Парламентът гласува единодушно субсидия за областните болници

Здравната комисия отхвърли внесената от министерството здравна стратегия

Областните болници ще получават субсидия за заплати и ток.
Областните болници ще получават субсидия за заплати и ток.
Областните болници ще получават субсидия за заплати и ток.    ©  Цветелина Белутова
Областните болници ще получават субсидия за заплати и ток.    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Причините да се отпуска държавна субсидия на областните болници са тяхното лошо финансово състояние и невъзможността им да поддържат достатъчно добре платен персонал за спешните отделения.
  • Депутатите удължиха законовия срок, в който здравната каса може да се управлява от временен управител от 30 дни, както е в момента, на шест месеца.
  • Парламентът върна здравната стратегия за преработване от министерството.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Причините да се отпуска държавна субсидия на областните болници са тяхното лошо финансово състояние и невъзможността им да поддържат достатъчно добре платен персонал за спешните отделения.
  • Депутатите удължиха законовия срок, в който здравната каса може да се управлява от временен управител от 30 дни, както е в момента, на шест месеца.
  • Парламентът върна здравната стратегия за преработване от министерството.

Министерството на здравеопазването (МЗ) ще може да субсидира 28 областни многопрофилни болници за активно лечение, за да поддържат готовност за оказване на медицинска помощ при извънредни ситуации, аварии, катастрофи и епидемии. Субсидията беше одобрена единодушно от парламента в Закона за лечебните заведения по предложение на проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ) с поправка от "Продължаваме промяната", която ограничава клиниките да не харчат субсидията за капиталови разходи, а само за заплати и комунални плащания (ток, вода, парно, газ).

Отново единодушно народните представители удължиха законовия срок, в който здравната каса може да се управлява от временен управител от 30 дни, както е в момента, на шест месеца.

В оставащото си време за работа, парламентът няма да одобри един документ по плана за възстановяване и устойчивост и това е Националната здравна стратегия, за която всички политически сили са единодушни, че е безсъдържателно чиновническо творение. Стратегията беше върната на здравното министерство за преработване.

Защо се субсидират държавните клиники?

Областните болници, с изключение на УМБАЛ "Георги Странски" - Плевен, която е изцяло държавна, но играе функцията на областна, са с мажоритарна собственост на държавата и миноритарно участие на общините в областта. Директорите и бордовете на тези болници се избират от държавата и тя е основният отговорник за тяхното управление. В същото време отново държавата трябва да осигури възможност във всяка област да се поддържат екипи, които да реагират при бедствия, при катастрофи и аварии.

По принцип държавата субсидира своите клиники, между които и областните болници, за капиталови разходи и ремонти, което ги поставя в неравнопоставено положение спрямо общинските и частните клиники. Отделно от това държавата става гарант за кредити на държавните болници, като например "Александровска" или директно покрива задълженията на държавни болници - например УМБАЛ "Лозенец" - София.

Реалните причини да се отпуска държавна субсидия на областните болници са тяхното лошо финансово състояние и невъзможността им да поддържат достатъчно добре платен персонал за спешните отделения, реанимациите и други уникални отделения в областта. В същото време през миналата година здравната каса увеличи с 35% заплащането по клинични пътеки, по които работят болниците. Заетостта на леглата в цяла България през миналата година беше средно 58%, което е недостатъчно, за да могат болниците да "заработят" и заплатите, и средствата за самоиздръжката си.

В същото време през миналата година, според колективния трудов договор, минималните заплати за лекари трябва да достигнат 2000, а за сестри - 1500 лв. Пазарните реалности са същите и за общинските, и за частните болници, но видно те трябва да се справят сами в конкуренция със субсидираните от държавата университетски и областни клиники.

Свалихме управителя, но нямаме време и обща кандидатура

След единодушното отстраняване на проф. Петко Салчев от поста на управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заради липса на диалог с лекарския съюз, неговите задължения ще изпълнява д-р Йорданка Пенкова, дългогодишен подуправител на касата. Според Закона за здравното осигуряване това може да продължи само един месец, в който парламентът да избере нов управител. Народното Събрание, обаче, няма време да започне процедурата, нито пък засега има кандидатура, която да обедини фрагментираните политически партии. Затова те решиха единодушно да променят текста в закона и да удължат от един месец на шест месеца срока, в който да бъде избран новия управител.

"Не увеличаваме правомощия, не създаваме нова ситуация, а даваме възможност за гъвкавост", коментира председателят на парламентарната здравна комисия доц. д-р Антон Тонев.

Злополучната здравна стратегия

Националната здравна стратегия, която трябва да формулира какво ще се случва в здравната система до 2030 г. и да служи за задължителна основа, на базата на която да се отпуснат евросредства за инвестиции, беше приета през септември от служебното правителство. Документът започна да се пише при предишния редовен кабинет и съдържаше редица недоразумения. Основният акцент в него е покупката на в повечето случаи ненужна апаратура за половин милиард лева за държавните и общински болници.

В стратегията, обаче, няма разписано нищо за необходимост от радикални реформи в сектора, нито дори за промяна в заплащането на медиците. В документа е записано, че ще има държавна структура за масов скрининг и как всички ще спортуват. В допълнение - на много места стратегията си противоречи взаимно с предишни глави и съдържа откровено смешни и глупави постановки.

"Тази здравна стратегия прилича на тюрлюгювеч, с изказани различни мнения за здравеопазването без логична връзка между тях. Предлагам комисията да излезе с решение, че не приема Националната здравна стратегия и да я върне на МЗ за разработване", каза по време на заседанието на парламентарната здравна комисия проф. Костадин Ангелов.

Според зам.-министъра на здравеопазването д-р Александър Златанов стратегията е правена преди и служебното правителство просто я е внесло в Министерски съвет. "Не бива с лека ръка да я отхвърляме, защото това е стратегически документ. Стратегията не съдържа конкретика. Конкретика има в плана за действие. Нека помислим пак, важен документ е", каза д-р Златанов, но депутатите единодушно отхвърлиха документа и обявиха, че разбират, че той е направен от чиновници, без в него да е вложено нещо повече от нищоговорене и демагогия.

Консенсусът в сектора

За разлика от останалите сектори, състоянието на здравната система е такова, че предизвиква пълно единодушие за необходимите мерки и нуждата от спешна реакция.

Парламентът одобри на първо четене законопроект, внесен от д-р Александър Симидчиев (ДБ), с който се структурира Стратегически здравен съвет, който да е независим консултативен орган по въпросите на здравната политика и управлението на здравеопазването. В проекта са разписани още задълженията на пациентите и се регламентират телемедицинските прегледи и лечение.

В допълнение беше приет и проект на доц. Васил Тонев ("Продължаваме промяната"), с който се премахва дублирането на медицинска документация на хартиен и електронен носител.