Капитал
Обратно към статията

Бай Ганьо - европейски прокурор

Европейската прокуратура е уникална възможност за България да получи независим разследващ орган по корупцията

От Росен Босев
17 май 2019

Европейската прокуратура е уникална възможност за България да получи независим разследващ орган по корупцията.
Тримата кандидати за европейски прокурор от България обаче бяха избрани след противоречива процедура и без мотиви.
Изборът ще се извърши от Съвета на ЕС и трябва да стане до края на юли, но може да се провали.
Има нещо, за което само опозицията си позволява да говори, и то рядко - реформата на прокуратурата. Йерархичната сталинистка структура е превърнала главния прокурор в един от най-силните фигури в държавата - политически играч, облечен в тогата на независим магистрат, притежаващ безконтролната власт да разследва който, когато и за каквото си иска.

Реформа на прокуратурата едва ли ще има скоро, но България има златна възможност да прескочи този проблем. Тя се нарича Европейска прокуратура. Създадената преди две години институция ще може да провежда независими разследвания - извън контрола на националния прокурор. Те обхващат тесен кръг от престъпления - свързани с европейски фондове и данъци, които обаче в България често са в генезиса на политическата корупция.

В началото на годината България проведе процедура за избор на трима кандидати за европейски прокурор от страната. От тях специално създаден от ЕС орган трябва да избере един. Той (или тя) ще има ключова роля, защото ще е връзката между централизираната европейска структура и делегирания прокурор, който ще наблюдава делата в България, а освен това ще може и сам да разследва.

Процедурата за избор на трите кандидатури за европейски прокурор от България, които Министерството на правосъдието направи в началото на годината, по всичко прилича на нагласените избори за началници в съда и прокуратурата, които Висшият съдебен съвет провежда - формална публичност, зад която се крие предрешен избор. Институцията скри информация за кандидатите, а критериите, по които комисията е направила класирането, не са мотивирани.

От това преди всичко губят българските граждани, чиито интереси няма да бъдат защитени, но също така и ЕС, който няма гаранции, че избраният прокурор от България ще защити интересите им.

Фалстарт

Първата процедура за избор на европейски прокурор от България започна през ноември, но беше прекратена след намеса на Европейската комисия. Тогава Министерството на правосъдието беше решило заключителният етап от процедурата - събеседването с кандидатите, да не е публичен. Получено е обаче писмо от еврокомисаря за правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете Вера Йоурова и от еврокомисаря за бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер, което накарало правителството да открие нова процедура, която да гарантира "повишена прозрачност и публичност".

През януари започна нова процедура. Комисията по избора беше назначена със заповед на Цецка Цачева, а за неин ръководител беше определен зам.-министърът на правосъдието Евгени Стоянов.

Изискванията към кандидатите според регламента са да са действащи прокурори, следователи или съдии, тяхната независимост да е извън съмнение, да притежават необходимите качества за заемане на висша длъжност в съдебната система и да имат "съответен практически опит в националните правни системи, финансовите разследвания и в международното съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси".

В критериите за допустимост тези качества са доразвити, като е добавено, че те трябва да имат богат опит като прокурори в разследването на тежки финансови престъпления и случаи на корупция, както и в международното сътрудничество по наказателноправни въпроси, а пък предимство е опитът с престъпления срещу финансовите интереси на ЕС.

Освен това от тях се иска да са управлявали други прокурори, тъй като ще имат надзорна функция. Друго изискване е да имат опит в трансгранични разследвания.

Английски може, френски - не

Изслушването на кандидатите започва със скандал, защото един от кандидатите - прокурорът от Върховната касационна прокуратура (ВКП) Божидар Джамбазов, отказва да участва в изпитването на английски език.

Според критериите за избор кандидатите трябва да представят "доказателства за задълбочено владеене на един от езиците на съюза и задоволително владеене на друг от езиците на съюза в степента, необходима за изпълнението на техните задължения". В същото време Министерството на правосъдието е решило да стесни тези критерии, като запише, че кандидатите трябва да владеят задължително английски.

Пред комисията Божидар Джамбазов отказва да участва в процедурата на английски, защото: "Трите работни езика на ЕС са английски, френски и немски. Моята претенция е за владеене на френски." В крайна сметка комисията отказва да го изслуша на френски. Според практиката на Съда на ЕС подобно ограничение представлява дискриминация, основана на езика.

По време на изслушването кандидатите си теглеха въпроси, на които да отговарят и които бяха свързани основно с регламента, уреждащ работата на европейската прокуратура.

В крайна сметка от изслушаните шестима кандидати комисията се спря на прокурорите от Софийската градска прокуратура (СГП) Десислава Пиронева и Светла Колева-Шопова и съдията от административен съд - София-град, Теодора Георгиева. Извън класирането остават соченият за фаворит - бившият шеф на международния отдел на Върховната касационна прокуратура (ВКП) Сава Петров, както и Божидар Джамбазов, който е бивш ръководител на специализираното звено за измами със средства на ЕС.
Какво ще прави европейският прокурор от България

Мандатът му е шест години Той е член на колегията на Европейската прокуратура, където има право на глас по стратегически въпроси. Той ще бъде връзката между постоянната камара, на която е член, и делегирания прокурор в България, т.е. нещо като негов началник - ще наблюдава водените дела в България, като ще обобщава информацията за тяхното движение и ще я докладва пред камарата. В изключителни случаи и при одобрение на постоянната камара той може лично да проведе разследването.


Прозрачност без граници

"Капитал" поиска от Министерството на правосъдието стенограмите от заседанията на комисията, но оттам отговориха, че такива не са изготвяни. Така остава абсолютна загадка защо едни кандидати са предпочетени пред други. Няма и мотиви към крайното решение на комисията.

Първоначално соченият за фаворит Сава Петров има дългогодишен опит в областта на международното сътрудничество и е автор на много документи, по които се обучават прокурорите от цялото държавно обвинение по тези въпроси. Нещо повече - той е ръководил именно отдела за международно сътрудничество, т.е. има опит и в управлението на хора. Преди време прокурор Петров изпадна в немилост пред главния прокурор Сотир Цацаров, а мнозинството от членовете на комисията са от близкото му обкръжение.

Другият кандидат от ВКП, който комисията не класира - Божидар Джамбазов, е дългогодишен ръководител на звеното за противодействие на измамите с еврофондове - област, в която нито един от допуснатите кандидати не е работил.
Какво ще разследва Европейската прокуратура
Европрейската прокуратура може да разследва "престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС", т.е. измамите с европейски фондове, като в това число влизат обществените поръчки и подкупите. В компетенцията на Европейската прокуратура са и данъчните измами, ако са за над 10 млн. евро


И Сава Петров, и Божидар Джамбазов са водили обучения за магистрати в областта на международното сътрудничество, европейското право и измамите с европейски фондове. Такива обучения са преминали и допуснатите кандидати. На практика излиза, че обучените имат професионални качества в специфичната област, а обучителите им - не.

И Сава Петров и Божидар Джамбазов отказаха коментар пред "Капитал". По ирония на съдбата в деня, в който са разбрали, че не са класирани за поста, те са водели обучение на български прокурори по Европейската заповед за разследване.

"Капитал" потърси от Министерството на правосъдието биографиите на тримата допуснати кандидати. Оттам са преценили, че тази информация съставлява лични данни и засяга интересите, поради което са потърсили съгласието им. Парадоксалното в случая е, че според трайната практика на съда по дела за закона за достъп до обществена информация не се иска съгласието на трето лице, ако то самото е публична личност.

Двама от кандидатите - Теодора Георгиева и Десислава Пиронева, отказват да предоставят съгласие. Такова дава единствено Светлана Шопова-Колева. Въпреки отказите на третите лица Министерството на правосъдието има възможност да не се съобрази и да предостави информацията, ако е налице обществен интерес. Мотивът? Поисканата информация няма нито да спомогне за разкриването на корупция, нито ще доведе до по-голяма публичност. Да повторим - повече публичност на процедурата, няма да доведе до по-голяма публичност. Логично, нали?

Виж кой отива

Предвид отказа на Министерството на правосъдието да предостави информация за избраните кандидати единственият начин да бъде намерена такава беше през публични източници. От тримата одобрени кандидати най-известна в публичното пространство е прокурор Десислава Пиронева.

През 2011 г. тя извършва проверката по сигнала, подаден от трима депутати, напуснали "Атака" (Огнян Пейчев, Кирил Гумнеров и Валентин Николов), в който те твърдяха, че през 2009 г. кандидат-депутатите от "Атака" са били принуждавали да подписват договори за поръчителство на кредити в полза на офшорни фирми, регистрирани на Сейшелите. Тази проверка така и не приключва с обвинителен акт.

През 2012 г. тя наблюдава разследването за кражбата на лимузината "Пакард" от музея на Георги Димитров на ул. "Опълченска" и износа й в САЩ, което до известна степен може да мине за международен опит.

От регистъра на съдебните актове се вижда, че името на Десислава Пиронева се среща в едно-единствено първоинстанционно решение на Софийския градски съд (СГС) - оправдателната присъда срещу бившата председателка на Националната комисия за борба с трафика на хора Антоанета Василева. Делото срещу Василева (която беше окончателно оправдана) беше едно от първите показни разследвания в мандата на Сотир Цацаров, насочени срещу функционери от ГЕРБ. Още от самото начало обвиненията срещу нея звучаха несъстоятелно.

През 2015 г. тя се включва в офанзивата срещу министрите от Реформаторския блок, като възлага на ДАНС проверка срещу бившия министър на отбраната Николай Ненчев за ремонта на МИГ-овете в Полша, по което той е обвинен, че не е сключил договор за поддръжка с руска фирма.

През 2016 г. тя отказва да образува досъдебно производство по сигнала на сдружение БОЕЦ срещу Цветан Цветанов за констатираните от Европейския съд по правата на човека негови нарушения.

Последно - прокурор Пиронева е автор на обвинителния акт срещу шефа на БТА Максим Минчев, обвинен, че е направил бартер за минерална вода срещу реклама. Обвинението вече два пъти беше връщано от съда поради негодност - последно тази седмица.

Вторият кандидат - Теодора Георгиева, е съдия в Административен съд - София-град, където разглежда данъчни дела. Преди това тя е била част от антикорупционното звено на Софийската градска прокуратура. Прокурори, с които "Капитал" разговаря, споделиха, че тя е от тези магистрати, които са се "спасили" от държавното обвинение заради отказа им да спазват правата линия, а именно да изпълняват заповеди на ръководството. В системата за съдебни актове излиза една присъда, по която като прокурор е посочена Теодора Георгиева - с нея е признат за виновен полицай, поискал подкуп, за да смачка разследване.

Третият кандидат Светлана Колева-Шопова е магистър по европейско право от Университета в Нанси (с тема Европейската прокуратура). От 2010 г. е определена за прокурор от Националната прокурорска мрежа в областта на международното правно сътрудничество по наказателни дела, а от същата година е определена от главния прокурор да осъществява проверка на информацията на английски език, придружаваща сигналите, получени от Шенгенската информационна система. Преминала е многократни обучения в ЕС по въпросите на международното и европейското право.

От системата за съдебните актове се вижда, че Светлана Колева е участвала по дела, свързани с наркотици, кражба на автомобили и пътнотранспортни произшествия.

Какво следва

От Министерството на правосъдието коментираха: "Тримата кандидати за длъжността европейски прокурор от Република България бяха поканени за изслушване от Комитета по подбора по член 14, параграф 3 от Регламента на 25 април 2019 г." Комитетът се състои от 12 членове, които са избрани между "бивши членове на Съда на ЕС и Сметната палата, бивши национални членове на Евроюст, членове на националните върховни съдилища, прокурори с висок ранг и юристи с общопризната компетентност".

От правосъдното министерство очакват класирането на кандидатите да се случи до края на юли 2019 г.: "Предвижда се с едно решение комитетът да класира кандидатите на всички държави членки, участващи в засиленото сътрудничество. След получаване на обоснованото становище на комитета и списъка с класирането Съветът на ЕС, като действа с обикновено мнозинство, ще избере и назначи по един от кандидатите за европейски прокурор от всяка държава членка."

Ако кандидатите бъдат върнати от комитета, това ще е звучен шамар както за Министерството на правосъдието, така и за твърдото ядро във Висшия съдебен съвет, които са застанали зад класирането.

Но няма да е прецедент - през 2015 г. номинацията за български генерален адвокат Атанас Семов беше върната от Брюксел. Което в крайна сметка беше за добро - на негово място там отиде Евгени Танчев, който през последните години е автор на редица ключови становища в защита на правовата държава в ЕС.
Прокурорът на терен: още един ключов избор

България трябва да проведе още една ключова процедура - на делегирани прокурори. Те ще работят по разследванията в България. Те ще бъдат на двойно подчинение - както тук, така на Европейската прокуратура.

Преди да бъдат избрани, трябва да бъде уреден техният статут в българското законодателство. Това изисква мащабни промени в поне два закона - устройствения закон за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс.

От Министерството на правосъдието отговориха, че се извършва "цялостен анализ на необходимостта от законодателни промени", но не уточниха на какъв етап е законодателният процес.

Процесът по избор на европейски делегирани прокурори от България не е започнал уточниха от правосъдното министерство. "В съответствие с предварителния график на дейностите по изграждане на Европейската прокуратура (ЕП), представен от Европейската комисия, процедурите за избор на европейски делегирани прокурори от държавите членки, които участват в засиленото сътрудничество за създаване на ЕП, следва да стартират в края на 2019 г. Предвидено е европейските делегирани прокурори да бъдат назначени от колегията на ЕП през месец септември 2020 г."
Кьовеши в задънена улица

Изборът на първия европейски прокурор стигна в задънена улица. Причината е, че назначението се нуждае от едновременното одобрение на страните членки (Съвета на ЕС) и Европейския парламент, но двете институции имат различни предпочитания. След два кръга преговори се постигна импас, като разговорите ще продължат през есента, когато се конституира новият състав на Европейския парламент. Изборът трябва да стане до края на 2019 г., за да може новата Европейска прокуратура да започне работа до края на 2020 г.

През февруари страните членки проведоха вътрешно гласуване за своя фаворит за позицията. На първо място излезе французинът Жан-Франсоа Бонер, като второто място си разделиха румънката Лаура Кьовеши и германският кандидат Андрес Ритер. Тримата бяха предварително селектирани между всички кандидатствали от специален панел, който препоръча бившия ръководител на румънската национална дирекция за борба с корупцията (DNA). По време на гласуването България (а и повечето източноевропейски страни) не подкрепи Кьовеши.

В същото време Кьовеши премина с лекота през публичното изслушване в Европейския парламент, където не остана съмнение, че има далеч по-висок опит в наказателните дела от двамата си конкуренти.

Българските власти нееднократно са изразявали неодобрението си към т.нар. румънски модел за борба с корупцията. В допълнение, повечето източноевропейски страни се притесняват, че Кьовеши, която има опит само от работата си в Румъния, ще съсредоточи вниманието си именно върху тях.

Засега не е ясно как ще се разреши спорът между страните членки и Европейския парламент, тъй като и двете институции отказваха отстъпки. Едната възможност е избраният за европейски прокурор да предложи мястото на зам.-прокурор на някой от двамата си конкуренти. Например при съгласие Жан-Франсоа Бонер да оглави прокуратурата той да предложи Лаура Кьовеши за свой заместник. Проблемът е, че заместниците на европейския прокурор се избират измежду предложените от страните членки европейски прокурори, а Кьовеши няма шанс да бъде предложена от собственото си правителство. Вероятността друго европейско правителство да предложи нейната кандидатура е по-скоро имагинерна.

Съветът на ЕС ще трябва да реши кои кандидати от България да класира

[Shutterstock]