Капитал
Обратно към статията

Възходът и падението на Аслан Мусин

От регионална фигура той успява да стигне до най-приближения кръг на Назарбаев, но след 2012 г. рязко е разжалван и понижен

От Николай Стоянов
14 юни 2019

За да се разбере ролята и влиянието на главата на фамилията собственик на Garitage Аслан Мусин през годините, трябват малко подробности за това как функционира казахстанската политика. Макар и авторитарен режим с много власт, съсредоточена в ръцете на почти 30 години управлявалия Назарбаев, реално той не е едноличен владетел на бившата съветска република. Под него има постоянно плаващ баланс на силите между няколко родствени фракции и регионални клана от различните краища на огромната държава. Те влизат във временни съюзи или пък си подливат един на друг вода, като се държат във взаимен контрол, без някой да може да стане прекалено могъщ.

Аслан Мусин идва от Западния клан, а при своя апогей през 2008-2012 г. вероятно той е и неговият водач. Преди да влезе в централната политика, той най-напред (от 1995 до 2002 г.) е аким (управител) на Актобенска област, която е най-големият промишлен регион на Казахстан. А след това, от 2002 до 2006 г., е аким на съседната Атърауска област, където се намират основните нефтени находища на страната. Радио "Азаттык" (местното поделение на "Свободна Европа") още тогава го описва като кабинетен апаратчик, като под негово ръководство в областта са се засилили репресиите срещу опозиционни политици, журналисти и правозащитници.

Развитието на кариeрата му от там нататък е ударна. През октомври 2006 г. става министър на икономиката и бюджетното планиране, а в началото на 2007 г. поема по съвместителство и вицепремиерски пост в кабинета на Карим Масимов. На изборите по-късно през годината е избран за депутат и става председател на долната камара на парламента. А през есента на 2008 г. е назначен за началник на администрацията на президента.

На този си пост той става едно от най-доверените лица на Назарбаев и една от вратите към него - дотолкова, че някои казахски опозиционни медии го сравняват с Лаврентий Берия, двигателят на апарата за репресии на Сталин. На моменти дори е считан за един от потенциалните наследници на президента при често появяващите се слухове за планирано оттегляне на Назарбаев. Името на Мусин се споменава многократно в изтеклите грами на американския посланик в Астана, публикувани от WikiLeaks. Например на 21 януари 2010 г. на частна вечеря на дипломата с тогавашния първи вицепрезидент на "КазМунайГаз" Максат Идемов той определя Аслан Мусин като един от най-влиятелните хора около президента.

Краят на силата на Аслан Мусин настъпва през 2012 г., което според местни медии и анализатори вероятно е следствие на действията на другите властови лагери. Повод за разклащането на позициите му става кървавото потушаване на стачка на нефтени работници в Жанаозен в края на 2011 г., което приключва с десетки жертви. Според обвиненията на опозиция и правозащитници стрелбата в тълпата е разпоредена от смятания за негово протеже областен управител Рискалиев, а лидерите на другите кланове са успели да представят събитията пред Назарбаев като нагнетяване на напрежението и едва ли не подготвян преврат.

На 15 август 2012 г. Рискалиев е освободен от поста си и за кратко време е под домашен арест, но някъде през септември мярката му е вдигната и той успява да напусне страната. Според подозрения на местни медии това е станало с протекциите на Мусин, който е успял да изтъргува безпрепятственото бягство на Рискалиев и имунитет от преследване за себе си, срещу оттеглянето си.

През същия септември 2013 г. Мусин напуска поста на началник на президентската администрация и тръгват слухове, че самият той ще напуска страната. Скоро след това обаче е назначен на нова длъжност, макар по-скоро синекурна и административна, без никакво политическо влияние - председател на одитния комитет за изпълнението на бюджета.

На новия си пост той прекарва две години и през 2014 г. е изпратен посланик в Хърватия. С указ на президента от 4 януари 2017 г., два дни след 63-ия му рожден ден, той е освободен и от този пост поради навършване на пенсионна възраст. Местни анализатори разчитат това като публично унижение от страна на почти 15 години по-възрастния Назарбаев, заобиколен от върхушка от също така отдавна минали пенсионна възраст лица. Назарбаев се оттегли като президент на Казахстан на 20 март 2019 г. на 78-годишна възраст.

До 2012 г. Аслан Мусин (вляво) е считан за един от най-влиятелните хора в Казахстан и дясна ръка на президента Нурсултан Назарбаев.

[Ак Жайык]