Капитал
Обратно към статията

Скъпа БНТ

Без публичност за финансовото състояние на БНТ конкурсът за генерален директор е безсмислен (обновена на 27.05.19г.)

От Весислава Антонова
23 май 2019

Официалните задължения на държавната телевизия към началото на годината са 18 млн. лв.
До момента Съветът за електронни медии не показва с нищо, че ще се противопостави на политическия натиск.
Обществената БНТ за пореден път е в процедура за избор на нов генерален директор, който да управлява медиата в следващите три години. Съветът за електронни медии (СЕМ) преди броени дни обяви сроковете за участие в състезанието. До 3 юни кандидатите подават документи, на 5 юли медийният регулатор решава кой е най-подходящ да оглави телевизията.

До конкурса се стигна, след като СЕМ прекрати предсрочно мандата на Константин Каменаров, който пое управлението на телевизията преди малко повече от година и половина, заради окончателно потвърдената му присъда за шофиране след употреба на алкохол. В момента изпълняващ длъжността генерален директор е програмният директор на БНТ1 Емил Кошлуков. По закон той може да остане на позицията не повече от три месеца.

Конкурсът ще се проведе от същия състав на СЕМ, който избра Каменаров и класира на второ място Емил Кошлуков. Изборът тогава беше видимо повлиян от управляващите и истинският избор беше направен по-скоро някъде в ГЕРБ. Единственият нов човек оттогава в СЕМ беше назначен от Румен Радев, но той не е в състояние да предизвика тази промяна в управлението на обществените медии, която е нужна, а и гласува "въздържал се" за назначаването на Кошлуков за и.д. генерален директор. Против гласува само Иво Атанасов, но и неговият вот няма да промени играта за управлението на БНТ. За да се избере нов генерален директор на телевизията, са достатъчни само три гласа.

Извън начина, по който се случва този избор, обаче има друг важен момент за него - в какво състояние ще поеме БНТ новият ѝ шеф.

Какво се случва в БНТ

БНТ влиза в изборите за нов генерален директор сякаш набързо и в почти пълен мрак за това какво се е случвало в кабинетите на генералния директор и управителния му съвет. Обективният конкурс изисква почтеност към институцията и към кандидатите в състезанието, което би било постигнато през назначаване на финансов одит на БНТ. Проверка на финансовото състояние на медиата би дало отговор на въпроса с какъв ресурс ще работят оттук нататък новият директор и екипът му. И ще има ли възможност да реализира концепцията, на базата на която СЕМ ще го избере да оглави БНТ.

Какво е финансовото състояние на телевизията става частично ясно от стенограма от заседание на СЕМ, провело се в края на март тази година. На него регулаторът обсъжда отчета на БНТ за периода между септември 2018 г. и февруари 2019 г. В стенограмата прави впечатление, че за отчетения период БНТ е натрупала 18 млн. лв. задължения, от които просрочените са 15 млн. лв., а 3 млн. са текущите. През годините големите дългове, които трупа медиата, са основно заради невъзможността да плати таксата си за цифрово излъчване на БТК. В тази ситуация обикновено се е намесвала държавата, като е отпускала допълнително финансиране извън годишната субсидия на държавната телевизия. През последната година обаче не го е направила.

"Да, държавата не е дала тези сигурно по-малко от 15 млн. лв. за цифровото излъчване, както правеше в други години, но в същото време в отчета виждам, че изпълнението на нетните приходи за цялата минала година (2018 - бел. ред.) е 61%, което показва, че и самата телевизия някак буксува в опитите да подобри своето финансово положение. Може би ви изненадвам, че не говоря за плурализма в момента, но като че ли не толкова той, колкото ситуацията с финансите е сериозният проблем на БНТ сега", казва членът на СЕМ Иво Атанасов.

От отговор на въпрос на Атанасов става ясно и че само годишният бюджет на играта "Стани богат" е 4.4 млн. лв. Това прави (грубо сметнато) по около 22 хил. лв. на предаване, ако приемем, че то се излъчва десет месеца в годината.

Приходите от реклама на държавната телевизия за периода януари-април 2019 г. са 2,5 млн. лв. според официалните данни от мониторинга на ГАРБ. Медиа директорите (виж кането), с които Капитал разговаря, твърдят, че играта е привлякла 17% от тях или общо 425 хил. лв., което е по 106,2 хил. лв. на месец. Сумата е изчислена по официалните тарифи на телевизията, в които не се вземат под внимание направените отстъпки, промоции и бартери, които могат да са между 50 и 60%.

Официалните данни от рекламния мониторинг на ГАРБ показват, че приходите* на БНТ от реклама за 2018 г. са 20.2 млн. лв. Ръстът в рекламните приходите на БНТ през 2018г., който е двойно по-голям в сравнение с 2017, когато е бил 7,5 млн. лв., се дължи основно на привлечените инвестиции през пакетите по време на Световното първенство по футбол, което излъчваше телевизията, според представителите на медиа агенциите, с които капитал разговоря. Това се вижда и от по-детайлните разбивки на мониторинговите данни на ГАРБ, които показват, че уникалните спортни събития излъчвани на живо по БНТ, привличат най много рекламодатели.

Важно е да се отбележи, че по закон държавната телевизия има право на 15 минути реклама на денонощие и 4 минути на час. До една трета от общия обем на рекламното време може да се използва в най-гледания часови пояс, т.нар. праймтайм, от 19 до 22 часа.

В сектора се говори и за близо два пъти по-големи задължения на БНТ. "Капитал" изпрати въпроси по тази тема до и.д. генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, но до редакционното приключване на броя не беше получен отговор. След редакционното приключване на броя на "Капитал" синдикатите в БНТ публикуваха отворено писмо, в което се твърди, че задълженията на телевизията са 35 млн. лв.

Конкурсът за нов шеф на обществената телевизия не е затруднен само от финансовото положение на медиата. Почти веднага след встъпването в длъжност на Константин Каменаров БНТ започна да дава смущаващи сигнали. В управителния ѝ съвет бяха назначени хора, свързани с медии, финансирани от КТБ от времето, когато Цветан Василев и Делян Пеевски бяха тандем. После дойде назначението на Емил Кошлуков като програмен директор на БНТ1 и водещ на политическото предаване "Още от деня", превърнато от него в проправителствена трибуна. Превземането на обществената телевизия нямаше как да се случи без мълчаливото съгласие на СЕМ, който сега трябва да избере нов генерален директор. Това обрича конкурса, като демотивира евентуални сериозни играчи да подадат документи за участие в него.

С днешна дата и едно от последните решения на СЕМ внушава предрешеност на избора. През изминалата седмица с пълно единодушие медийните надзорници освободиха предсрочно Виктор Серафимов като член на управителния съвет на БНР. А веднага след това по предложение на и.д. генералния директор на БНТ Емил Кошлуков го утвърдиха за член на управителния съвет на телевизията. Серафимов трябва да изпълни оставащия мандат на Валери Запрянов, който подаде оставка след освобождаването на Константин Каменаров. От биографията на новото попълнение в БНТ става ясно, че е взел участие в създаването на редица аудио-визуални произведения, излъчени в "Нова тв", "БТВ медия груп", БНТ и ТВ7.

Това действие е странно предвид факта, че и БНТ, и БНР са на прага на избори и освен нови генерални директори логично им предстои да имат и нови управителни съвети. Това назначение в БНТ на практика би блокирало бъдещия директор да предложи поне един нов член в състава на тази важна за управлението на медиата структура. Мандатът на УС на БНТ е три години и той не се прекратява с този на генералния директор. Така че хората, назначени от времето на Каменаров и сега влезлия в състава на УС Серафимов, имат право да изкарат пълните си мандати. Това означава, че новият генерален директор би трябвало в рамките на повече от година да работи с УС, който не е избрал.

Накратко, бъдещето на БНТ на етапа не изглежда много добро. Неясното финансово състояние не оставя много възможности за бъдещия генерален директор. СЕМ до момента не е дал никакви гаранции, че на този избор ще се противопостави на политическия натиск. Тази комбинация предвещава само нови проблеми за обществената медиа. Разбира се, има и друг теоретичен сценарий - да бъде хвърлена повече публичност върху финансите на БНТ и политическата въртележка около изборите да намали натиска на властта. Засега обаче сигнали за последното няма. По всичко личи, че БНТ ще продължи да излиза скъпо на данъкоплатците и те ще си плащат, за да им сервират от екрана блудкава пропаганда.

*Сумата е изчислена по официалните тарифи на телевизията, в които не се вземат под внимание направените отстъпки, промоции и бартери, които могат да са между 50 и 60%.
Програмната и рекламна политика на БНТ

(през последната година и половина)

Светлана Тачева, директор "Изследвания" в медийното звено на Publicis Groupe

Светлана Тачева



Освен старта на "Стани богат" по БНТ1 преди повече от година (1 април 2018) друга съществена промяна в програмната схема на телевизията няма. Много успешно беше и излъчването на българския филм сериал "Денят на бащата", който БНТ1 излъчи в 6 отделни серии (февруари 2019), но това не е нещо ново за държавната тв. Преди време БНТ1 излъчваше с голям успех и "Под прикритие".

"Стани богат" е безспорен лидер по привлечени инвестиции, като от началото на 2019 в предаването са инвестирани 17% от рекламните инвестиции, привлечени от канала. На второ място е сутрешният блок, който привлича 10% от инвестициите в държавната телевизия.

Топ рекламодател в БНТ1 за първите 4 месеца на 2019 е Първа инвестиционна банка с ръст на инвестициите 122% на годишна база; 14% от инвестициите в БНТ1 през 2019 са направени от държавни институции.

За съжаление цените за реклама в БНТ са значително по-високи от цените на останалите две конкурентни групи, което ограничава включването на нови рекламодатели. От друга страна, има значителен свободен инвентар, което означава, че има потенциал за намаляване на цените, било под форма на отстъпки или бонусни излъчвания, което би довело до увеличаване на рекламодателите.

Десислава Стоянова, директор "Медиен бизнес" на Publicis Groupe

Десислава Стоянова


По данни на ГАРБ за периода януари - април 2019 БНТ1 увеличава дела си за аудиторията 18 - 49 години с 13% спрямо същия период на 2018. Това увеличение се дължи основно на аудиторията в праймтайма (19:00-24:00), която бележи ръст от 22%, а не от дневната аудитория, която също расте, но с много по-бавни темпове (+6%). В рамките на праймтайма основните програми, които привличат аудиторията, са спортни (UEFA), отразяването на национални празници и значими събития, както и "Стани богат". В рамките на април 2019 предаването е увеличило дела си с 13%, или 1.3 пункта спрямо същия стартов месец на 2018.

Рекламните инвестиции, които БНТ1 привлича за периода януари - април 2019, са 2270 хил. лв., което е 37% ръст спрямо същия период на 2018. Зад увеличените рекламни инвестиции стоят и 1.2 пъти повече рекламни спотове, както и 15% ръст в цената на едно излъчване.

От СЕМ зависи какъв ще е новият генерален директор на БНТ

Фотограф: Надежда Чипева