Проектобюджетът на НЗОК: всичко за болниците
В него няма реформи, няма и стимул да се пренасят диагностиката и профилактиката в извънболничната помощ


Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
- Въпреки, че се увеличава с близо 900 млн. лв. в сравнение с миналата година и вече надвишава 7 млрд. лв., проектобюджетът на здравната каса е ориентиран основно към болнично лечение.
- Представителите на извънболничната помощ, диагностичната дейност и фармацевтичните компании не са доволни от разпределението.
- Експертите са на мнение, че бюджетът цели да остави на пауза здравната система и не предвижда никакви реформи.
В здравния сектор има шега, че Министерството на здравеопазването трябва да се нарича Министерство на болничното лечение, защото от години в сектора не се профилактират заболявания, а само се лекуват болести. Тази тенденция продължава и в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2023 г., в който 52% от средствата от здравни вноски, които вече надхвърлят 7 млрд. лв., ще бъдат насочени за лечение в 365-те съществуващи болници в България. В тази сума има и пари, които лечебните заведения ще получат просто защото съществуват и те са за областните и общинските болници, които ще бъдат отделени от общо 3.268 млрд. лв., предвидени за болнична помощ. В проекта са заложени отново 2 млн. хоспитализации и 1.6 млн. амбулаторни процедури, което на практика означава, че всеки втори или трети българин ще премине през болница тази година.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
1 коментар
Моделът е сбъркан. Но пък така се краде много чисто...
Извънболничната помощ е гръбнакът на здравеопазването. Ако тя функционире добре, хоспитализациите ще паднат значително, защото заболяванията ще се улавят в ранна фаза. Т.е. вниманието трябва да е насочено към увеличаване броя на общопрактикуващите (ОПЛ) и на облекчаване достъпа до специалисти.
Прави се тъкмо обратното - ОПЛ се мачкат с всякакви регулации в резултат интересът към тази дейност замира. Първите ОПЛ вече са пенсионери. Все още работещите практики са претоварени от пациенти, което прави здравната услуга тромава и неефективна.
Започва - дори в София, а какво остава за по-малките населени места - да се усеща физическата липса на добри специалисти. Няма педиатри, няма пулмолози, няма психиатри, няма ОРЛ. Детските специалисти са в ИСУЛ, детската и Пирогов.
И се чудя искрено на политиците - като построят прочутата детска болница - кой ще лекува в нея?
Насочването на огромни пари в болничната помощ е като да се строят масово крематориуми - като се запуснеш достатъчно, все до там ще опреш...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.