Нов (не)успешен опит да се реши недостигът на лекарствата

Правителството отново не изследва конкретните причини за липси

Десислава Николова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Всеки път здравното министерство реагира "на пожар" за проблема и не адресира основния проблем за недостига на медикаменти.
Той се крие в тежката ценова регулация на лекарствата, които на ниво производител тук са с най-ниски цени в ЕС.
Друг усърдно заобикалян въпрос е дали в български болници се е случвала незаконна търговия със скъпи лекарства и в какъв мащаб.

Няма здравен министър, който през последните десетина години да не се е опитвал да реши проблема с недостига на определени лекарства в България. Тези опити обикновено са неуспешни, защото държавата действа "на пожар" след информация за липса на важни медикаменти в конкретен период. Често след тв репортажи с разтревожени пациенти институциите опитват по всякакъв начин да намерят виновник по веригата и да покажат, че взимат мерки. Често министрите обаче бъркат терминологията и се оплитат в обяснения какво се случва на пазара.

Това положение не подмина и новия здравен министър проф. Христо Хинков. Той завари дълго обсъждан при служебното правителство проект за промени в лекарствения закон, пусна го за обществено обсъждане, а парламентарната здравна комисия (която също иска да направи нещо) го задължи да й предоставя списък на липсващите (и "намерените" през седмицата) лекарства. Списъкът, освен на сайта на лекарствената агенция, вече се публикува и на парламентарния сайт на здравната комисия.

Това, разбира се, не решава основния премълчаван проблем. Дори във времената без инфлация тежката ценова регулация на лекарствата води до това все повече от тях да отпадат от листата на медикаменти, които се покриват от здравното министерство, здравната каса и болниците. Нито едно правителство не иска да преразгледа въпроса с цените на лекарствата, които на ниво производител са най-ниски в ЕС, защото се страхува, че това е непопулярна мярка.

Другият много важен въпрос, който никой не повдига, е дали в българските болници се е случвала незаконна търговия със скъпи лекарства и в какъв мащаб. Разследване на Валя Ахчиева през март разкри, че една и съща опаковка се води приложена на двама онкоболни пациенти, като освен това след това е била доставена на територията на друга държава от ЕС. Държавата има всички инструменти да проследи пътя на лекарствата, но все още няма публично известни резултати от проверките по тези случаи и защо не го е правила досега.

За сметка на това се предлагат други неработещи мерки.

Какво каза министърът

През седмицата здравният министър Хинков заяви пред Нова тв, че парите на здравната каса не стигат и се разпределят крайно несправедливо, защото "една огромна част отива за лекарства, една немалка част се реекспортира, което е огромен проблем. Ако имам възможност да се боря с това, да постигна някакъв малък резултат, аз ще бъда изключително доволен, защото това е най-големият проблем в медицината".

Проф. Христо Хинков обясни, че една от основните причини за недостига на лекарства е реекспортът.

"Не мога да го спра, защото това е изискване на ЕС. Аз не мога да се боря с регулация от ЕС", каза министърът. По думите му може да се разреши износ, ако има достатъчно лекарства за пазара.

По принцип реекспорт е връщане на доставени до България лекарства в страна извън ЕС. Но ако оставим настрана терминологията, изглежда, министърът не прави разлика между нелегални канали за износ на лекарства през болници и аптеки, и легалната паралелна търговия, която целият ЕС насърчава като инструмент за понижаване на цените на лекарствата и за решаване на недостига чрез внос от други страни членки.

Цените - истинската причина за дефицитите

Годишно около 300 лекарства напускат списъка на медикаменти, които се покриват от здравната каса, болниците и здравното министерство. Част от продуктите липсват по производствени и логистични причини. Някои преустановяват внос и производство. Причините най-често са, че България е малък пазар за фармацевтичните компании. Независимо от това обаче по закон институциите изискват от производителите и доставчиците най-ниската цена на лекарството в ЕС, както и отстъпки от цената, също така компаниите на практика да подаряват лекарствата си на НЗОК през първата година и освен това да връщат обратно стойността на изписаните над определен лимит опаковки.

Всичко това прави България неатрактивен пазар и много компании просто решават да го напуснат.

Освен този основен проблем на следващо място според статистиката се нареждат производствените проблеми, заради които един продукт не е наличен за определен период от време, или пък чисто логистични дефицити - лекарството е налично в една аптека, а в друга - не.

Какво предвиждат промените в закона

Най-общо те въвеждат по-затегнат режим, в който още по-изрично се забранява да бъде нарушавана лекарствената верига и от болничната или стандартна открита аптека продуктите да стигат отново до търговци на едро вместо до пациентите.

За да се следи недостигът, се въвежда изискването да не се разрешава официален износ, ако на територията на страната не е налично 100% от потреблението за месеца. В момента изискването е 65% от потреблението за шест месеца.

В мотивите е записано, че при по-голям процент се генерират списъци с повече на брой лекарствени продукти, които трябва да бъдат забранени за износ и за които има подадени сигнали за липси в ИАЛ и МЗ.

За първи път след пандемията се въвежда и ускорена процедура, според която бързо ще се разрешава паралелен внос на липсващи лекарства. Сега тази процедура отнема половин година и не може да помогне при липси.

Проблемът обаче е в това, че в списъците със забрана за износ и респективно - липсващи лекарства, продължават да присъстват продукти, които имат десетки аналози на пазара и тяхното присъствие там е учудващо. Например от забранителния списък през последната седмица е отпаднал физиологичен разтвор, а пък лекарството, за което са подадени сигнали до институциите, че липсва, има точно четири алтернативи на пазара.

През миналата седмица имаше три сигнала за липси.

"Притежателят на разрешение за употреба на Креон 25 000 има производствен проблем и установен недостиг в цяла Европа, като за това е получено уведомление у нас за преустановяване на продажбите от 12 юли 2023 поради непредвидени обстоятелства. Вторият сигнализиран продукт - инсулинът Хумалог, парадоксално, е осигурен от паралелен внос и е наличен по складовете, но не може да достигне до пациентите заради наредба на здравното министерство. В самата справка е посочено, че за инсулина Тресиба има ритмични доставки и наличности, но вероятно пациент не е могъл да намери продукта в конкретна аптека", коментира Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия.

Според нея обществото и представителите на администрацията трябва да знаят, че паралелната дистрибуция на лекарства не е криминална дейност и не ощетява НЗОК и пациентите, каквито внушения са се прокраднали от най-високо ниво в национален ефир. "Крайно време е поне здравните власти да търсят решения за пациентите според причините за всеки един казус, а не да създават погрешни нагласи сред хората и да спекулират с проблемите им по тази толкова чувствителна тема", смята Маринкова.