Капитал
Обратно към статията

100 години мазут

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

От Капитал
31 август 2018

Корицата на новия брой на "Капитал"

Автор: Капитал

Преглед на оригинала
[[more]]В една история за потънал преди близо 100 години кораб на пръв поглед има много мистерия и малко романтика - времето и морските вълни са загладили ъглите на някогашната трагедия и ръждясалите останки на дъното са обрасли с миди и спомени за приключения. В корабокрушението на американския "Мопанг" край бреговете на Созопол през 1921 г. обаче има повече от това. Почти век след като той попада на мина от Първата световна война, от резервоарите му започва да изтича много мазут и ако не се вземат мерки, цялото Южно Черноморие е заплашено от сериозно замърсяване. Въпреки че е потънал, "Мопанг" сега може да разруши и без това крехката екосистема там и да потопи задълго надеждите за добри туристически сезони. Морето може и да се казва Черно, но все пак хората идват там с по-различни представи за добро прекарване. (Цялата история за потъналия кораб - в темата на броя.)

Историята на "Мопанг" не разказва само за мистерия и романтика, а и за това как много дълго време за решаването на проблема не се прави нищо. Черните петна в Бургаския залив сега са лепкаво напомняне за неефективната администрация. Че от кораба изтича мазут, се знае още от 70-те години на миналия век. Единственото случило се оттогава е, че вече трето поколение знае как се махат мазутени петна от краката. (Памуче с бензин, в случай че сте пропуснали този урок от живота.)

Сега, под заплахата от сериозна катастрофа, държавата, изглежда, най-накрая ще направи нещо, за да я избегне. Подготвя се спасителна операция, която да източи мазута от потъналия кораб. В това има добра и лоша новина. Добрата е ясна - ако се действа правилно и с малко късмет, изтичането може да бъде спряно. Лошата е, че това показва един от сериозните дефекти на българската държава - да действа най-често след като катастрофата се е случила.

Цената за разрешаването на много от проблемите днес се измерва буквално с човешки животи. Примерът от тази седмица е със загиналите в автобусната катастрофа край Своге. Ако тя не се беше случила или ако нямаше толкова много жертви, вероятно темата за качеството на пътното строителство или безопасността по пътищата нямаше да стане важна и държавата да предприеме мерки. (Вижте тук и тук.)

Трагедии винаги са ставали и ще стават. Тези, които наистина хващат за гърлото обаче, са предотвратимите трагедии. Всеки, който кара кола, вероятно знае за десетки опасни участъци на пътищата. България през последните години устойчиво е в първите две държави с най-много загинали по пътищата и това не води до никаква реакция от политиците. Преди четири години Латвия беше на първо място в Европа по този показател. Държавата там обаче се задейства и само за една година жертвите бяха намалени с 22%. Тоест - може.

Един от положителните изводи в историята с потъналия кораб "Мопанг" е, че разрешаването ѝ сега е до голяма степен следствие от кампанията на няколко души - Михаил Заимов (напоследък познат от екрана на БНТ), водолази и активисти. Те са живият пример как пасивната държава може да бъде накарана да заработи. Администрацията обикновено се носи в унеса на корупцията и безхаберието, но има начин да бъде извадена оттам. Ясно е, че тя няма да се събуди сама - трябват усилията на хора, които са готови замалко да излязат извън тесните си интереси. Алтернативата е 100 години мазут - ходене на място в лепкавите грешки на миналото.

В броя ще видите още:

Какви са плановете на новия собственик на "Теленор"
Ипотеките никога не са били толкова евтини
Няколко идеи за активна и полезна почивка на село

[Shutterstock]