Доц. д-р Петко Карагьозов, дм: Силно се надяваме да сме подобрили прогнозата на пациенти с рак на жлъчните пътища и панкреаса

Методът се прилага за първи път в България при неоперабилни до сега болни

Доц. д-р Петко Карагьозов получи своята награда от председателя на журито на конкурса д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз
Доц. д-р Петко Карагьозов получи своята награда от председателя на журито на конкурса д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз
Доц. д-р Петко Карагьозов получи своята награда от председателя на журито на конкурса д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз    ©  Надежда Чипева
Доц. д-р Петко Карагьозов получи своята награда от председателя на журито на конкурса д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз    ©  Надежда Чипева
Бюлетин Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Над 80% от пациентите с холангиокарцином (първичен рак на жлъчните пътища) в световен мащаб са неоперабилни. Причината е неблагоприятната локализация на тумора и диагностицирането му в напреднал стадий поради късната клинична изява. Терапевтичните възможности са крайно ограничени, в повечето случаи отговорът към химиотерапия е незадоволителен или тя се понася зле от пациентите. Дори и диагностицирани в ранен стадий, част от туморите на панкреаса също не подлежат на хирургия. С метода, прилаган от екипа на доц. д-р Петко Карагьозов, дм, началник на Клиниката по гастроентерология на "Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда", при някои невроендокринни тумори може да се постигне пълна деструкция и излекуване. За първи път в страната той въвежда и прилага ендобилиарна радиофреквентна аблация под ендоскопски и рентгенов контрол при първичен рак на жлъчните пътища. Методът се прилага едва от две години в световен мащаб, достъпен е само в три страни в Европа, a началните докладвани резултати са обещаващи. Иновативният метод дава на тези пациенти по-дълъг живот. До момента през процедурата са преминали четирима пациенти с първичен рак на жлъчните пътища и двама с тумори на панкреаса. Другата иновативна технология, която в клиниката прилагат за първи път в България, е високочестотната аблация на тумори на панкреаса под ендосонографски контрол.

При четирима пациенти екипът извършва навигирана под рентгенов контрол термична деструкция на карцином на жлъчните пътища, подобрява проходимостта на жлъчните канали и редуцира туморния обем. Според проучвания се подобрява и ефектът от химиотерапията. При двама пациенти с тумори на панкреаса се прилага аблация под ехоендоскопски контрол, пунктирайки през дуоденума, в тумора се въвежда електрод и се извършва термична деструкция. И двамата пациенти имат противопоказания за операция. Постигната е пълна деструкция на туморите.

Над 80% от пациентите с холангиокарцином (първичен рак на жлъчните пътища) в световен мащаб са неоперабилни. Причината е неблагоприятната локализация на тумора и диагностицирането му в напреднал стадий поради късната клинична изява. Терапевтичните възможности са крайно ограничени, в повечето случаи отговорът към химиотерапия е незадоволителен или тя се понася зле от пациентите. Дори и диагностицирани в ранен стадий, част от туморите на панкреаса също не подлежат на хирургия. С метода, прилаган от екипа на доц. д-р Петко Карагьозов, дм, началник на Клиниката по гастроентерология на "Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда", при някои невроендокринни тумори може да се постигне пълна деструкция и излекуване. За първи път в страната той въвежда и прилага ендобилиарна радиофреквентна аблация под ендоскопски и рентгенов контрол при първичен рак на жлъчните пътища. Методът се прилага едва от две години в световен мащаб, достъпен е само в три страни в Европа, a началните докладвани резултати са обещаващи. Иновативният метод дава на тези пациенти по-дълъг живот. До момента през процедурата са преминали четирима пациенти с първичен рак на жлъчните пътища и двама с тумори на панкреаса. Другата иновативна технология, която в клиниката прилагат за първи път в България, е високочестотната аблация на тумори на панкреаса под ендосонографски контрол.

При четирима пациенти екипът извършва навигирана под рентгенов контрол термична деструкция на карцином на жлъчните пътища, подобрява проходимостта на жлъчните канали и редуцира туморния обем. Според проучвания се подобрява и ефектът от химиотерапията. При двама пациенти с тумори на панкреаса се прилага аблация под ехоендоскопски контрол, пунктирайки през дуоденума, в тумора се въвежда електрод и се извършва термична деструкция. И двамата пациенти имат противопоказания за операция. Постигната е пълна деструкция на туморите.

Профил: Доц. д-р Петко Карагьозов, дм, е началник на Клиниката по гастроентерология на "Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда". Завършил е медицина през 2004 г. в МУ - София. През периода 2005 - 2011 г. специализира и работи в Клиниката по гастроентерология и хепатология на ВМА - София, под ръководството на проф. Крум Кацаров и проф. Димитър Таков. През декември 2012 г. придобива специалност по гастроентерология. През 2013 г. преминава специализация по гастроентерология в болница "Шонан Камакура", Канагава, Япония, по програма за научен обмен между болниците в "Токушукай медикъл корпорейшън". През 2014 г. провежда едномесечна специализация в болница "Елизабетинен", Линц, Австрия, Отделение по интердисциплинарна ендоскопия, на тема "Ехоендоскопия и ендоскопски методи на лечение при хроничен панкреатит" като стипендиант на Европейското дружество по гастроинтестинална ендоскопия. Преминал е множество курсове по гастроентерология и интервенционална ендоскопия в Германия, Чехия, Холандия, Италия, Израел и САЩ, както и обучение за преподаване на ендоскопия (Рим, 2017). Член е на Европейското дружество по гастроинтестинална ендоскопия (ESGE), Американското дружество по гастроинтестинална ендоскопия (ASGE), Световната ендоскопска организация (WEO), Българското научно дружество по гастроентерология. През 2018 г. е избран за член на управителния съвет на Българското научно дружество по гастроентерология. Извършва рутинно горна, долна ендоскопия, ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография, ендоскопска ехография, холангиопанкреатоскопия, всички свързани с тях терапевтични процедури, както и перкутанни интервенции под ултразвуков и рентгенов контрол. Интересите му са основно в областта на интервенционалната диагностика и лечение на болестите на панкреаса и жлъчните пътища. Oт 2017 г. е сертифициран обучител по холангиопанкреатоскопия със система SpyGlass DS и провежда обучения на лекари от Централна и Източна Европа, Близкия изток и Северна Африка. От 1.09.2011 г. е част от екипа на болница "Токуда", а от 01.02.2015 г. завежда Oтделение по интервенционална гастроентерология към Клиника по гастроентерология. Доктор на годината в болница "Токуда" за 2015 г.

Тази година два пъти доказахте, че иновациите в интервенционалната гастроентерология са най-високо оценявани и печелите втора награда за иновации - първата е "Лекар на годината" на БЛС в категория "Иновации", втората е в нашия конкурс. Вашият проект е огромна надежда за лечение на туморите на панкреаса, разкажете ни какво постигнахте.

За далечни резултати още е твърде рано да се говори. Технологията е все още нова за света и тепърва се утвърждават протоколите и индикациите за нейното приложение. Разполагайки с нея от август, ние започнахме да я прилагаме в две направления - за туморна редукция при неоперабилен първичен карцином на жлъчните пътища и за локална аблация на невроендокринни панкреасни тумори у пациенти, неподлежащи на хирургия поради една или друга причина. Ракът на жлъчните пътища се диагностицира трудно и най-често в неоперабилен стадий. Обикновено тези пациенти подлежат на ендоскопски дренажни процедури с цел подобряване на чернодробната функция и удължаване на живота. Методиката подобрява проходимостта на жлъчните пътища, води до парциална деструкция на тумора и се прилага като "добавка" към рутинното билиарно стентиране. Началните данни са обещаващи и подобряването на прогнозата при тези пациенти е свързано освен с подобряване на проходимостта на жлъчните канали с модифициране на имунния отговор на организма към тумора и с подобряване на отговора към последваща химиотерапия. Четирима от пациентите, при които извършихме процедурата, се лекуват и наблюдават от нашите онколози и силно се надяваме да сме подобрили тяхната прогноза. Втората индикация са невроендокринните тумори на панкреаса - приложихме я при двама и към момента и двамата се чувстват добре.

Как ще бъде надградена описаната серия от процедури, сигурни сме, че следващата иновативна интервенция или вече е извършена, или я планирате с екипа си?

Планираме да прилагаме рутинно методиката при всички пациенти с тумори на екстрахепаталните жлъчни пътища, оценени като неоперабилни, и да съберем повече данни относно нейната ефективност и безопасност. Надеждата ни е наистина да сме от полза и реално да успеем да удължим живота на тези хора. По отношение на панкреасните тумори се надявам да разработим протокол съвместно с онколозите и хирурзите и по този начин да предлагаме още една алтернатива на лечение, особено в ситуациите, когато другите възможности са изчерпани или невъзможни. Предстои да бъдат оповестени данни за приложение на методиката при панкреасен аденокарцином (който е най-чест), надявам се, ендосонографската аблация да има позитивен ефект и при него. Това би дало възможност процедурата да бъде включена в протокола за лечение при локално напреднали или неоперабилни по други причини панкреасни карциноми и по този начин да се подобрят резултатите от комплексната онкологична терапия.

Приближава ли се гастроентерологията до коремната хирургия като обхват? Как виждате бъдещето на специалността си?

В никакъв случай нямаме за цел да се конкурираме или да изземваме функциите нито на хирурзите, нито на онколозите. Не трябва да забравяме, че пациентът винаги е най-важен и ние трябва да сме в състояние да му предложим най-добро решение на неговия проблем. Хирургията също изживява своя неминуем прогрес, който безспорно е свързан и с развитието и на гастроентерологията. Философията според мен е хирурзите да оперират максимално добре прецизирани от нас пациенти и да не оперират, ако медицинската наука предлага алтернатива с доказано по-добри резултати и по-добър профил на безопасност. Именно това е логиката на мултидисциплинарността - взаимно допълване и предлагане на най-добро решение. Пример за такова заболяване са камъните в жлъчните пътища - в миналото са били изцяло обект на хирургията, а понастоящем хирурзите с удоволствие не оперират такива пациенти, тъй като те отдавна са обект на ендоскопска терапия. Друг пример са палиативните интервенции - механичните запушвания на жлъчните пътища или кухите органи от неоперабилни тумори също почти изцяло се лекуват от нас във връзка с високата ефективност и безопасност на ендоскопските техники при тези ситуации.

Какви иновации в технологиите, изделията и терапиите очаквате в близко бъдеще?

Няколко са "горещите теми" в ендоскопията през последните години. Една от тях е развитието на интервенционалната ендоскопска ехография. Тук с гордост мога да заявя, че в нашата клиника сме абсолютно "в крак" - прилагаме практически всички най-нови техники, които се утвърдиха през последните години и дори месеци в света. Това е сфера, която напоследък бележи и най-бурно развитие - разработиха се специални консумативи, нови модели стентове и инструменти, които направиха процедурите по-лесни и безопасни и разшириха обхвата на нашата дейност. Друга гореща тема е изкуственият интелект в ендоскопията - той доказано подобрява ранната диагностика и превенцията на социално значими заболявания като колоректален карцином, стомашни неоплазми и др. Навлиза и в други сфери като ендоскопска ехография, холангиоскопия. Там сериозно изоставане и като че ли не сме готови или убедени в смисъла на тази технология. Все повече се говори и за борба с вътреболнични инфекции и превенция на трансмисия на инфекции посредством контаминирани апарати. Много се прави по отношение на дезинфекцията на ендоскопите, подобряване на дизайна им с цел избягване на контаминация. Навлизат и ендоскопи за еднократна употреба. Приложението им се доказва като оправдано при определени ситуации. От друга страна, скорост набира и схващането за т.нар. зелена ендоскопия - намаляване на въглеродните емисии във връзка с редуциране количеството отпадъци, генерирани при ендоскопските процедури - все въпроси от голямо значение, които като че ли не достигат все още до нас по ред причини.

Има ли още територии, които са извън реимбурсация и с ограничен достъп на пациентите във вашата специалност?

Проблемът с реимбурсацията безспорно е "горещ" и става все по-актуален с напредъка на технологиите и развитието на интервенционалната ендоскопия. Публична тайна е, че в интервенционалната ендоскопия реимбурсация на консумативите липсва и пациентите са принудени да заплащат за инструментите, които се използват при техните процедури. Не правят изключение онкологичните пациенти и може би на тях оставаме най-големи длъжници. Често пъти, за да продължат химиотерапията си, те се нуждаят от стент в жлъчните пътища, дуоденума или хранопровода, който, за да бъде поставен, трябва да бъде закупен от самите тях. Необходимостта от заплащане за консумативите и недофинансираността на интервенционалните ендоскопски процедури често лишават пациентите от възможност да бъдат лекувани по съвременен начин и отлагат терапията във времето, което може да е фатално. Липсата на реимбурсация в крайна сметка се отразява и на квалификацията на лекарите, тъй като финансовите ограничения ги лишават от достъп до нови технологии. Оптимист съм, че това ще се промени и интервенционалната ендоскопия ще попадна под светлините на прожекторите поради нейната доказана ефективност.

Наблюдавате ли отражение на ковид-19 като утежняващ фактор за протичането на заболяванията във вашата сфера?

Силно се надявам, темата "Ковид-19" да е вече изчерпана, като безспорна роля за това трябва да има повишаването на здравната култура на населението. Пандемичните ограничения доведоха до забавяне на диагностиката на заболяванията при редица пациенти, което е фатално по отношение на прогнозата и прилагането на навременно лечение. От друга страна, сме свидетели и на поява на нови заболявания - наложи се да лекуваме пациенти с увреждания на стомашно-чревния тракт и черния дроб, свързани със заразата и непознати до сега. Освен това се наложи да преустроим изцяло работния си процес, за да може да защитим от зараза самите нас, екипите си и пациентите си. Изживявайки този огромен стрес и страх, мисля, че в крайна сметка станахме по-силни и по-подготвени.