Капитал
Обратно към статията

Неизбежната отбрана срещу реформите

Популистката игра с Наказателния кодекс

От Капитал
17 май 2019

Иван Брегов в анализ за седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика
Преди повече от година общественото внимание бе привлечено от чисто човешки проблем – в правото си ли е бил един пловдивски лекар, стреляйки по лице, опитало да извърши кражба? Властта посегна към най-лесното решение – за да няма виновни институции и техните ръководители, виновен се оказа законът. И се почна познатата популистка игра – работна група бистри спешни промени, вдига се шум, а после всичко потъва. Проблемите в работата на институциите са забравени, но желанието да бъде променен Наказателният кодекс (НК) не стихват. Така приложението на неизбежната отбрана преди дни бе изменено на първо четене от Народното събрание. Гласуваният текст е трудна за прилагане казуистика, с която нито самоотбраняващият се ще бъде в достатъчна степен защитен, нито нападателят овъзмезден, нито правоприлагащият ще има преценка.
За да няма виновни институции и техните ръководители, винаги виновен се оказва законът.


Промяната на законите под предлог "Хората така искат" (твърдения на вътрешния министър) може да доведе обществото дотам, че в конституцията да бъде записано например "мразим циганите" и "ще има безплатна храна", защото хората така искат.

Опит за изменение при неизбежната отбрана вече претърпя неуспех. През 1997 г. предвид нарасналата престъпност, се правят промени в НК, според които няма превишаване на пределите й, ако нападателят е въоръжен, а нападението:

- е от две или повече лица
- е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище, вилен имот или стопански обект
- е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав
- е извършено нощем
- не може да бъде отблъснато по друг начин.

Конституционният съд отменя редакцията на текста, което го прави неприложим. Остават в действие единствено текстовете по отношение на проникването с насилие или с взлом в жилище и когато нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.

В мотивите на съда се разглежда правото на живот като основно конституционно право, а смео еобразно средство за защитата му е и неизбежната отбрана. Тя обаче не е право за неограничено засягане на нападателя. КС приема, че приетата редакцията на НК от 1997 г. ще се прилага едва ли не за всяко нападение, без да се отчитат характерът и степента му. Така отблъскващият нападението ще надхвърля границите на неизбежната отбрана във всеки случай. Ако например е могъл да отблъсне нападението само счупвайки ръката на нападателя, той ще може направо да го убие.

Изводът е, че, разписана в закон, неизбежната отбрана не може изчерпателно да обхване всички възможни случаи, затова конкретиката на всеки отделен случай е важна. Инак се отваря широката врата на произвола – всеки срещу всеки под претекст за неизбежна отбрана.

Висшият съдебен съвет, председателят на ВКС и главният прокурор отказаха да подкрепят сегашната приумица на законотворците в НС, но това няма да им попречи да съчинят поредния неприложим закон, за да отложат неизбежните реформи в МВР и съдебната власт.

Конституционният съд веднъж вече отмени промяна, отваряща вратата за произвол - всеки срещу всеки под претекст за неизбежна отбрана