Има ли пари в здравеопазването?

Пазарът на здравни услуги е около 12 млрд. лв. Половината от него се доплаща от пациентите

Темата накратко
  • Пазарът на здравни услуги е около 12 млрд. лв. Половината от тях се доплащат от пациентите.
  • Проблемът е в управлението на тези средства и безконтролното битие на държавните болници.
  • На лекарствения пазар продължават дефицитите на медикаменти.

Сблъсъкът със здравната система на младите и здрави хора е сравнително лек и те бързо се научават, че ако се разболеят в края на месеца, няма да могат да получат направление за изследвания и трябва да си платят сами. Научават се, че издаването на болничен лист не е безплатно и че скъпите изследвания като скенер, ядрено-магнитен резонанс и гастроскопия се правят в болница и трябва да пролежат поне три дни за това, ако не искат да чакат с месеци разрешение да го направят в извънболничната помощ. Научават се още, че е добре да имаш и допълнителна застраховка, независимо че се осигуряваш на максималния осигурителен доход.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Пазарът на здравни услуги е около 12 млрд. лв. Половината от тях се доплащат от пациентите.
  • Проблемът е в управлението на тези средства и безконтролното битие на държавните болници.
  • На лекарствения пазар продължават дефицитите на медикаменти.

Сблъсъкът със здравната система на младите и здрави хора е сравнително лек и те бързо се научават, че ако се разболеят в края на месеца, няма да могат да получат направление за изследвания и трябва да си платят сами. Научават се, че издаването на болничен лист не е безплатно и че скъпите изследвания като скенер, ядрено-магнитен резонанс и гастроскопия се правят в болница и трябва да пролежат поне три дни за това, ако не искат да чакат с месеци разрешение да го направят в извънболничната помощ. Научават се още, че е добре да имаш и допълнителна застраховка, независимо че се осигуряваш на максималния осигурителен доход.

Проблемите наистина започват, когато в семейството се разболеят децата или родителите и младият човек с изумление разбира, че в България здравната и социалната система работят на късмет, че са нужни много средства, усилия и лично време, за да съчетаеш гледането на болен с това да работиш пълноценно. Научават се, че рейтинг за качество на оказаната медицинска помощ и на лечебните заведения няма, обикновено няма и точно спазване на записаните часове за преглед, а и като цяло няма откъде да разбереш кой е най-добрият лекар за съответното заболяване, а трябва да питаш - от съседите и далечните роднини до всеки случаен познат - при кого да заведеш най-близките си.

С три думи - здравеопазването не е безплатно. Не само това, понякога то е непосилно скъпо за някои от тежките и сложни заболявания. Пазарът на здравни услуги в България се изчислява на стойност около 12 млрд. лв., като половината от тях са бюджетите на здравното министерство и здравната каса, формирани от здравните вноски и данъците на всички граждани, а останалите са доплащания от пациенти от джоба им над здравните осигуровки. Това е най-високият процент в ЕС и на практика прави невъзможно лечението на част от болните.

Нито една от парламентарно представените партии не предвижда да увеличава здравната вноска, която в момента е минимум 56.80 лв. месечно, но пък повечето планират различен тип реформи, чрез които парите в здравната каса и министерството да се управляват по-добре.

В същото време, въпреки че пациентите доплащат близо 6 млрд. лв. над задължителните си здравни вноски, това не стига до всеки редови лекар или медицинска сестра. За първи път през май тази година всички клинични пътеки в болниците бяха увеличени с 25% с условието да бъдат вдигнати основните заплати на работещите в системата. В извънболничната помощ увеличението на прегледите и медицинските дейности беше 33%. Въпреки това обаче в голяма част от болниците увеличение на заплатите няма и всичко продължава постарому - лекари и сестри работят на по няколко места, за да получат прилични доходи, а от месеци има стачки на медицински персонал в държавни и общински болници за достигане на заветните 1500 лв. месечно за медицинска сестра. Дали е толкова много? В броя на "Капитал Здраве" председателят на Комисията по здравеопазване на Народното събрание доц. д-р Антон Тонев сравнява заплатите в сектора с тези на начинаещите в ресторантьорския бизнес и ги намира за срамно малки.

В същото време темата за парите е централна в диалога или липсата на диалог между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса. Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров обяснява съвсем точно какво се случва в комуникацията им с НЗОК.

Дали и пандемията изкриви по някакъв начин здравната система и как? Освен вълната от постковид усложнения и директно нелекувани и недиагностицирани болни, за които в това издание говори председателят на Българското онкологично научно дружество проф. д-р Асен Дудов, лечебните заведения са залети и от още една вълна - на навика да се получава по-високо заплащане заради пандемията, което беше прекратено.

Пандемични заплати

От 2020 г. до април на тази година медиците в България получиха внезапно повишение на заплатите около ковид пандемията. То беше целево за поддържане на готовност за работа в пандемична обстановка - с пари от еврофондовете и държавния бюджет, за работещите на първа линия, а след това и за всички работещи в системата в риск да се срещнат с вируса във всекидневната си работа с пациенти.

Покрай епидемията болниците претърпяха вътрешни преструктурирания, за да открият повече легла за болни с вируса, беше забраняван плановият прием, клиниките работеха с намален капацитет. Здравната каса пък започна да плаща на всички минимум 85% от парите, които са получавали преди епидемията, за да поддържат готовност за лечение. Така се оказа, че множество зъболекари и малки клиники са получавали пари, без да работят, и са били доволни от тези 85%, които са представлявали много повече от реално изработената дейност.

След края на пандемията миналото правителство трябваше да реши въпроса как заплатите на медиците реално да се увеличат след отпадането на ковид добавките. Решението беше в колективен трудов договор и в текстове на Националния рамков договор с лекарския съюз. В двата документа беше записано, че минималните заплати на лекарите трябва да достигнат 2000, а на сестрите - 1500 лева, най-късно от 1 август тази година. Текстът в НРД беше оспорен от множество болници и техните сдружения и в момента е замразен като действие. За да достигнат тези заплати, предишните управляващи заложиха неслучвало се до момента увеличение на всички клинични пътеки в болница, както и средства в бюджета. В крайна сметка болниците получават повече пари, като с новите заплати са 150 от тях, в останалите 200 това не е така.

Основните неувеличили минималните заплати са държавните и общинските болници. И докато за общинските обикновено се предвиждат допълнителни средства по специални методики, проблемът в управлението на средствата си остава в големите държавни болници.

Замръзналото кралство

Министерството на здравеопазването е най-големият собственик на болници - около 70 лечебни заведения. Директорите в тях се назначават по закона за публичните предприятия с конкурс, в който обаче по традиция се състезава един участник, а там, където са повече, се избира посоченият от здравния министър. Така те де факто са политически назначения, почти всички от времето на управлението на ГЕРБ.

Проблемите със заплатите в държавните болници са два - първият е, че де факто по-голямата част от персонала ги получава, но под формата на ниска основна заплата и високо допълнително материално стимулиране. Тъй като единни правила за ДМС няма, това стимулиране обикновено се разпределя по волята на директора на болницата и завеждащия клиниката и в повечето случаи не е свързано с приноса на всеки към лечебния процес, а с лични симпатии.

Вторият проблем е цялостното разпределение на финансовите потоци в болниците. Държавните болници всяка година провеждат обществени поръчки за над 3 млрд. лв. и експертите намират изключително много пороци и в управлението на болниците, и на обществените поръчки за доставки на консумативи, лекарства, апаратура, храна и др.

Така, докато броят на болниците е толкова голям, държавата като най-голям собственик на болници гледа през пръсти на управлението на своята собственост, но в същото време налага административен тормоз върху всички останали болници, докато няма единни критерии за качество и реално остойностяване на труда на медиците, докато има всесилни директори, които оцеляват при всяка власт, независимо от начина, по който управляват лечебното заведение, нещата не изглеждат променими. Именно тези хора ще продължат да оказват влияние върху държавните институции, за да получават все по-голям дял от публичните средства, отделени за здраве, и от техните действия ще зависят не само професионалните съдби на подчинените им медици, но буквално човешки живот в резултат на едно или друго решение, взето от болничното ръководство.

Така изходът от преговорите и липсата на преговори между лекарския съюз, здравната каса и намесата на служебното здравно министерство отново могат да се предвидят трудно просто защото фундаментът на това, което се случва, не се намира в институциите. И определено не зависи по никакъв начин от пациентите.

На лекарствения фронт - дефицити

Другият голям сегмент в здравния сектор, който за поредна година е изправен пред трудности, а оттам и самите пациенти, е лекарственият.

За поредна година множество лекарства се оттеглят от българския пазар или отсъстват за дълго по различни причини. Вместо да види "слона в стаята", който се нарича "най-ниски цени в ЕС, огромна административна тежест и липса на икономическа привлекателност на българския пазар" по думите на Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании, служебното правителство реши да направи съвет за лекарствоснабдяването в опит да преодолее липсата на лекарства. Логично, различни медикаменти продължават да липсват по съвсем различни причини, но държавата не успява да се справи с това. Не успява да се справи и със съвременното лечение, тъй като едва 30% от новите лекарства стъпват в България, и то при изключително трудни условия - да бъдат подарявани през първите една-две години. В допълнение това се случва двойно по-късно като срокове в сравнение с останалите страни от ЕС. Никой обаче не иска да преразгледа рестриктивното правило за най-ниската цена, на която трябва да се продават лекарствата, и това логично води до тяхната липса.

България трудно копира и от опита на останалите европейски страни в преодоляването на дефицитите на лекарства и сроковете, в които "спешно" могат да се внесат липсващи продукти, всъщност са половин година. Как този въпрос може да се реши по-успешно и без толкова сътресения за фармацевтите и пациентите разказва Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия.