Капитал
Обратно към статията

YVA в свои води

Изпълнителката, композитор и модел Ива Янкулова (YVA) за нуждата да пише песните си

От Светослав Тодоров
25 април 2019

"Не може да очакваш публиката безусловно да те приеме". Мисълта е на Пати Смит и Ива Янкулова често си я припомня, докато записва дебютния си албум.

Албумът Fish Tears излезе неотдавна и показа 30-годишната Ива Янкулова в различна светлина: досега тя беше свързвана с дългогодишната й работа като модел (още в тийнейджърска възраст живее за кратки периоди от време в Китай, Южна Корея и Япония покрай работата си). До голяма степен е намерила себе си в този проект. Албумът е нетипичен случай за българската музикална сцена не само защото е създаден от човек, вече познат с друго амплоа. Вместо да търси публика с откъслечни сингли и чести появи, тя стъпва на сцената с цял и напълно авторски албум, който тепърва ще бъде изпълняван по-често на живо.

Казва, че музиката не е еднократен експеримент и вече има написани песни след завършването на Fish Tears, копродуциран от Иво Христов (Бalkansky) и записан отчасти на лента. Дори намира какво би могла да промени във вече издадените песни. "Имам да работя по още много неща", казва Ива, която свири на китара от пет години и активно ходи на уроци по пеене. "Опитвам се да не се дразня на грешките си, защото фокусирането върху тях не води до нищо добро."

Въпреки че селекцията няма строга тема или концепция, темата за смъртта е директно или по-завоалирано подсказана в част от песните. Когато говори за това, у Ива няма усещане за меланхолия. Като че ли изразяването на тези мисли в песни за нея е вид пречистване.



Миналата година тя дебютира с песента 20 Minus 1. И по-точно на 21 февруари, когато е рождената дата на покойната й майка. Както заглавието подсказва, по време на написването й Ива живее без нея от вече 19 години. Губи я в ранна възраст, а видеото е монтаж от семейни видеокасети, които намира вкъщи. На същата дата тази година тя представя и целия албум. Числата имат важна роля за Ива. Вижда много символика и в числото "28" - случайно намира стихотворението "28 луни" на джаз музиканта Васил Пармаков, който почина през 2016 г. Това съответно я вдъхновява за финалната песен в албума – 28 Moons.

В процеса на създаването на албума Ива прекарва значително време в изчистване на мотивацията си. "Всеки един артист според мен трябва сам за себе си да определи какво за него означава успехът". Във всички случаи тя казва, че не го намира във вниманието или желанието да се впише в определен ъгъл, под определен етикет.



Годините в модата не й помагат да се чувства по-сигурна, когато прави първите си изяви. "За добро или лошо аз съм човек, който обича да е подготвен. Искам самочувствието ми да лежи върху реални постижения. Без да подценявам ничия професия, но да си модел или актриса – това са роли", казва Ива, която има и спорадични изяви като актриса. "Докато с музиката – усещам го като моя начин на изразяване. Наскоро слушах албума и си казах "ето, да, това съм аз".

Всички песни са на английски език и плавно преливат една в друга. "Интересно е, че когато пиша за себе си, го правя на английски. Когато съм писала текстове за други хора, мога само на български."

Гледа към Пати Смит и Джони Мичъл като добри примери за изпълнителки, които съчетават проникновени думи с авторска музика – но не се стреми да създава поезия, когато пише текстовете към песните си. Като читател е по-ориентирана към прозата – в момента чете "Сто години самота" на Маркес, планира скоро да започне книга на Казуо Ишигуро. "Малко е арогантно един текстописец да се определя като поет – освен ако не си Боб Дилън примерно".

Обложката на албума Fish Tears



В процеса на запис и репетициите за концертите тя събира музиканти от различни жанрове и поколения (сред които Петко Славов, Росен Захариев, Симеон Лозанов – Monyx, Илияна Георгиева от Dead Man's Hat). За нея е важно в процеса на работа всеки да допринася по креативен начин, да има баланс в отношенията, без твърде много его. В участията си на живо тя почти изцяло залага на авторски песни. "Не ми е интересно да правя кавъри." Най-вече защото емоционално най-близко се чувства до собствените си песни. "Има изпълнители, които не участват в процеса на писане на песните си – предполагам, че е различно, когато интерпретираш и когато е нещо, което е излязло от теб. Привързаността към това, което правиш, е на различно ниво."

За нея е важно всичко да се случва безкористно. "Музиката те прави уязвим, но може и да окриля. За мен е важно да не се сравнявам с другите. Много хора искат да принадлежат на общност, понякога правят компромиси в името на това дори и да не го осъзнават. Трудно е да приемеш, че да си различен е нещо хубаво." Не се чувства част от определена сцена, но гледа към изпълнители като Мила Робърт, Елена Сиракова, Vick, Dead Man's Hat и "още много други" като на музиканти със сходни на нейните идеи. Които "имат какво да кажат".

Усещала ли е по-особено отношение като човек, който идва в музиката от съвсем друга област? "По-добре да те подценяват, отколкото да те надценяват. Хората около мен казват, че не ми личи, но всъщност доста се вълнувам. Още търся мястото си на сцената", казва Ива. "Искам да не правя компромиси. Искам по-лесно да казвам "не".

Fish Tears е издаден на CD и достъпен онлайн в Apple Music и Spotify. На 22 май YVA ще се качи на сцената на "Строежа", а преди нея ще свири ирландският музикант Шон Макбрайд. Може да срещнете Ива Янкулова и в книжарниците – тя е на корицата на книгата "Време и стил. Контури на историята на модата през XX век" на Мариела Гемишева.

Автор: Симоне Фалчета [yvamusic.bandcamp.com]