Капитал
Обратно към статията

Ирландската клопка за Brexit

Преговорите между ЕС и Великобритания са в задънена улица и рано или късно ще предизвикат криза в Уайтхол

От Мартин Димитров
7 декември 2017

Темата накратко

- Точно когато изглеждаше, че Лондон и Брюксел са постигнали съгласие за параметрите на първата фаза от Brexit преговорите, въпросът с ирландската граница торпилира процеса

- Тереза Мей е в патова ситуация, тъй като рискува да разцепи или собствената си партия и управляваща коалиция, или страната - съвсем буквално

- Дори да се намери краткосрочен компромис преди срещата на върха на ЕС, заровените проблеми ще продължат да гърмят във втората част от преговорите догодина

Малко след 13.30 ч. в понеделник британският премиер Тереза Мей и президентът на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер се поздравяват пред камерите в Брюксел и се оттеглят да обядват. "Ще има повече говорене, отколкото ядене", споделя неназован представител на евроинституцията пред политическия редактор на Daily Mail. В навечерието на срещата изглежда, че всичко се наредило и британското правителство е готово да направи нужните отстъпки, за да получи зелена светлина за преминаване към преговори за пост-Brexit търговското споразумение с ЕС.

Но насред срещата Мей излиза от залата, за да проведе кратък разговор с коалиционните си партньори от северноирландската Демократична юнионистка партия (ДЮП). Час по-късно на кратка и неловка пресконференция тя и Юнкер обявяват, че въпреки постигнатото "общо разбирателство" (по Мей) по много ключови въпроси сделка няма.

Огромни залози и кратки срокове

А Тереза Мей, нейното консервативно правителство и британската икономика се нуждаят от такава преди 14 и 15 декември, когато ще се проведе последната годишна среща на върха на ЕС в Брюксел. Ако европейските лидери не дадат своята благословия, няма как да се започнат преговорите по търговското споразумение и преходния период след 2019 г.
"Логичните развръзки са или да има твърда граница в Ирландия, или между Северна Ирландия и останалата част от Великобритания, или да няма значителна регулаторна дивергенция между ЕС и Лондон"

Филип Сирпис, професор по европейско право в University of Bristol.

Без очертана рамка на бъдещите митнически правила несигурността за много международни бизнеси във Великобритания ще нарасне до такава степен, че те ще започнат да задействат своите "извънредни планове" за изтегляне от Албиона, предупреди наскоро председателят на Конфедерацията на британската индустрия (CBI) Пол Дрехслър.

Освен това самите страни членки трябва да одобрят сделка, която дори още не са видели, а държави като Ирландия имат сериозни намерения да я блокират, ако тя не отговаря на очакванията им. Европейският парламент (ЕП), който също може да наложи вето, пък продължава да е недоволен от британските ангажименти относно правата на европейците след Brexit.

Ирландският въпрос

Водещият краткосрочен въпрос пред Лондон очевидно е този с границата между Република Ирландия и Северна Ирландия. Дъблин настоява, че "твърда" граница не само би навредила на значителната търговия между двете страни, но и ще рискува крехкия социален мир, построен върху подписаното през 1998 г. Споразумение от Разпети петък и гарантирано от свободата на придвижване, давана от ЕС.

Поддържане на "мека" граница обаче би означавало, че правилата за свободна търговия ще продължат да важат от двете страни на ирландската граница, но потенциално - не и в останалата част от Великобритания. Затова ще трябва да се създаде някакъв вид митнически и вероятно паспортен контрол вътре в самото Обединено кралство - перспектива, която е напълно недопустима за юнионистите на Арлийн Фостър, коалиционен партньор на Мей. За тях всяка стъпка в посока отдалечаване от Лондон е считана за екзистенциална заплаха за самото съществуване на анклава в североизточната част на остров Ейре. Това, което предизвика острата реакция на Фостър, бе изтеклата рано в понеделник 15-странична чернова на общата позиция на ЕС и Великобритания, в която се заявява, че при "липса на решение, Великобритания ще осигури продължение на регулаторния режим" по отношение на общия пазар и митническия съюз.

"Ако наистина има "продължение на регулаторния режим" между Ирландия и Северна Ирландия, това ще промени ситуацията на терен", казва пред "Капитал" Марейке Клайне от Еuropean Institute към London School of Economics. Според нея след няколко години Северна Ирландия ще изглежда много повече като част от ЕС, с вероятна морска граница между нея и останалата част от Великобритания. "На практика ще станем свидетели на квазиотцепване от Обединеното кралство, което ще намери своя отзвук и в Шотландия и лондонската местна власт", заключва тя.

"Логичните развръзки са или да има твърда граница в Ирландия, или между Северна Ирландия и останалата част от Великобритания, или да няма значителна регулаторна дивергенция между ЕС и Лондон", посочва пред "Капитал" Филип Сирпис, професор по европейско право в University of Bristol. И добавя, че всяко от тези решения изглежда невъзможно или в най-добрия случай трудно постижимо за британското правителство.

Оттук назрява нов проблем. След като на северноирландците се предложи сделка за частично оставане в ЕС чрез общия пазар, няколко други ключови региона от страната поискаха същото. Броени минути след като станаха ясни параметрите на (провалилата се) договорка между Мей и Юнкер, шотландският премиер Никола Стърджън, уелският й колега Карвин Джоунс и кметът на Лондон Садик Кан почти в един глас поискаха специален статут, и по-точно - оставане в единния пазар - за техните региони.

Една от сериозните драми от излизането на Великобритания от ЕС е, че поставя целостта на държавата под въпрос. "В момента различните нива на управление (Парламентът в Уестминстър и децентрализираните събрания в Уелс, Северна Ирландия, Шотландия и дори местната власт в Лондон - бел. ред.) се спояват от европейското законодателство. Това няма да е така след Brexit", казва проф. Сирпис.
"Ако има пробив, той ще се базира на това Великобритания да се съгласи на всичко, което ЕС иска"

Марейке Клайне, анализатор от Еuropean Institute към London School of Economics

Андре Сапир, икономист от брюкселския тинк-танк Bruegel, посочва, че ЕС и Великобритания нямат сериозни различия относно ирландския въпрос и са съгласни, че връзката между двете страни на острова трябва да остане почти същата, а границата помежду им - отворена. Според Сапир Мей Юнкер и лидерите на ДЮИ трябва да достигнат по-скоро до разбирателство относно езика на споразумението за ирландската граница, което да удовлетворява всички на този етап, отколкото по финалните му параметри. Но дори и този въпрос да бъде закърпен чрез дипломатичен език, надали съшитото решение ще оцелее дълго. "Компромисният избор на думи няма да задоволи хората твърде дълго, макар да позволи навлизането във втория етап от преговорите. В крайна сметка обаче на Обединеното кралство ще му се наложи да избере какви отношения иска да има с ЕС", смята Филип Сирпис.

Малък пробив и много проблеми

Позитивното на преговорите от понеделник бе, че досегашната голяма пречка - "сметката за развода" - вече не е такава. Преди две седмици британски медии разкриха намерението на Мей да вдигне мизата от 20 на 60 млрд. евро и макар официално Лондон да не потвърди тази информация, Брюксел очевидно е получил правилния сигнал. "Струва ми се, че двете страни са много близо до това да се разберат за бюджета. Няма начин да се разберат за финалната сума на този етап, но и няма нужда", казва пред "Капитал" Андре Сапир.

Външният министър на Великобритания Борис Джонсън отново подготвя опит за вътрешнопартиен преврат срещу Тереза Мей, но дори да успее, той няма да има време да наложи позицията си преди европейската лидерска среща на 14 декември

[Reuters]

Но въпреки този малък пробив Тереза Мей е притисната отвсякъде. Собствените ѝ съпартийци хардлайнери са категорично против отстъпки, свързани с по-нататъшната юрисдикция на Съда на ЕС във Великобритания по отношение на гарантирането на правата на европейските граждани. Всеки компромис по ирландския въпрос дърпа британския премиер обратно към митническия съюз и единния пазар - институции, които тя твърдо обеща да напусне. Всяка стъпка в обратната посока предвещава сблъсъци със силни регионални играчи в самото Обединено кралство и може да възпали отново националистическите страсти в Шотландия или желанието за още повече независимост на най-важната икономически част от страната - Лондон. "Това, което виждаме сега, е Великобритания на ръба на разцеплението - между торите или между регионите", смята Марейке Клайне.
"Струва ми се, че двете страни са много близо до това да се разберат за бюджета. Няма начин да се разберат за финалната сума на този етап, но и няма нужда"

Андре Сапир, икономически анализатор от Bruegel

Прогнозата на Филип Сирпис за следващите седмици е следната: "Или ще има краткосрочен компромис (60% вероятност) или сериозна политическа или конституционна криза (40%). Ако тя не се случи този месец, много вероятно е да се появи по някое време догодина (80% шанс). Дали резултатът от нея ще бъде нови избори, втори Brexit референдум или нещо друго, не мога да кажа", заключава професорът по право.

"Ако пък има пробив, той ще се базира на това Великобритания да се съгласи на всичко, което ЕС иска", прогнозира Марейке Клайне. Според Филип Сирпис сделката, която вероятно ще бъде постигната тази седмица, ще остави много от конкретните технически детайли относно финансовите задължения, юрисдикцията на Съда на ЕС и граничния въпрос за втората фаза от преговорите. "Което ще ги направи още по-трудни", смята той.

Без сделка накъде

Въпреки това перспективата преговорите да продължат без сделка е изключително рискова. "Съмнявам се г-жа Мей да вземе решението да продължи без сделка. Ако бях на нейно място, щях да се опитам да събера мнозинство зад себе си или да подам оставка", казва Клайне. Според Bloomberg тя може да бъде притисната да направи това още тази седмица от "бунтовниците" тори, които не искат отстъпки спрямо оставането в общия пазар, водени от Борис Джонсън. Но дори Мей да си тръгне сега, това надали ще промени ситуацията значително. "Няма кой да свърши работата по-добре от нея. Не че тя я върши твърде добре, но е единственият човек сред консерваторите, който има балансирана позиция между крилата за "твърд" и "мек" Brexit" смята Андре Сапир. И добавя, че което и от тези крила да надделее, няма да има време да наложи позицията си преди 14 декември. Дори и още няколко обяда между Мей и Юнкер едва ли ще вдигнат мъглата над Brexit.

Британският премиер Тереза Мей и президента на ЕК Жан-Клод Юнкер дадоха сконфузна и кратка пресконференция след работния обяд в понеделник, който трябваше да ознаменува пробива в Brexit преговорите

[Reuters]