 легла и четири отделения. Болницата има 5 млн. лв. приходи през миналата година, учредена е през 2011 година.

Телефонът на прокуриста и съсобственик на "Лайф хоспитал" д-р Спасимир Иванов беше изключен. Болницата има 122 легла с договор със здравната каса, девет отделения, две бази - в Бургас и Св. Влас, учредена е през 2007 г. и има 10.1 млн. лв. приходи през миналата година.

Д-р Михаил Тиков, е най-големият български собственик на верига от шест многопрофилни болници и множество медицински центрове, сред които е и болницата "Бургасмед". Тя е създадена през 2012 г. като публично-частно партньорство с община Бургас, но през 2014 г. решава, че не може да се справи с пазара и кани д-р Тиков да я купи. През миналата година болницата има 26.6 млн. лв. приходи и има 241 легла с договор с НЗОК. По време на мандата на проф. Асена Сербезова през пролетта на тази година "Бургасмед" получи разрешение да разшири базата си със 75 нови легла. "Без коментар", беше реакцията на д-р Тиков по казуса в Бургас .

Изпълнителният директор на университетската болница в Бургас д-р Бойко Миразчийски съобщи пред "Капитал", че писмото е по инициатива на всички многопрофилни болници в град Бургас. "Писмото е координирано със Съвета на директорите на УМБАЛ Бургас, който на свое заседание взе решение да го подкрепи", каза още д-р Миразчийски. В болницата 88.73% от капитала е собственост на държавата, като правата на собственика се упражняват от здравното министерство, а останалите проценти се поделят между общините Бургас, Айтос и Поморие, което означава, че самото Министерство на здравеопазването и трите общини са съгласни с подписката, която е адресирана и до здравния министър. Болницата разполага с 528 легла с договор с НЗОК и през миналата година има 44.5 млн. лв. консолидирани приходи.

"Сърце и мозък" е втората многопрофилна болница от групата на "Българския кардиологичен институт", която притежава пет специализирани кардиологични болници и 15 медицински центъра. В бизнесгрупата влизат още фармацевтичната компания "Чайкафарма", търговецът на едро с лекарства "Търговска лига", както и застрахователната и пенсионната компании "ДаллБогг: Живот и Здраве". Мажоритарен собственик на дружествата от групата е Тихомир Каменов, който от години ръководи бизнеса си от Швейцария.

"Сърце и мозък" работи в Бургас от 2019 г., когато зае мястото на оттеглилата се "Аджибадем Сити клиник" в кардиологията и кардиохирургията. Тогава болницата продължи да заема помещенията под наем в областната болница, като междувременно си построи нова сграда с 330 легла, която отвори врати в края на миналата година. През изминалата година "Сърце и мозък" имат 75.7 млн. лв. приходи, като в отчета са консолидирани дейностите на двете им болници в Плевен и Бургас. От компанията коментираха, че нямат какво повече да добавят и призовават институциите да защитят конкуренцията по качество в здравеопазването и да осигурят по-висок здравен статус на гражданите.

Има или няма картел?

Писмото на петте болници е насочено към президента, защото той е излъчил служебното правителство. В случая с разширяването на дейността, разрешението се дава от здравния министър, а за съвсем нова болница - от Министерски съвет. Здравната каса и лекарският съюз също трябва да бъдат съгласни да се отвори нова болница или да се разкрият нови легла.

Адвокат Христо Копаранов, партньор в адвокатско дружество "Попов, Арнаудов и партньори" и ръководител практика "Защита на конкуренцията, съответствие и регулации" коментира първоначалните си впечатления по казуса, без претенции за задълбочено познаване на спецификата на случая. Той отбелязва, че извършването на нови медицински дейности от лечебни заведения за болнична помощ подлежи на разрешение със заповед на министъра на здравеопазването и става дума за регулирана дейност, която законодателят е преценил, че не следва да се извършва единствено според принципите на пазарната конкуренция и за нея са предвидени определени бариери за разширяване.

"Законът обаче изрично посочва аргументите, които могат да се вземат предвид при разрешаване или отказ да се даде такова за извършване на нови медицински дейности. Всяко включване на допълнителни аргументи като например, че някои от действащите болници не биха могли да издържат на конкуренцията или че някоя от застрашените болници е държавна, би било антиконкурентно", казва адвокат Копаранов.

Според него съобразяването на посочените в закона фактори също трябва да стане в контекста на промотиране на ефективна конкуренция, защото принципната изходна точка на правото за защита на конкуренцията е, че колкото повече и по-ефективни участници има на пазара и по-разнообразни услуги се предлагат, толкова по-добре е за потребителите.

"На първо място, защото те имат по-голям избор и на следващо, защото ефективната конкуренцията създава стимул за всеки участник на пазара да подобрява разнообразието и качеството на услугите си. От друга страна при регулираните дейности, общественият интерес изисква да се гарантира, не само пазарно, но и административно, че ще има високо качество на предлаганите услуги и няма да има конкуренти, които подвеждат потребителите и им предлага некачествени услуги. Именно това е целта на въведените критерии в закона, които министърът следва да съобрази", смята експертът.

Според него аргументи против разрешаване разширяването на дейността на болница, които не са свързани със законовите критерии, а целят да запазят действащите болници от нова конкуренция в това число по отношение на персонала, могат да бъдат оценени като антиконкурентни.

"Не следва административно да се ограничава възможността за избор на потребителите, нито административно да се ограничава броя и нуждата на работодателите от квалифициран персонал. Принципно правило е, че привличането на клиенти и задържането на персонал трябва да става чрез качеството на услугите и условия на работа, а не чрез недопускане разрастването на участник на пазара.

Адвокат Георги Калинов, управляващ съдружник в адвокатско съдружие "Николова, Калинов и партньори" изтъква, че допускането на нови участници на пазара се определя най-вече от държавата в лицето на здравния министър, а не толкова от поведението на останалите участници в пазара.

"Буди съмнение доколко т.нар. "уведомително писмо" - адресирано по неясни причини до президента и само с копие до действително компетентния министър на здравеопазването, наистина представлява "манифестирано картелно обединение", а не е просто една зле обмислена и несръчно осъществена акция за по-ефектно представяне на непоискани становища от участници на пазара, каквито обаче неслучайно не са предвидени от закона. В полза на това тълкуване говорят както самото оформление на писмото, така и някои от изложените в него несъвсем издържани аргументи. Все пак, макар целта на подателите на писмото да е безспорна - те очевидно не биха искали да видят още един свой конкурент на пазара, достъпът до този вид пазар трябва да се реши не от поведението и оплакванията на вече присъстващите участници, а от компетентния държавен орган въз основа на предписаната от закона оценка. В крайна сметка, ако подобни било реални, било пожелателни картели диктуват резултата от дейността на регулаторните органи, тогава проблемите на обществото биха надхвърлили полето на защитата на конкуренцията и биха се отнесли до механизмите за функциониране на държавността въобще", смята адвокат Калинов.

Все още няма коментари
Нов коментар