Капитал
Обратно към статията

Държавата ни е за психодиспансер

Обвиненото в тероризъм момче от Пловдив

От Асен Йорданов
14 юни 2019

Миналата събота прокуратурата даде нарочна пресконференция, в която съобщи, че е задържала 16-годишно дете, за което е имало данни, че е станало обект на вербовчик от "Ислямска държава", а в дома му са открити взривни вещества. Разследващите са категорични, че няма планиран атентат (противно на първата информация в близкия до властта "24 часа"), а пред журналисти зам. главният прокурор Иван Гешев многократно повтаря, че задържаното момче е жертва. Медиите са призовани да запазят спокойствие.

Няма и 48 часа по-късно кафявият сайт ПИК гордо започва да публикува името на детето, негови и снимки на семейството му. Екип на т.нар. медиа посещава училището му и започва да притеснява съученици.

Последва безпрецедентна реакция - както от журналисти от пловдивските медии, гилдията, така и от Асоциацията на европейските журналисти в България, които разкритикуваха поведението на сайта на Недялко Недялков Йорданов.

С ден закъснение се намеси и държавата, а в сряда премиерът Борисов призна, че той е разпоредил провеждането на пресконференция (по закон само прокуратурата може да взима решение да се изнасят данни от разследването, но явно, не че се съмняваме, Борисов е над нея) и не одобрява, че имало жълти медии, които разкрили самоличността на момчето.

Прокуратурата и МВР играят шизофренно - хем искат да се похвалят, че хващат (всъщност родителите на детето са тези, които са информирали службите) "терористи", хем осъзнават, че случаят не е типичен случай на тероризъм и раздухването му може да съсипе и без това сбъркания живот на детето и този на неговото семейство, но и да попречат за бъдещо разкриване на такива случаи, защото кое семейство ще си предаде детето, ако знае, че държавата ще го хвърли на кафявите медии.

Няма какво да се лъжем - сайтове като ПИК и "Блиц", подобно на медиите, които официално са собственост на Пеевски, и техните сателити, съществуват, за да крепят властта. Начинът им на работа e съвсем прост:
- всеки, който е на власт, трябва да бъде безусловно подкрепян;
- всеки, който критикува властта, трябва да бъде замерян с кал;
- журналистическата етика няма място и всичко е позволено;
В замяна на тази колегиалност властта ги дарява с легитимация (ексклузивна информация и интервюта), протекция (от данъчно и друго преследване) и финансиране.

Накратко - държавата активно стимулира кафявата журналистика. Защото в крайна сметка никой не избира собственото си отрицание.

[Shutterstock]