Капитал
Обратно към статията

Елате, хиляди студенти

Широкият прием, в който предлагането надвишава търсенето, обезсмисля състезателния принцип за висшето образование и влошава още качеството му

От Генадий Михайлов
7 септември 2018

Обвързаното с качество финансиране на университетите формира малка част от практиката, докато субсидията "на калпак" остава определяща за изразходването на близо 400 млн. лева годишно.
[[more]]За поредна година Софийският университет "Св. Климент Охридски", лидерът на българското висше образование, обяви, че и след третото класиране има 850 незаети места. Новината предизвика кратък шум в медиите. Какво се случва под повърхността й обаче? Макар набирането на студенти да не е приключило и Министерството на образованието и науката (МОН) не може да предостави финална статистика, ясно е, че недостигът се отнася за почти всички университети и обявените места за прием не могат да бъдат запълнени. Това пролича още в началото на кандидатстудентската кампания, когато медиите съобщиха за разнообразните отстъпки и "бонуси", които висшите училища предлагат на зрелостниците, за да подадат документите си при тях.

Същинският проблем е с последиците от тази ситуация върху качеството, а оттам и авторитета на висшето образование в България.

От една страна, наличието на кандидатстудентски изпити би трябвало да означава, че за последната степен на образователния процес, от която трябва да излязат най-високо квалифицираните специалисти, се осъществява някакъв подбор. От друга страна, почти съвпадащият брой на завършващите средно образование с обявените места за прием във висшето обезсмисля състезателния му принцип - накрая всички "влизат", стига да пожелаят. По-притеснителното е, че и всички излизат като "специалисти", защото в противен случай университетите биха губили финансиране.

Многократно съобщавани и коментирани са незавидните български резултати в международните проучвания PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие сред учениците в средното образование - най-високият процент в ЕС по функционална неграмотност, свързана с четенето, математиката и природните науки. Близко до ума е, че отпадналият на практика подбор пренася автоматично проблема във висшето образование.

За незапълнените места в университетите има два лесни отговора, които ще чуете - неблагоприятните демографски тенденции и конкуренцията на чуждите учебни заведения. Според доклад на Сметната палата за изпълнението на стратегията за висшето образование и данни на Агенцията за българите в чужбина българските студенти извън страната са около 30 хил. души. Фирми, консултиращи желаещите да учат в чужбина, потвърждават този брой като реалистичен.

Макар да е наясно и с двата фактора, образователното министерство продължава да определят прием по държавна поръчка, който не изглежда да отчита сериозно тенденциите. Според проекторешение на Министерския съвет от март т.г. прогнозираният брой на завършилите средно образование младежи през учебната 2017/2018 година е 56 737. А местата за прием в държавните и частните университети, определени от МОН за образователно-квалификационни степени за тази година, са 54 731 . И дори са увеличени с 0.5% спрямо миналата година.

Пари на калпак и малко за качество

Стратегията за развитие на висшето образование в България за периода 2014 - 2020 трябваше да промени модела на финансирането му. Вместо субсидията за всеки университет да се определя изцяло въз основа на броя на студентите в него, в определянето на размера й трябваше да има и качествен елемент - да се насочват повече средства за тези, чиито студенти се реализират най-ефективно на пазара на труда. В действителност в последните години има намаляване на бройката за прием в специалности като "Публична администрация", "Икономика" или "Психология", които са силно притегателни за младежите, но с ниска реализация - за сметка на повече технически специалности, които са по-търсени на пазара на труда.

"Най-голямо намаление има в двете най-масови направления - администрация и управление и икономика. През 2017 г. в тях са се обучавали с 20 хил. души по-малко от 2013-а, което е намаление с 20% за четири години", посочи Георги Стойчев, изпълнителен директор на институт "Отворено общество - София", който изготвя рейтинговата система на университетите. За същия период с 30% се е увеличил броят на учещите медицина - едно от направленията, в които безработица на практика няма, както и празни места в университетите. Подобни позитивни тенденции има и при високите технологии и други търсени и важни за икономиката специалности. Според Стойчев това е и доказателство, че "има рационализация на изборите на кандидат-студентите".

В изключително критичния си доклад от миналата година, който обхваща периода 2013 - 2015 г. и засяга изпълнението на Стратегията за развитие на висшето образование в България, Сметната палата посочва недостатъците в работата на образователното министерство в няколко направления и най-вече в нехайството му да събира адекватна информация за реализацията на завършилите висше образование, както и данни за миграционните процеси сред тях. Оценката и на инвеститорите за пазара на труда по отношение на търсените специалисти също продължава да е негативна. И една от причините е, че обвързваното с качество финансиране на университетите формира малка част от практиката, докато финансирането "на калпак" остава определящо за изразходването на близо 400 млн. лева годишно, без да се включват парите за БАН.

"Елементът с качеството бе заложен да стане 60% от субсидията и да бъде връзката с пазара за труда. Но още през 2014 и 2015 г. започнаха с постановления, наредби и списъци да се създават изключения и те са засегнали повечето специалности", казва Зорница Славова от Института за пазарна икономика. Засега приоритетните направления са 36 от общо 52 и ако тенденцията продължи, може да се окаже, че всички са "приоритетни". Новосъздадена през тази година магистърска програма в СУ "Св. Климент Охридски" например предлага обучение по "църковен мениджмънт", насочено специално за управление на бизнеса с активите, притежавани от Светия синод.

Лоша новина за частните уроци

Действащата система стимулира младите хора към лесно придобиване на диплома, която ще ги обяви за "специалисти". И ако за някои специалности се знае, че традиционно се влиза с по-нисък бал, широкият прием вероятно сваля стандартите и за традиционно по-трудни специалности. "Връзката между повечето позиции и намаляващата конкурентност за местата е правопропорционална", коментира пред "Капитал" Албена Велкова от фирмата "Elina-AV, която се занимава с подготовка на кандидат-студенти. На въпрос това влияе ли и на дейността, свързана с т.нар. частни уроци, тя посочи: "Разбира се, няма как да не ни влияе. Интересът към подготовката за доста предмети, които не са толкова приоритетни за кандидат-студентите, видимо намалява. Има други обаче, в които остава висок, като психология или право. Там конкурентност все още има, особено при момичетата."

Доц. Марчевски, ректор на Стопанската академия в Свищов, отбелязва и друга тенденция, която изкривява образованието - че все по-важен става факторът "къде" да се учи. "Моделът с Хайделберг като университетски град у нас не работи", каза той. Дори при по-високо качество на образованието и по-ниски цени при по-добри условия кандидат-студентите масово предпочитат най-големите градове. Ректорът на Стопанската академия си го обяснява и с липсата на достатъчно стимул при избора си да поставят придобиването на знания и умения над всичко друго.

Според Зорница Славова правилните стимули могат да направят системата най-ефективна. И първият по думите й е университетската такса. "Трябва образованието да е платено, а не студент да изкарва четири години учение, работейки в заведение", смята тя. Нейното виждане на икономист обаче е далеч от мисленето на съвета на ректорите, който на едно от събранията си миналата есен предложи таксата за университет да бъде понижена и обвързана с минималната работна заплата.

Защото за тях най-важното си остава да бъдат попълнени колкото може повече бройки, от които ще получат и съответното държавно финансиране. А какво става с тези "бройки" след университета - това е вече не е техен проблем.
Гласовете на кандидатите

"Обичам математиката и рисуването", Ивет Велева, УАСГ, архитектура

Избрах архитектура , защото обичам математиката и рисуването и един ден бях в студиото на една семейна приятелка, където "видях магията" и си казах, че това е моята професия. Надявам се да работя в началото в някоя добра фирма , за да натрупам опит, а след това ще се радвам да се пробвам да си направя собствено студио. Силна страна ми е математиката, хобита ми са рисуване, чертане и моделиране, които са си необходими за специалността. Заплащането не е без значение, но въпреки че неведнъж са ми казвали, че е трудно пробивно, не са успели да ме спрат. Надявам се на добра заплата все пак. Още в 4. клас си го избрах. Отне ми доста време, тъй като трябваше да издържа 3 изпита по рисуване, които не са леки. За целта ходих на уроци 3 или 4 години, а в 12. клас и по математика. Специалността "строителен инженер" също ми харесваше затова и кандидатстват в НБУ като резерва.

"Хвърлих зарове", Мариелка Стоянова, УНСС, Икономика на инфраструктурата

Моята специалност е "Икономика", направление "Икономика на инфраструктурата", поднаправление "Маркетинг". Избрах да уча това и причината е описана в точно този израз, който сте използвали "хвърляне на зарове". След моето завършване очакванията ми за реализация, благодарение на университета, са точно никакви. Единственото, което очаквам, е да имам завършено висше образование, което повечето работодатели в България толкова много изискват, но грам не оценяват.(Надявам се да сгреша за положението ни след 5 години.) Завършила съм икономика и мениджмънт с английски език в Националната финансово - стопанска гимназия, град София. Хобитата ми са свързани с всякакъв вид изкуство - нищо, което има общо със специалността ми или изобщо някоя икономическа дисциплина. Заплащането е вторият ми приоритет в една работа. Все пак работим, за да се изхранваме. Първият е удовлетворението от работата и желанието за нея. Не ми отне много време. Просто реших и записах. Честно, не съм се готвила, разчитах на стари знания.

"Заплащането засега е на заден план, заради страстта, която преследвам", Мартин Емануилов, НАТФИЗ, Актьорско майсторство за драматичен театър

Моята специалност е актьорско майсторство за драматичен театър. Избрах я след последната пиеса, в която играх. Емоцията, която изпитах тогава беше незаменима. Започнах да ходя на актьорско майсторство преди година само за да видя какво е. От възможността за реализация не очаквам много, но и същевременно искам на се случи нещо голямо. Може да се каже, че нямам очаквания и съм готов за всичко, защото го правя защото ми харесва. Учил съм в езикова гимназия - 18 СУ. Изучавах немски език интензивно. Заплащането е изключително важно за мен, за да мога за си позволя стандарта на живот, който искам. За момента обаче е на заден план, заради страстта, която преследвам. Отне ми около 7 месеца, за да избера актьорското майсторство. Преди това се лутах много между други специалности и в последния момент смятах да запиша програмиране и информационни технологии, но тогава дойде онази пиеса и емоцията с нея. Преди година бях почти решен да уча право, защото ми харесва професията адвокат, тъй като се смятам за доблестен човек и харесвам словесните дебати.

"По-добре две години да се подготвям, отколкото да запиша нещо, което не искам", Бетина Тодорова, МУ София, Фармация 2018-2023

След матурите, когато дойде време да подам документи за някое висше учебно заведение, разглеждах различните алтернативи, но никоя не ми се стори толкова интересна колкото тези предлагани в медицинските университети. След кратък размисъл и с подкрепата на родителите ми реших, че е по-добре да загубя две години в подготовка за мечтаната професия, отколкото да запиша нещо, което не харесвам. Точно толкова отне подготовката ми - две години. Първата година посещавах единствено курсове по химия, тъй като подготовката, която имах от училище което не е с профил химия срещу материала, който се изискваше за изпита беше нулева. Втората година прекратих уроците и продължих с индивидуална подготовка. От моя опит смятам, че няма нужда от уроци по биология - аз не посещавах такива, а единствено голямо желание и сериозно зазубряне на учебниците. В по-ранен етап преди да взема окончателно решение за специалността си обмислях следване в чужбина. Това се промени след като взех решение и реших да остана в България. Една от причините беше от финансова гледна точка - таксите в България сравнени с тези в чужбина са много по-малки и поносими за стандарта на живот тук, не исках да започвам живота си с кредит за образование. Смятам, че нивото на обучение тук и в чужбина за конкретните три специалности е идентично, много чужденци идват тук за да вземат диплома, защо тогава ние да напускаме?

Интервютата взеха Анина Сантова и Деян Димитров

Действащата система стимулира младите хора към лесно придобиване на диплома, която ще ги обяви за "специалисти"

Фотограф: Георги Кожухаров