В битката за "Шейново" правото не е на мода

СОС като феодал

Засега решението на СОС е върнато на общината от областния управител заради тежки нарушения на процедурата, а съдът спря вписването на Таня Андреева като директор до произнасянето по същината на спора.

Но междувременно председателят на Комисията по здравеопазване и социална политика в СОС д-р Антон Койчев от ГЕРБ окачестви опита на д-р Велев да защити професионалната си позиция и авторитет като недостойно "вкопчване в директорския пост". Без да отговори конкретно на въпросите за драстичните закононарушения при назначението на Таня Андреева, Койчев обяви в интервю от 24 август пред сайта clinica.bg: "Аз апелирам към достойно поведение на ръководителите, които СОС гласува да смени. В крайна сметка има принципал, който желае да е управител на всяка цена, може да си направи собствено лечебно заведение[...] Нека д-р Велев сам си отговори дали начинът, по който се е вкопчил в директорския пост, кореспондира с професионалните му качества и реноме на добър лекар."

За подобно изявление в нормална правова държава на д-р Койчев отдавна да са поискали оставката, защото то е директно признание, че законът не се зачита и може да бъде нарушаван. Тук то мина незабелязано извън медицинските среди, където също не се втурнаха да го осъждат.

Подмяна на кандидатите и резултатите от конкурса

През май приключиха конкурсите за бордове и директори на столичните болници, обявени в изпълнение на Закона за публичните предприятия (ЗПП). Досегашният директор на АГ "Шейново" д-р Румен Велев, известен гинеколог, уважаван от цялата професионална общност, се яви на конкурс като единствен кандидат за изпълнителен директор на болницата, което е логично, тъй като той и досега успешно оглавяваше болницата. Д-р Таня Андреева кандидатства само за позиция като член на съвета на директорите. И двамата са допуснати и оценени в отделни процедури, като всеки получава висока положителна оценка за представянето си за съответната позиция. Докторът издържа конкурса с оценка 5,25, което е много над изискуемата минимална оценка от 4.50. ("Капитал" разполага и с извадка от гласуването на членовете на комисията, според която Велев е оценен с крайна оценка отличен (6), но около машинациите за отстраняването му тя така и не вижда бял свят извън архивите на общината.)

Но въпреки че д-р Велев е единственият кандидат за изпълнителен директор и въпреки високата му оценка, СОС включва като точка в дневния си ред избиране на д-р Таня Андреева за временно изпълняваща длъжността директор на "Шейново". Тъй като това е в разрез със закона, д-р Велев изпраща сигнал преди заседанието, на което предстои да се гласува изборът. Независимо от това СОС си позволява да избере Таня Андреева, която въобще не е кандидатствала за поста, и не класира д-р Велев. За да бетонира тази подмяна на кандидатите и резултатите от конкурса, СОС предприема незабавни действия по вписването на д-р Таня Андреева за изпълнителен директор на болница "Шейново".

Д-р Румен Велев подава жалба пред Административен съд - София-град (АССГ), и пред областния управител на област София, а отделно иска от Софийския градски съд (СГС) спиране на вписването на д-р Андреева като изпълнителен директор на болницата в Търговския регистър към Агенция по вписванията. СГС спира вписването, а областният управител връща решението на СОС с констатации за множество нарушения по избора на членове на управителните органи на шест столични болници.

Таня Андреева освен неуспешен здравен министър в правителството на Орешарски, заради който София почти остана без линейки, а здравната каса - без пари, вече е била директор на "Шейново" преди д-р Велев, като по време на нейното управление болницата е натрупала 2 млн. лв. задължения, оставени в наследство. Дълговете са стопени по времето на Велев, в момента болницата няма просрочия и през последните години е печеливша.

За разлика от Андреева, чиято кариера е видимо съпътствана от политически протекции, д-р Румен Велев няма участие в политиката, но под негово ръководство са въведени множество иновативни медицински методи, полезни за раждащите. Д-р Велев е един от професионалистите, който от продължително време следи и обръща внимание на все по-нарастващия брой на раждания с Цезарово сечение в България и на последиците от това и обучава гинеколози от цял свят в своята техника.

Принципалът "сам си преценя"?

От заповедта на областния управител за връщане на решението на СОС става ясно, че нарушенията не засягат само избора на изпълнителен директор на болница "Шейново", но и изборите на управата на други столични болници.

Комисията за конкурса за избор на директорите на общински болници в София включва общо 11 редовни членове и 3-ма резервни. Но нейният доклад (№ СОА22-ВК66-14558/2) от 25 юли 2023 г. за проведения конкурс и предложенията за избор на членовете на бордовете и директорите, на базата на който е взето оспорваното решение, е внесен само четирима от членовете и това са: д-р Антон Койчев (лидер на СДС - София), Милка Христова (БСП), Владимир Митов ("Патриоти за София"), проф. д-р Иво Петров (ГЕРБ), и от един резервен член - Ирина Йорданова (ГЕРБ). В доклада не са посочени причините, поради които не са участвали всички членове, нито защо е участвал резервен член вместо редовен, нито защо не е участвало нито едно лице от администрацията на Столичната община. Нещо повече - така определена комисията, води до извод, че следва да участват всички 11 редовни членове, а в случай на тяхно отсъствие - да бъдат заменени от резервен член. Оказва се обаче, че докладът е внесен от по-малко от половината членове на комисията, което го прави невалиден. Това изначално опорочава цялостния избор на членове на управителните органи на публичните предприятия с общинска собственост.

При сравняване на доклада и решението на СОС става видно, че общинският съвет е извършил промени и е взел различно решение за избора на членове на съвета на директорите на "Четвърта многопрофилна болница за активно лечение - София" ЕАД, където са определени д-р Томи Георгиев Попмарков и д-р Георги Стоянов Хорозов за временни членове до провеждане на конкурс. Те обаче не фигурират в списъците, не са класирани и определени за членове по доклада на комисията. Същото се отнася и за д-р Гергана Кирилова Коларова, която не фигурира в списъците, не е класирана, но в доклада е определена за член на борда на АГ болница "Св. София". На следващо място, СОС избира д-р Георги Стоянов Хорозов едновременно за член на съвета на директорите на Университетска първа многопрофилна болница за активно лечение - София, "Св. Йоан Кръстител" и за член на съвета на директорите временно, до провеждането на конкурс, на "Четвърта многопрофилна болница за активно лечение - София" ЕАД, което е недопустимо - законът забранява да бъде избрано лице, което е управител или член на изпълнителен или контролен орган на друго публично предприятие.

Областният управител изрично подчертава, че законът не дава правомощия на конкурсната комисия да избере друго лице, което не е участвало в конкурсната процедура за изпълнителен член, и то за временно изпълняващ длъжността.

В този смисъл действията на СОС са незаконни, процедурите нито са прозрачни, нито гарантират независимост на избраните членове на управителните органи, а в крайна сметка става въпрос за парите на данъкоплатците.

Мъртвороденият закон за публичните предприятия

Публичните предприятия се създават от държавата или общините и извършват различни дейности и предоставят услуги в интерес на данъкоплатците във всички обществени сфери - култура, здравеопазване, финанси и др. Сред публичните предприятия са НДК, държавните и общинските болници, "Информационно обслужване", "Напоителни системи" и прочее. Именно поради специфичната им функция и средствата, с които разполагат, е много важно кой управлява тези предприятия. Освен компетентни и квалифицирани тези лица трябва да бъдат устойчиви на корупционни изкушения и да не бъдат зависими от политически влияния или различни лобистки интереси.

През 2019 г. беше приет Законът за публичните предприятия (ЗПП), който и постави амбициозната задача да осигури именно такова управление в държавните и общински фирми. В мотивите към него се казва, че целта му е да се назначават професионални и независими органи на управление на публичните предприятия с ясни правомощия, на основата на прозрачна, справедлива процедура за номиниране на кандидати, основана на качествата им.

Законът действително разписва подробен ред и изисквания за провеждане на конкурси за управителни органи на публични предприятия, но зачеването му е мъртво. В него не е предвидена изрична възможност за обжалване на решенията на компетентния орган (принципала) по съдебен ред. В този смисъл порочната практика да се инсталират удобни хора без оглед и дори въпреки тяхната неспособност да управляват няма да бъде пресечена без промяна в закона. Към това може да се добави и липсата на какъвто и да е контрол от Агенцията за публичните предприятия и контрол, която не е известно да е взела становище по нито един проведен конкурс или спорно решение на принципал.

В същото време в Закона за местното самоуправление и местната администрация е предвиден ред за административен контрол на актовете на СОС пред областния управител и за съдебен контрол пред Административен съд - София-град. По тази причина случаи като този с "Шейново" се сблъскват с противоречива съдебна практика - една част от съставите във Върховния административен съд (ВАС) приемат, че всички решения на СОС подлежат на съдебен контрол, в това число и тези по избор на членове на управителните органи, а други застъпват обратното разбиране - че решенията по избор на членове на управителните органи на публичните предприятия не подлежат на съдебен контрол. Тази теза се мотивира с аргумента, че в тези отношения държавата/общината действа като равнопоставен субект, а не като орган на власт и следователно актът по избор не е административен акт, поради което и не подлежи на административен и съдебен контрол.

Същевременно ВАС приема напълно единодушно, че когато се касае за държавни дружества (а не общински, каквото е "Шейново"), подобни решения категорично не подлежат на съдебен контрол. Следователно принципалът може да уволнява и назначава когато и когото прецени без никакви последствия и така да държи в зависимост всеки член на управителен орган на публичните предприятия.

От приемането на закона досега "Капитал" неведнъж е показвал, че не само не може да изпълни поставените амбициозни цели, а се използва за смокинов лист. Под предлог, че се провеждат конкурси за назначаване на членове на управителни органи, управляващите често бетонират свои хора на различни позиции. Така например през пролетта на 2021 г. ГЕРБ се разбърза да смени директорите на болниците в конкурси, обгърнати в скандали, смени шефовете на държавните енергийни дружества и дружества в земеделието, без да обяви публично резултатите от проведените конкурси, и т.н. Не са един и два примерите, в които разпоредбите на този закон се пренебрегват и директорите се освобождават по усмотрение на принципала в лицето на съответния министър или общински съвет при всяка смяна на властта, а после се назначават директори до провеждане на конкурс, който пък се провежда или формално, или пък въобще не се провежда въпреки сроковете в закона.

Случаят в "Шейново" предстои да се реши за втори път в СОС. Той обаче нито ще е първият, нито последният случай, в който управляващите се възползват от недостатъците на закона и си правят каквото решат. ЗПП трябва да влезе в списъка с належащи законови промени, за да се осигури реален механизъм за контрол на актовете на принципала, свързани с управлението на предприятието. Това не са обикновено търговски отношения между равнопоставени субекти, а решения, пряко касаещи милиони публични средства. В противен случай процедурите ще за прозрачни само по предписание на закона, но не и в действителност, а кандидатите ще са независими точно толкова, колкото са прозрачни процедурите.