Новият брой:
Служебната президентска република

Как да се преодолее недостигът на лекарства: рецепти от експертите

На първо място е редно да има навременна информация кой медикамент липсва и защо, казват те

Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Недостигът на лекарства е явление, което се появява тогава, когато на национално ниво снабдяването не отговаря на търсенето, казва определението на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА). В последните седмици в България се наблюдава точно това - липсваха множество медикаменти като например детски антибиотици, продукти за астма и други лекарства, които не са част от Позитивния лекарствен списък (т.е не са лекарства, плащани от здравната каса, болниците и здравното министерство). Изправено пред този проблем обаче, Министерството на здравеопазването демонстрира сериозни трудности и невъзможност да се справи с някои от липсите. А здравният министър д-р Асен Меджидиев обвини за тях в прав текст предшественика си проф. Асена Сербезова.

Здравните институции имат на разположение множество механизми да намалят липсите, но не ги използват, смятат пък експертите. Пред "Капитал" те предоставиха своите рецепти за преодоляването на проблема.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Недостигът на лекарства е явление, което се появява тогава, когато на национално ниво снабдяването не отговаря на търсенето, казва определението на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА). В последните седмици в България се наблюдава точно това - липсваха множество медикаменти като например детски антибиотици, продукти за астма и други лекарства, които не са част от Позитивния лекарствен списък (т.е не са лекарства, плащани от здравната каса, болниците и здравното министерство). Изправено пред този проблем обаче, Министерството на здравеопазването демонстрира сериозни трудности и невъзможност да се справи с някои от липсите. А здравният министър д-р Асен Меджидиев обвини за тях в прав текст предшественика си проф. Асена Сербезова.

Здравните институции имат на разположение множество механизми да намалят липсите, но не ги използват, смятат пък експертите. Пред "Капитал" те предоставиха своите рецепти за преодоляването на проблема.

Хронология на информационния хаос

Информационният хаос по темата в здравното министерство започна още през ноември 2022 г. На 6 ноември то реши да адресира проблема с липсващите лекарства, като създаде работна група, в която участват производители, вносители, търговци на едро и фармацевти. На 7 декември зам.-министърът Александър Златанов обяви, че в страната липсват само десет лекарства. На 20 декември началникът на кабинета Момчил Мавров намали бройката до седем. На 6 януари 2023 г министърът на здравеопазването обаче описа много по-драматична картина: по думите му в България и цяла Европа има голям дефицит на лекарства - над 330 медикамента липсват. А ден по-късно, на 7 януари, той провери няколко аптеки във Видин и се поправи, че недостиг има всъщност на много малко продукти.

Под натиска на гръмогласните репортажи по медиите за липса на куп лекарства и обвиненията, че здравното министерство не се справя, Меджидиев на 12 януари опита да оправдае липсата на някои лекарства с действия на предишния здравен министър Асена Сербезова, които се отнасят за лекарствата в Позитивния списък. Обяснението му обаче не бе релевантно, защото липсващите лекарства не са от този списък.

Как държавата да се справи с недостига

Пред "Капитал" както самата Асена Сербезова, така и други експерти посочиха някои възможни решения на проблема с недостига на лекарства.

Спазването на законите. Според бившия здравен министър държавата не е приложила всички възможни механизми, които съществуват в ЕС за справяне с недостига и няма анализ на конкретните причини за всяка липса. Тя посочва като първа мярка навременната информация - т.е. фармацевтичните компании да уведомяват навреме за преустановяване на продажбите на лекарства временно или постоянно. Това реално е уредено в лекарствения закон. Глобите за неподдържане на обещаните количества медикаменти за България започват от 50-100 хил. лв. за първо нарушение, но досега не е известно Агенцията по лекарствата (ИАЛ) да е наказала някого.

Втора мярка според нея е да има разумна и балансирана лекарствена политика, така че малки пазари като българския да не стават неатрактивни за част от фармацевтичните компании, както се случва сега.

Осъвременяване на цените. Фармацевтичните компании са поставили въпроса за осъвременяване на цените. Според лекарствения закон от 2007 г. цените в България на ниво производител са най-ниски в ЕС и това е причина средно 150 лекарства всяка година да напускат позитивния списък и изобщо България. "Поставихме въпроса законът да се промени и да се въведе средно аритметично между трите най-ниски цени в ЕС, като това стане в комбинация с повишаване на заплащането от здравната каса", каза Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.

Мерки за улесняване на паралелния внос. Проф. Сербезова допълва, че трябва да се ускори паралелният внос на лекарства от държави с по-ниски цени в ЕС, тъй като, за разлика от България, 20 държави са въвели улеснени регулаторни процедури за това. "Непълноценното използване на възможностите на паралелния внос ограничава съществено инструментариума за справяне с недостига", казва тя, като процедурата по разрешаване на такъв внос от ИАЛ трябва да се ускори така, че да може лекарства в недостиг да се внесат до 15-20 дни.

"Това може да става със заповед на министъра на здравеопазването или на директора на ИАЛ, като се помисли лекарствата да се допускат с преведена на български език листовка, но без опаковка на български", смята Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия. Според нея процедурата по внос може да се ускори, ако ИАЛ не изисква справка от лекарствената агенция на държавата, от която се внася, което отнема много време и ако Националният съвет по цените се произнася в срок от седмица, за да утвърди цената на лекарството. Маринкова допълва, че трябва да има възможност пациентите да получават в аптеките продукти от паралелен внос, така както и от редовен. В момента тези лекарства са с друг код по НЗОК и дори и да ги има в аптеката, не могат да бъдат отпуснати на болния.

Прогенерична лекарствена политика. Според проф. Сербезова, а и според Българския фармацевтичен съюз, един от подходите за преодоляване на недостига е прогенеричната лекарствена политика, която насърчава предписването и отпускането на лекарства по тяхното генерично, а не по търговско наименование.

"Към 2011 г. приблизително 70% от европейските държави са въвели стимулиране на предписването на генерични лекарствени продукти. В България генеричната замяна не е разрешена и така пациентите много по-силно са повлияни от недостига на конкретно търговско наименование", казва проф. Сербезова.

По-добър обмен на информация. По думите й другият начин за преодоляване на липсите на лекарства е обменът на информация - не само между изпълнителната власт, но и между лекарите и фармацевтите. 18 държави от ЕС имат практика за редовни срещи с производители, търговци на едро с лекарства и фармацевти от аптеки, както и ясна комуникация към лекарите за недостиг. В Германия диалогът между заинтересованите страни е официализиран като "advisory board" към Агенцията по лекарствата в закон от началото на 2020 г.

Запаси от лекарства. Проф. Сербезова смята, че трябва да има и минимални запаси от лекарства. В 14 държави ‒ членки на ЕС, фармацевтичните компании или търговците на едро са длъжни да поддържат минимален резерв от определени лекарствени продукти (обикновено поне за три месеца).

Навременна информация. Редно е и да има и национална, публично достъпна система за докладване на недостиг, каквато има в редица страни от ЕС. "Когато ИАЛ направи проверка по сигнал за недостиг, тя обявява резултата на интернет страницата си. ИАЛ има практика да съобщава за очаквани липси на лекарства, заплащани от НЗОК, когато продажбите се преустановяват за постоянно. Тази практика не е задължение на агенцията и тя не съобщава за всеки очакван недостиг", казва бившият здравен министър.

Ограничение на износа като последна мярка. Тя е на мнение, че едва последната мярка, след като са предприети всички други, е да се ограничи износът на лекарства. Според фармацевтичните компании обаче паралелният износ е една от причините за недостиг и те смятат, че формулата на СЕСПА трябва пак да се поправи.

"В закона трябва да бъде записано, че износът се забранява, ако количествата от лекарството в България са по-малко от 90% от необходимото за задоволяване на здравните потребности на населението за период от един месец, изчислени въз основа на средномесечното потребление за предходните 12 месеца", казва Деян Денев.

"В момента не достигат лекарства извън Позитивния списък. Затова е неоправдан и безсмислен опитът да се променя законът. Недостигът в момента не се дължи на паралелен износ, а на висока заболеваемост, свръхпотребление и изкривяванията в лекарствената употреба. За да се компенсира недостатъчният внос, трябва да се насърчи паралелната дистрибуция, а не да се ограничава. И в момента доставките на аугментин и вентолин у нас са и благодарение на паралелен внос", смята Маринкова.

Проблемът с производствените локации. Аркади Шарков, икономист от ЕКИП и в момента съветник на служебния здравен министър, припомня, че още в началото на пандемията в ЕС се е заговорила за нуждата от преместване на производства на лекарства и базовите им суровини от Китай и Индия на територията на съюза и че производителите поискаха ценови дерегулации, за да се подобри стопанската обстановка за производство.

Отново за цените. "Ценовият пазарен механизъм е един от основните лостове, когато става въпрос за дефицит или достатъчна наличност. Когато това се определя на базата на конкуренция и принципите на търсенето и предлагането, пазарът може да осъществи корекция за месеци. Тъй като цените на лекарствата в България са едни от най-ниските в съюза, това прави пазара неатрактивен за част от производителите, а от друга страна - атрактивен за паралелния износ. Когато говорим за механизми - те трябва да бъдат "ушити по мярка", а именно да се съобразят особеностите на вътрешния пазар, но също и народопсихологията", смята той.

Според него краткосрочните действия на първо място са информираност на пациенти, лекари и фармацевти за наличностите на лекарствени продукти на българския пазар, както и за наличните терапевтични алтернативи. В средносрочен план - да се преосмислят ценовите механизми за регулация на лекарствата, а дългосрочно - да се преразгледа цялостната стратегическа рамка за развитие и подпомагане на производството на лекарства в България и да се имплементират политики за рационална лекарствена употреба.

Все още няма коментари
Нов коментар