Капитал
Обратно към статията

Какви са залозите на Европейските избори

Какво да гледаме в отделните страни членки, когато следим резултатите от гласуването за Европейски парламент

От Илин Станев, Марина Станева
25 май 2019

Изборите за Европейски парламент започнаха с изненада – според предварителните резултати в Холандия победител е Партията на труда (PvdA), от която идва и левият кандидат за председател на Европейската комисия Франс Тимерманс. Прогнозите й даваха двойно по-нисък резултат, а самият Тимерманс беше обект на яростна, поне според холандските стандарти, очерняща кампания. Ксенофобската Партия на свободата (PVV) на Герт Вилдерс понесе тежко поражение и вместо четири, в новия Европейски парламент партията ще има само един депутат. Вероятно голяма част от гласовете й са се прелели към новата по-умерена евроскептична партия Форум за демокрация (FvD). Загубата на PVV, която стана част от популисткия блок на италианския вице-премиер Матео Салвини, не предвещава нищо добро за прохождащата националистическа коалиция, която си беше поставила за цел да е алтернативата на традиционните партии в Европа.

Британският премиер Тереза Мей

Фотограф: Toby Melville [Reuters]

Кой кога гласува?
23 май – Великобритания, Нидерландия
24 май – Република Ирландия
25 май – Латвия, Малта, Словакия,
26 май – Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Италия, Кипър, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия, Швеция
Допълнителна информация - тук

Във Великобритания пък изборите вече взеха първата политическа жертва - премиерът Тереза Мей.

Мей подаде оставка в петък, след като изходът от изборите за Европейски парламент се оказа пореден удар върху опитите й да прокара сделката между Брюксел и Лондон за излизане на Великобритания от ЕС. Изборите се проведоха в четвъртък и официални резултати няма да има до неделя, но прогнозите са, че сега управляващата консервативна партия ще претърпи тежко поражение. Торите вероятно ще загубят десет от 18-те си депутата в настоящия европарламент. Голяма част от избирателите на партията, които искат Великобритания час по-скоро да излезе от ЕС, са дали гласи си за новата партия Brexit, оглавявана от Найджъл Фараж. Фараж беше лидер на UKIP, която през 2016 г. беше основата анти-ЕС партия в страната. Партия Brexit се очертава да получи 26 депутати, много пред очертаващата се като втора лейбъристка партия.

По-всичко изглежда и, че трите партии, които директно и безусловно застанаха срещу излизането на Великобритания от ЕС - либерал-демократите, зелените и новата партия "Промяна", няма да могат да съберат толкова гласове колкото Партия Brexit и UKIP, двете формации, които са на другата крайност по отношение на членството на страната в еврозъюза.

Къде ще са основните битка в другите страни членки?

Франция:
Съдбата на Еманюел Макрон

Фотограф: Charles Platiau [Reuters]


Ситуацията във Франция е драматична като прогнозите сочат загуба на партията на френския президент Еманюел Макрон от крайно дясната Национален сбор на Марин Льо Пен. Победата на Льо Пен ще бъде унижение за Макрон, който постави в центъра на политическото си послание противопоставянето на националистките и анти-ЕС движения. На практика битката между Макрон и Льо Пен засенчи всички останали партии в страната, подкрепата за които се срути драматично. След избирането си за президент през 2017 г. той се опитваше да провежда и икономически реформи във Франция, които да върнат тежестта на страната в ЕС. Те обаче бяха посрещнати с масови протести, които отслабиха подкрепата за Макрон и дори го принудиха да се откаже от някои от предложенията си, като по-висок акциз за дизеловото гориво.

В момента френският президент прави последни опити да мобилизира младите французи и зелените да застанат зад него, за се спре възходът на откровено ксенофобската Национален сбор. Партията на Марин Льо Пен е толкова крайна, че например полската "Право и справедливост" и унгарската "Фидес" не искат да си сътрудничат с нея. Проблемът на Макрон обаче ще е ниската активност на изборите за Европейски парламент, което позволява на националистите да се мобилизират и постигнат по-добри резултати.

[Reuters]

Преглед на оригинала

Германия:
Съдбата на Ангела Меркел и германското правителство

Германският канцлер Ангела Меркле

Фотограф: Arnd Wiegmann [Reuters]


В Германия има два основи въпроса – ще спре ли свиването на подкрепата за християндемократите на канцлера Ангела Меркел и ще оцелее ли социалдемократическата партия. Меркел вече подаде оставка като лидер на Християндемократическия съюз (ХДС) и обяви, че ще се оттегли от политиката след края на мандата си през 2021 г. Сега вотът за Европейски парламент е тест за избраната лично от нея нейна наследничка Анегрет Крамп-Каренбауер. През 2018 г. ХДС получи исторически един от най-ниските си изборни резултати, което заедно със спадналата подкрепа за социалдемократите (ГСДП) доведе до мъчителен процес на изграждане на коалиция.

Анегрет Крамп-Каренбауер вече обяви публично, че Меркел трябва да подаде оставка след изборите, което е индикация, че не очаква добър резултат и загубата ще бъде приписана на настоящия канцлер. Евентуална оставка на Меркел отваря пътя за нова кариера в Брюксел на дългогодишния германски канцлер, нещо което тя на няколко пъти отхвърля като възможност.

Другата голяма битка е при ГСДП, които след две поредни големи коалиции с ХДС на практика се обезличиха и при тежка изборна загуба ще трябва да вземат тежки решение – например дали да се оттеглят от сегашното коалиционно правителство, предизвиквайки предсрочни избори в Германия. Прогнозите са, че социалдемократите ще завършат изборите трети след ХДС и зелените.

Австрия:
Колко силен ще стане Курц

Австрийският канцлер Себастиан Курц

Фотограф: Leonhard Foeger [Reuters]


Изборите в страната ще се тестват доколко австрийците са разочаровани от крайнодясната Партия на свободата (FPO), която е по-малкият коалиционен партньор в управлението. След т.нар. Ибисагейт, от който стана ясно, че австрийският вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе е готов да получи съмнително финансиране от Русия, той подаде оставка, включително и като лидер на FPO. Tова беше сериозен удар срещу националистическите формации, тъй като австрийската Партия на свободата е единствената, освен Северната лига в Италия, която е част от правителство в ЕС.

Канцлерът Себастиан Курц вече даде заявка, че ще предизвика предсрочни избори в най-скоро време и при добро представяне на евроизборите, те няма да заскъснеят. Така Курц ше се опита да се възползва от момента, за да укрепи своята Австрийска народна партия. Това ще му помогне да състави еднопартийно правителство, което ще укрепи позицията му не само в Австрия. Младият политик (на 32 г.) се опитва да бъде лидер на по-консервативните политици в Европейската народна партия - без да изпада в крайностите на унгарския премиер Виктор Орбан, да бъде опозиция на германския канцлер Ангела Меркел.

Гърция:
Още колко дълго ще управлява Сириза

Алексис Ципрас

Фотограф: Pool New [Reuters]


Европейските избори в страната са репетиция за националния вот през есента. Въпреки очакванията, че крайното лявата управляваща Сириза няма да успее да изкара целия си четиригодишен мандат заради необходимостта да провежда болезнени реформи, това не се случи, а премиерът Алексис Ципрас успя да се трансформира в реформатор. Въпреки заканата на Кириакос Митсотакис, лидерът на основната опозиционна партия "Нова демокрация", че със Сириза ще е свършено след изборите за Европейски парламент, това едва ли ще се случи.

Прогнозите дават преднина на Сириза - шест срещу пет депутатски места за дясната "Нова демокрация". Гърция има общо 21 депутата в Европейския парламент.

Предизборно управляващите в Гърция обаче за всеки случай свалиха ставката на ДДС, както и обещаха повече социални плащания, въпреки предупрежденията на Брюксел да не се разваля трудно постигната финансова дисциплина.
Последните прогнози за местата в Европейския парламент

Според изборния агрегатор на Politico.com
ЕНП – 168
ПЕС – 146
АЛДЕ и "Ренесанс" – 106
Блокът на Салвини (бивши Европа на нациите и свободата) – 74
Европейски консерватори и реформисти – 59
Зелени/Европейски свободен алианс – 55
Обединена европейска левица/Северна зелена левица – 52
"5 звезди" и партия Brexit (бивши Европа на свободата и пряката демокрация) – 48
Нови и неопределени – 33

Според Европа избира
ЕНП – 173
ПЕС – 154
АЛДЕ и "Ренесанс" – 105
Блокът на Салвини (бивши Европа на нациите и свободата) – 82
Европейски консерватори и реформисти – 56
Зелени/Европейски свободен алианс – 63
Обединена европейска левица/Северна зелена левица – 49
"5 звезди" и съюзници – 25
Партия Brexit – 30
Други - 14

Малта:
Темата са абортите


Основната предизборна тема в островната държава не са идеите за по-тясна интеграция в еврозоната или възможността за отпадане на националното вето в областта на външната политика. Темата са абортите. Според опозиционната Национална партия изборите са референдум срещу опитите на управляващата Лейбъристка партия да разхлаби законодателството в областта. Малта има едно от най-ограничителните законодателства в ЕС.

Полша:
Очакване за промяна

Лидерът на ПиС Ярослав Качински

Фотограф: Kacper Pempel [Reuters]


Интригата на вота в неделя в страната е дали "Гражданска платформа" и останалите проевропейски партии, включително "Пролет", ще имат по-силен общ резултат от евроскептичната управляваща партия "Право и справедливост" (ПиС) и нейните крайнодесни партньори. Прогнозите са за много оспорвани избори, които освен това са репетиция за предстоящите през ноември парламентарни избори в страната.

Допълнителна интрига в евроизборите има заради желанието на ПиС да се съюзи с "националисткия интернационал" на италианския вицепремиер Матео Салвини. Ако това случи, в групата на популистите ще има две управляващи партии, което сериозно ще увеличи тяхната тежест в европейската политика.

Нов документален филм в Полша, показващ случаи на сексуално насилие над деца от членове на католическата църква, която е тясно свързана с управляващите, бързо се превърна в политически въпрос и фактор в изборите. Анализатори се обединяват около мнението, че документалният филм може да окаже влияние върху резултата, тъй като е бил гледан над 10 млн. пъти само през първите два дни след излъчването си.

Унгария:
Орбан все по-силен

Въпреки протестите в Будапеща, Виктор Орбан още повече заздравява хватката върху Унгария

Фотограф: Bernadett Szabo [Reuters]


В Унгария премиерът Виктор Орбан – "лошото момче на ЕС", се очаква да затвърди подкрепата си сред избирателите, въпреки опитите за обединяване на опозицията и постоянните критики, идващи от Брюксел. Очаква се неговата "Фидес" да спечели 14 от 21-те места на Унгария в Европейския парламент, т.е. с две повече от местата, които партията има досега. Въпреки че Орбан е популярен извън Унгария с анти-имигрантската си риторика и претенцията си да оглавява първата нелиберална демокрация в Европа, в страната той печели подкрепа заради политики като схемата за подкрепа на млади и многодетни семейства, натиска върху доставчиците на електроенергия,газ и вода на практика да работя без печалба или решението му от 2011 г. да принуди местните банки да компенсират кредитополучателите си, изтеглили заеми в швейцарски франкове.

Унгарският премиер често критикува ЕС и европейските институции, включително председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Орбан беше един от двамата лидери, които гласуваха срещу назначението на Юнкер през 2014 г. Засилването на "Фидес", съчетано с отслабването на Европейската народна партия (ЕНП) – най-голямото европейско политическо семейство, ще направи от Орбан още по значим фактор. Без неговата партия, която заплашва, че може да се присъедини към блока на Салвини, ЕНП може да се окаже с почти толкова гласове колкото вторите социалисти и да изгуби възможността да излъчи председател на Европейската комисия.

Румъния:
Референдум за корупцията

Румънският президент Клаус Йоханис предизвика референдум срещу опитите на управляващата Социалдемократическа партия да отмени строгите анти-корупционни закони

Фотограф: Bogdan Cristel


Изборите за Европейски парламент в Румъния се очертават да бъдат съвсем буквално референдум за управляващата Социалдемократическата партия (СДП). На 26 май румънците, освен че ще избират своите евродепутати, ще гласуват и допитване за или против промените в наказателния кодекс, които бяха наложени от СДП.

В последните две години и половина СДП прави всичко възможно да разглоби антикорупционната система в страната, като през миналата година беше уволнена главния прокурор на Националната антикорупционна дирекция Лаура Кьовеши, а през тази година беше гласуван закон, амнистиращ голяма част от осъдените. Лидерът на СДП Ливиу Драгнея не успя да стане премиер именно заради предишна присъда за злоупотреби. Европейската комисия вече предупреди официален Букурещ, че може да стартира наказателни процедури срещу страната, а Партията на европейските социалисти замрази отношенията си със СДП.

Референдумът беше иницииран от президента Клаус Йоханис, който се противопоставя на действията на СДП и според когото референдумът е и за управлението на социалдемократическата партия. Референдумът обаче няма задължителен характер.

Засега прогнозите сочат, че СПД ще се класира втора на изборите за Европейски парламент, като подкрепата и сред румънците (поне като процент от гласувалите) ще спадне двойно спрямо 2016 г.

Белгия:
Отново без правителство?

През 2011 г. белгийците протестираха с искане най-накрая да имат правителство, след като местните партии не можеха да се разберат вече 200 дни (то беше съставено 389 дни по-късно).

Фотограф: Francois Lenoir [Reuters]


В деня на европейските избори в Белгия ще има още три вота - за федерален парламент, за местни власти във Фландрия (холандскоговорящата част на страната), Валония (френскоговорящата част на страната) и федералната столица Белгия. Изходът от изборите предвещава доминация на консерваторите и националистите във Фландрия, на социалистите във Валония и на зелените в Брюксел. Така страната за пореден път ще се окаже разделена не само езиково, но политически. Това отново предвещава трудно съставяне на правителство, но и силно влияние на зелените (които за разлика от другите партии имат обща платформа, независимо от езиковите различия между членовете си). В момента изглежда, че националистката фламандска партия N-VA, която иска разделянето на страната, ще получи най-много гласове в страната.

През 2010-2011 страната не успя да състави правителство за 589 дни, което беше световен рекорд (в типичен стил белгийците празнуваха постижението), който беше подобрен с 270 дни едва през 2018 в Северна Ирландия. За Белгия, която е силно федерализирана, обаче това не е голям проблем, тъй като четирите съставните части (освен Фландрия, Валония и Брюксел, има и малка германоезична област) на страна се занимават с повечето ежедневни действия на държавното управление.

Италия:
Утвърждаването на националистите

Ако не друго, изборите в Италия ще върнат в политиката Силвио Берлускони. Въпреки че анти-Мафия комисията на италианския парламент обяви, че счита Берлускони за негоден кандидат, това няма да попречи на оплетения в скандали бивш премиер да влезе в Европейския парламент.

Фотограф: Massimo Pinca [Reuters]


Освен очакваното завръщане в политиката на бившия италиански премиер Силвио Берлускони, предстоящите избори за Европейски парламент ще дадат възможност на италианските избиратели да дадат оценка как двете популистки партии в страната – крайнолявото движение "5 звезди" и крайнодясната партия "Северна лига" се справят с управлението на страната. Засега прогнозите сочат, че италианците са по-скоро ОК с коалицията в стил дървено желязо, обединена най-вече от анти-Брюксел риториката си. Двете парти винят ЕС както за мигрантите, които влизат в Италия, така и за икономическите проблеми на страната.

Но скандалите в коалицията си вземат своето. През февруари италианското списание L’Espresso показа документи, че бизнесмени близки на лидера на лигата и вицепремиер Матео Салвини са замесени в незаконно финансиране от руски източници. Тоест схема, за която са си мечтаели от австрийската Партия на свободата, но не са успели да приложат. Малко след това, заради съмнение за корупция на един от зам.-министрите от квотата на Северната лига, правителствената коалиция едва не се сгромоляса.

"Северната лига" на Матео Салвини според последните прогнози ще вземе 30% от гласовете, с шест пункта по-малко отколкото бяха прогнозите през април. Това няма да срути Салвини, който иска да оглави бъдещия "националистически интернационал", но няма да му даде и възможност да изтъкне, че анти-Брюксел посланието печели нови привърженици. "5 звезди" пък, която преживя тежък удар след провала на избраните от нейно име кметове на Рим и Торино да покажат по-добро управление, стабилизира изборния си резултат. Двете партии се очаква да получат близо 55% от гласовете на италианците.

Испания:
Ще се окопаят ли социалистите и в местната власт

Испанският премиер Педро Санчес не крие амбициите си страната му да увеличи влиянието си в Брюксел за сметка на Италия

[Reuters]


В Испания изборите за Европейски парламент съвпадат с регионални и общински избори, най-важните от които са в Барселона и Мадрид. След победа на парламентарните избори само преди месец Испанската работническа социалистическа партия ще иска да затвърди резултата си и на местно ниво. Най-оспорвана ще бъде битката в столицата, която се управлява от 1995 г. насам от консервативната Народна партия.

Силно представяне на социалистите на европейските избори ще помогне на лидера на партията Педро Санчес да има и по-голямо влияние Брюксел. Например, вече няколко месеца има слухове, че Мадрид се е прицелил в постовете на върховния представител в областта на външната политика и сигурността (сега заеман от италианката Федерика Могерини) или комисар по бюджета.

Изборите ще бъдат тест и за крайно-дясната партия Vox, която отбелязана най-голям ръст на гласовете за нея на парламентарните избори – от практически нула през 2014 г., сега за нея гласуваха 10.3% от испанците. Въпреки че партията се очаква да бъде близка на националистите около Матео Салвини и неговата Северна лига, ще бъде любопитно да се наблюдава динамиката на техните взаимоотношения. Докато лигата иска по-голяма регионализация на Италия, а преди години и дори отделяне на северната част на страната, Vox обратно настоява за рецентрализация на Испания и премахването на много от правата на 17-те автономни области в Испания.

В Барселона политическият сблъсък е срещу умерено сепаратистката лява партия En Comú и Каталанската републиканска левица, която настоява за независимост на Каталуния. Спорът между двете обаче засяга повече местни въпроси като строителството на социални жилища и увеличаващият се брой улични търговци.

Холандците заложиха на традиционните си партии и отказаха да подкрепят крайните ксенофобски партии.

Фотограф: Piroschka Van De Wouw [Reuters]