Капитал
Обратно към статията

Как храните изяждат парите

Инфлацията отново започна да расте движена от цените на земеделските стоки заради климатични фактори и очаквания

От Тодор Тодоров
19 април 2019

След като в края на миналата година имаше леко успокоение в покачването на цените на стоки и услуги, от началото на тази ръстът се завръща. Вече трети пореден месец инфлацията се увеличава и през март достига 3.6% на годишна база - ниво за последно достигнато през септември, а рекордът за миналата година беше 3.7% през октомври.

Подобно движение на цените в началото на годината е леко необичайно най-малкото защото периодите след коледните и новогодишните празници се считат за махмурлука на икономиката - по-малко потребление и натиск на цените. Трендът обаче се дължи на поскъпването на някои храни, комуналните услуги и горивата. Последните носят ефекта от картелните споразумения на ОПЕК за петрола, което се прехвърля в България. Като цяло горните групи стоки са с голям дял в потребителската кошница в страната. В хармонизирания ценови индекс на ЕС например хранителните стоки са с по-малък дял и според него инфлацията тук е 2.8% на годишна база.

Поскъпналият зеленчук

Интересно е, че сред стоките с най-голямо повишение са зърнените храни и зеленчуците - с цели 27%. Последните например преди години поевтиняваха в този период, показват данните на НСИ. Все пак те в този сезон са предимно внос и влияят фактори далеч от България.

"На много места по света неблагоприятните климатичните условия (суша, наводнения, измръзвания) доведоха до големи загуби на реколта. Съседна Турция, от която внасяме зеленчуци има големи проблеми на вътрешния пазар и е възможно това също да дава отражение. Поскъпването на зеленчуците в началото на годината не е изолирано явление - случва се навсякъде. Очаква се известно поскъпване на млякото и млечните продукти през втората половина на годината", коментира пред "Капитал" Николай Вълканов, управител на "ИнтелиАгро". Според него обаче в момента няма изненада при цените на хлебните изделия.

"Още през август миналата година прогнозирахме, че едно поскъпване на хляба е неминуемо заради слабата реколта на качествено хлебно зърно, както в България, така и в цяла Европа. Това доведе до ръст на цените на хлебната пшеница с 12-15%. Не бива да забравяме и поскъпването на енергийните носители през втората половина на 2018 г.", казва той и прогнозира, че през тази година може да станем свидетели на сравнително висока инфлация при храните.

"Топлата зима в Европа от януари насам не създава проблеми в снабдяването със зеленчуци, но предизвиква опасения от ново последващо засушаване през 2019 г., което да доведе до дефицит основно в полското производство на зеленчуци", предупреждават и от Центърът за икономически изследвания в селското стопанство в месечния си бюлетин.

Удар върху доходността

Инфлацията е важна, тъй като, освен че поскъпването се усеща в семейния бюджет, тя изяжда и от реалната доходност на инвестициите, ако е извън здравословните нива. Разбира се, всичко е доста условно и зависи както от потребителския профил на човека, така и от спестовния му план.

При всички положения инфлацията през последните години удря сериозно депозитите - при лихва около нула, реално те носят минус. Последните данни на БНБ показват, че средната лихва по едногодишен влог е около 0.14-0.15%. Така, ако приемем, че в началото на март 2018 г. са вложени на депозит 10 000 лв., то към март година по-късно те са донесли едва 15 лв. Инфлацията обаче е изяла от тях цели 360 лв., т.е. с толкова повече стоки и услуги е можело да получите, ако вместо да спестявате тази сума, сте я изхарчили. Или казано по-просто - това, което днес се купува с 10 000 лв., преди година е струвало 9655. Това обаче явно не притеснява българския спестител или поне недостатъчно, че да промени навиците му. Депозитът си остава най-популярната инвестиция и през миналата година и тази обемите им не спират да растат и вече са над 52 млрд. лв.

Сред малкото инвестиции, които бият инфлацията за 12 месеца, са вложенията във взаимен фонд. И то не всички, а за тези с най-добра доходност. Твърде вероятно е заложилите на тях дори да са на минус за 12 месеца към края на март, тъй като много от тях донесоха загуби заради лошото представяне на капиталовите пазари през миналата година. Там все пак има известно възстановяване от началото на годината, а и инвестицията в инвестиционен фонд трябва да се разглежда дългосрочно, за да има някакъв ефект.

Под инфлацията е и доходността на основния индекс Sofix, който е далеч от глобалните тенденции и само за първото тримесечие продължава да е надолу, въпреки че по развитите пазари движението е нагоре. Данните за доходността на частните пенсионни фондове, която през миналата година се понижаваше, показват известно възстановяване през първото тримесечие, вероятно в резултат на инвестициите им на международните пазари.

Климатичните промени се пренасят и в цените на земеделските стоки, а оттам и в инфлацията

Фотограф: Георги Кожухаров

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала