Капитал
Обратно към статията

20 въпроса: д-р Бояна Петкова

"Страданието трябва да бъде облекчавано, защото е важно не просто колко, а как живеем."

От Капитал
31 май 2019

Бояна Петкова не е само лекар. Тя е лекарят, който поведе дългогодишна битка с Министерството на здравеопазването и успя да пребори държавната машина в името на това нейните колеги да не третират мъртвородените бебета като биологичен отпадък. Така родителите получиха право да изпращат достойно неживелите си деца.

Завършва медицина в Берлин, но решава, че иска да практикува в България. Година след завръщането си (през 2006 г.) започва работа в столичната педиатрия. Там работи до 2016 г., когато напуска заради разминаването между идеята й какво е медицината и как се практикува у нас.

В това време, след тежки лични събития, вече е основала фондация "Макове за Мери". След като постигна основната си цел, сега организацията оказва психологическа и емоционална, както и правна подкрепа на родители, преживяващи перинатална загуба, провежда обучения за медицински персонал и застъпнически кампании.

След напускането на педиатрията д-р Петкова и нейни съмишленици основават фондация "Ида". Тя е общност от хора, които искат децата с нелечими заболявания да изживеят отреденото им време с възможно най-малко страдания и с възможно най-много радост. Крайната цел е изграждането на работеща система и детски хоспис за палиативни грижи за деца от всички възрасти.

Когато попитате д-р Петкова защо се е посветила на толкова тежки каузи, тя отговаря кратко: "Страданието трябва да бъде облекчавано, защото е важно не просто колко, а как живеем."

Като какъв човек се определяте?
Неспокоен. Който цял живот се опитва да опровергае природните закони и понякога аха да успее. Обаче всъщност сладостта от живеенето идва с приемането, че си обикновен.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
Промяната, потенциала за промяна, процеса...

Любимият ви момент от деня?
Петминутката, в която успея да остана сама.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
В лекарската професия: да не спираш да учиш, да не се отпускаш в рутината, да балансираш между постоянната бдителност и здравия разум. В активизма: да намериш баланса между необходимия компромис и необходимата неотстъпчивост.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
С едното е лесно – "мама лекува болни бебета". Социалните каузи се обясняват по-лесно преживелищно, отколкото с думи.

Как си почивате?
Активно. С йога, разходки, плуване, в тишина.

Какво ви зарежда?
Приятелството. Морето. Добрата храна. Нетривиалната истина. Усещането за движение.

Какво ви разсмива?
Някои от собствените ми слабости. (Други ме разплакват.) Децата. Астрид Линдгрен и Едуард Успенски.

Какво ви натъжава?
Тъгата на другия. Загубата на едно възможно бъдеще, по много начини.

Какво ви вбесява?
Да се чувствам безпомощна. Наглостта. Насилието. Конформизмът.

Личност, на която се възхищавате?
Яна Бюрер-Тавание.

Кое свое качество харесвате най-много?
Смелостта.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Много, ама много съм разхвърляна.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Търпение.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Книга за пеперуди със символично значение. Курс за класически торти за рождения ми ден.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Фейсбук. Yoga with Adriene. PubMed.

Къде бихте искали да живеете?
В Берлин край морето.

Любимите ви имена?
Започват с М.

Най-интересното място, на което сте били?
Най-красивото човешко място определено е Санкт Петербург. Интересни са всички места, които са автентични.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Tell me, what is it you plan to do with your one wild and precious life? ~ Mary Oliver

Автор: Яна Лозева