Капитал
Обратно към статията

Турция иска да изчисти лошите енергийни заеми на банките

Страната подготвя план за отписването на заеми за 13 млрд. долара, за да рестартира ръста на икономиката

От Йоан Запрянов
14 май 2019

Турската държава иска да изчисти 13 млрд. долара лоши енергийни кредити от банковия сектор, пише Reuters. Те са част от натрупаните проблеми през миналата година, когато страната влезе във валутна криза, от която все още не се е възстановила напълно. За целта Турция налага натиск срещу банките в страната, които искат държавата да даде повече гаранции около процеса.

Агенцията е говорила с редица банкери, инвеститори и съветници, според които Анкара работи по създаването на законодателство, което да предпази банките от големите загуби, след като дългът се премахне от счетоводния им баланс. Дълговете ще бъдат пакетирани като фондове, като целта е да бъдат продадени в чужбина след години.

Залогът е голям за Турция, която се опитва да излезе от тежкото си икономическо положение, довело до валутна криза и рецесия. Турската лира обаче продължава да преживява редовни трусове, а държавата в същото време насочва вниманието си и към сектора с недвижими имоти и строителство, които също са проблемни.

Интересът отвън

Големи външни инвеститори като Cerberus Capital и KKR вече са изпратили свои представители в Истанбул, които да следят процеса в търсене на евтини подценени заеми. "Само някои банки показват интерес в процеса, докато другите не искат държавния план, не желаят да бъдат част от него", коментира пред Reuters банкер, който е част от разговорите между банките и държавата.

Планът е на практика спасяване на енергийния сектор в страната. Политиката се счита за приоритетна в Турция, която е най-голямата икономика в Близкия изток. В случай че кризата се задълбочи, тя ще отблъсне още повече инвеститорите.


За момента източниците на Reuters коментират, че турските банки като Garanti Bank не бързат да продават лошите си заеми, въпреки че нейни представители са провели срещи със западни банки от ранга на Goldman Sachs, Deutsche Bank, както и инвеститори като Bain и Cerberus. Една от причините е, че правителството продължава да не пуска повече информация относно детайлите на плана.

Политиката е част от предложенията за рестартиране на ръста на турската икономика и възстановяване на лирата след валутния срив

[Reuters]