Капитал
Обратно към статията

Рецесията се отлага

Опасенията за бързо влошаване на икономиката на еврозоната се разсейват, а българската икономика расте, но не достатъчно

От Вера Денизова
17 май 2019

Българската икономика отчете по-силно първо тримесечие на годината в синхрон с останалата част от Европа
Добрите данни за германския БВП сложиха временен край на страховете за рецесия в еврозоната
Ръст в порядъка на 3-3.5% годишно за България си остава недостатъчен за достигане до средните нива на благосъстояние в ЕС в обозримо бъдеще.
По-добър старт на годината спрямо предвещаваното заради глобалните трусове, но по-слаб спрямо почти всички нови членки на ЕС. Това показват ранните данни за развитието на българската икономика през първите три месеца на 2019 г.: темпът на растеж на брутния вътрешен продукт се ускорява до 3.4% на годишна и 1.1% на тримесечна база.

Резултатът се дължи на разсейването на част от надвисналите облаци и отлагането на покачването на лихвите в еврозоната. Дали оживлението ще се запази ще зависи основно от представянето на Стара Европа. А засега изглежда, че червеният флаг за рецесия там беше развят малко преждевременно. Или поне докато не се реализира някой от вече познатите рискове като нова ескалация на глобалното напрежение заради търговската война, Brexit или забавяне на икономиката на Китай.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала

Дори и нито един от тези рискове да не се случи обаче, темпове на нарастване на българския БВП от около 3-3.5%, каквито са очакванията за тази и следващата година, продължават да са крайно недостатъчни за по-бързо достигане на средните нива на благосъстояние в ЕС.

Смяна на двигателите

По-доброто представяне на икономиката през първите три месеца на годината беше очаквано – то идва на фона на продължаващ спад на безработицата (до 5%), ръст на средните възнаграждения (над 12%), добри данни за постъпленията в бюджета (над 1 млрд. повече данъци и осигуровки) и развитието на строителството, промишлеността и износа (ръст от почти 9%). Така за първи път от година и половина насам двигателят на нетния експорт се включи отново и дава положителен принос към ръста на икономиката.

Другите два мотора на растежа – потребление и инвестиции, обаче забавят темп. На годишна база потреблението нараства с 3.5% спрямо 5-6% през последните няколко тримесечия. Според икономиста Георги Ангелов от "Отворено общество" вероятно влияние върху този резултат има забавеното увеличение на заплатите в публичния сектор - то се случи от началото на април, а не от януари, каквито бяха първоначалните очаквания. Ангелов добавя, че следващите тримесечия данните за потреблението ще се подобрят, тъй като безработицата продължава да спада, а възнагражденията растат. Кредитите за домакинствата също се увеличават. "Донякъде тези данни сега бяха очаквани, тъй като на месечна база имаше спад на продажбите на дребно през февруари", допълва Ангелов.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала

В своята последна прогноза ЕК посочва, че потреблението ще продължи да е основният двигател на растежа на икономиката, но темпът му на увеличение ще се забави.

По-слабо нарастване има и при инвестициите, които се повишават с 2.6% за януари - март при нива от 6-7% за предходните три периода. Очакванията на повечето анализатори са и този показател да се подобри заради повече еврофондове и разходи на правителството. "Заради изборите тази година ще се прережат доста лентички на различни проекти. Частният сектор също се събуди и строителството се увеличава", допълва Ангелов.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала

Преждевременните страхове

Добрите данни за България не са изолирани – почти цяла Европа отчита оптимистичен старт на новата година. Локомотивът на еврозоната – Германия, се отдръпна от ръба на рецесията и отчете 0.4% ръст на БВП на тримесечна и 0.7% на годишна база. Друга гледана под лупа икономика заради проблемите във финансовия й сектор – тази на Италия, също се измъкна от техническа рецесията и отбеляза 0.1% годишно увеличение.

Данните дадоха повод за коментари, че страховете за настъпваща рецесия в еврозоната са били преждевременни. А оценката за текущата икономическа ситуация в региона се подобри за пръв път от девет месеца насам.

Питър Ванден Хауте, главен икономист в анализаторския отдел на банка ING, коментира, че намаляващата безработица и бавно растящите заплати в ЕС подкрепят потреблението на домакинствата, а условията за финансиране продължават да са благоприятни. В същото време обаче той предупреждава, че икономическият цикъл навлиза в низходяща фаза. "Растежът на БВП би трябвало да остане около 0.3% до края на годината (на тримесечина база – бел. ред.). Това вероятно е най-доброто, което можем да очакваме през този етап от икономическия цикъл", допълва икономистът.

Други анализатори предупреждават, че германската индустрия продължава да е под натиск и Европа е изложена на риск да бъде засмукана във все по-напрегнатия търговски конфликт между САЩ и Китай. Само преди дни САЩ вдигнаха митата с 25% за внос за около 200 млрд. долара, а Китай отвърна с мита за 60 млрд. долара американски стоки, които влизат в сила от началото на юни.

Расте, но не богатее

Дори и наддаването с митата да не даде чак такъв негативен ефект и очакванията за ускоряване на глобалната икономика през втората половина на годината да се сбъднат, прогнозите за България са за ръст от около 3.3-3.5% през тази година. Което е значително над средното за ЕС и еврозоната, но един от най-ниските резултати, в сравнение с повечето новоприсъединили се държави от Източна Европа.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала

Това пък дава повод на икономистите на БАН да предупредят, че ако България продължи да поддържа този темп на икономически растеж, ще са нужни 27 години да достигне половината от средния европейски жизнен стандарт. Този процес може да се ускори при позитивни сигнали за пътя на страната към еврозоната каквито биха могли да дойдат през лятото, ако няма неприятни изненади при проверките на банките. Дори и този тласък обаче няма да е достатъчен за дълго, ако не се предприемат структурни промени, които да увеличат потенциала на икономиката. Тя вече изчерпва опциите си за екстензивен растеж с впрягането на евтина и изобилна работна ръка. Засега обаче липсва визията и волята да се превключи на следващата предавка с повече добавена стойност, подпомагана от по-работещи (и по възможност по-малко корумпирани) институции.

[Shutterstock]