Капитал
Обратно към статията

Парите от ЕС за сближаване не вършат работа

Обратен ефект

От Лорънс Норман, Дрю Хиншоу
7 септември 2018

Някои от основните бенефициенти на средствата се превърнаха в заплаха за единството на съюза.
Лорънс Норман и Дрю Хиншоу в статия за "Уолстрийт джърнъл"

Европейският съюз е изхарчил почти 1 трилион долара, за да обедини континента, осигурявайки магистрали и влакове на мястото на предишни чакълени пътища. Това е над осем пъти повече от помощта по плана "Маршал", който възстанови Европа след Втората световна война, ако е измерена в сегашните долари. ЕС плати за нови летища и мостове, трамваи и плувни басейни, за ремонти на замъци и средновековни църкви.

За раздразнение на европейските лидери обаче някои от най-големите получатели на това финансиране са всъщност огнища на недоволство, заплашващи сближаването в съюза. Чрез т.нар. Кохезионен фонд ЕС мести през границите богатство в рядко срещан мащаб. Между 2000 и 2020 г. ще е похарчил 858 млрд. евро за нуждаещи се райони или държави. Амбицията е голяма, колкото и цената за нея: да се преобрази континентът, разделен от травмите на XX век, в една политически и икономически обединена Европа. Тези пари модернизират инфраструктурата, облекчават бедността и отворят нови пазари. "Местните хора нямат привързаност към всички тези асфалти, тухли и хоросани", посочи Ник Смит, депутат на лейбъристка партия от Уелс, където преобладаващо вотът беше за излизането на Великобритания от ЕС.

Във Франция най-големите средства от Кохезионния фонд са за индустриалния район Нор - Па-дьо-Кале. В парламента той е представен от лидера на крайнодесния "Национален фронт" Марин льо Пен, която предлага и френски референдум за ЕС.

Парите от ЕС не спряха "Брекзит". Само за района на Уелс, осеян някога с процъфтяващи миньорски градчета, заделените до 2020 г. средства ще стигнат 2 млрд. евро. Както личи и от гласуването на референдума, повечето от местните хора смятат, че това финансиране е засенчено от недостатъците на членството в ЕС, един от които е задължението да се приемат имигранти от други европейски страни.

След като дългогодишните разходи за европейски оптимизъм не могат да обединят континента, в Брюксел се притесняват от това, което може да последва. Надигащият се национализъм превръща по-малки държави в съюза в опозиция на големите западни сили, както се вижда и в дебата за следващия седемгодишен програмен период - от 2021 г. "
Това е политическа, а не счетоводна материя", настоява председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, който е противник на орязването на Кохезионния фонд.

Държавите - нетни донори, са ощетени от кохезионните фондове и заради корупцията сред получателите им. Европейската служба за финансовите измами ОЛАФ дава пример с все по-евроскептичната Унгария, където близо 48 млн. долара бяха похарчени за смяна на улично осветление - по евродоговор с фирма на зетя на премиера Виктор Орбан.

Сред нетните бенефициенти в най-директна битка с донорите е Полша, която досега е получила над 60 млрд. евро от фондовете за сближаване. Заради действията на управляващата "Право и справедливост" срещу независимостта на съдебната система ЕС може за пръв път да прибегне до процедура, с която да ограничи правото на глас на Полша в решенията на съюза. Донорите ще се изправят пред бъдещи разходи и за спазването на нормите и принципите на ЕС. В страните, в които те най-често се нарушават, на мерките в тази насока се гледа като удар по суверенитета им.

През 2002 г. на среща в Копенхаген, наречена "Една Европа", европейските лидери описаха в розово това, което щяха да постигнат парите от техните държани. Така беше заменен тригодишният дебат, предхождал дотогава приемането в ЕС на страни като Ирландия, Гърция, Испания и Португалия.

Чрез т.нар. Кохезионен фонд ЕС мести през границите богатство в рядко срещан мащаб - над 850 млрд. евро между 2000 и 2020 г. за нуждаещи се държави и региони

[Shutterstock]