Капитал
Обратно към статията

Мнения Daily - Сетивата срещу автокрацията остават изострени

И още: Как да се намалят олигархичните зависимости; В Европа доминира държавното финансиране на партиите

От Капитал
24 юни 2019

Мърморещият национализъм не е изместил демокрацията.
Граждански контрол

Сетивата срещу автокрацията остават изострени

От коментар на Владимир Шопов за "Свободна Европа"

Всеки протест има нужда от лице, с което да се обобщи и представи. Това се отнася и до впечатляващата вълна от недоволство срещу чешкия премиер Андрей Бабиш. В този случай всичко тръгва от група студенти, която прави "Фейсбук" страница, наречена "Милион моменти за демокрация". Нейно лице е Микулаш Минар, който за дни влиза в домовете на цялата страна.

Последните скандали около Бабиш отключват далеч по-силно от очакваното недоволство. Конкретният повод са одити, сочещи мащабни нарушения при милиардите национални и европейски средства, които се изсипват в неговата бизнес империя през последните години. До такава степен, че през април пражката полиция препоръча да започне разследване срещу самия премиер и неговите клиентелисти. Реакцията на премиера пък бе да уволни правосъдния министър и да го смени с по-близък човек. Това буквално взриви чешкото общество и постави началото на вълната от протести.

Новината в Чехия и Централна Европа обаче е друга. Последните протести са неоспорим индикатор за устойчивата привързаност към базовите принципи на съвременната демокрация, за които се твърдеше, че са социално подменени от новата вълна мърморещ национализъм. Това е особено валидно за Чехия, чиито примери за граждански кураж и стоицизъм от времето на комунизма влязоха завинаги в историята на тази част от Европа.

Гражданските сетива срещу автокрацията и безконтролното овладяване на институциите остават достатъчно изострени. Няколкомесечните протести срещу Бабиш обаче илюстрират и постпопулисткото недоволство, което демаскира баналния опит за клиентелистко преформатиране на държавата. Това недоволство се опитва да създаде обединен граждански фронт срещу подобен път за развитие на страната.

Предходните усилия в Унгария и Полша все още не носят еднозначен успех, но обединяващите се опозиции са вече по петите на Орбан и Качински. Последният пример за това е "европейската коалиция" в Полша на последните избори за Европейски парламент. Същественото обаче не е в продължаващото търсене на успешна политическа формула, а във възстановяването и активизирането на убеждението и вярата в либералната демокрация. При всичките й кривини.

-----------
По подкрепата им ще ги познаем.


Партийно строителство

Как да се намалят олигархичните зависимости

От коментар на Емилия Милчева за "Дойче веле"

Накрая ще излезе, че плаващото мнозинство ГЕРБ & ДПС е най-принципното по отношение на партийното финансиране. Хем иска да спази "народната воля" за субсидия от левче, хем не му дават. Хем иска да станат явни "обръчите" на партиите, хем не му позволяват.

Фотограф: Георги Кожухаров



Ерзац дискусиите за партийните субсидии от последните седмици скриват голямата тема: защо и сега има олигархични зависимости, при положение, че в момента партиите се финансират с парите на данъкоплатците? И как да престанат тези зависимости, или поне ограничени до санитарен за обществото минимум?

Вместо изхвърлянията за един лев или нулева субсидия, можеше да се предложат различни други варианти за здравословно намаляване. Все пак, откакто са въведени преди 17 години, парите за партиите са увеличавани няколко пъти от парламента - Тройната коалиция ги вдигна на 5% от минималната работна заплата за глас, първият кабинет на Борисов наложи друга формула, която ги оцени на 12 лева, впоследствие намалени на днешните 11 лева. Но вместо разумни предложения, ГЕРБ и ДПС стресираха партийните централи, отваряйки чувствителната тема за парите.

В парламента предстоят важни гласувания по сделката за американските изтребители F-16: актуализация на бюджет 2019, за да се извади сумата от резерва и да се платят накуп, и одобрение на междуправителствения договор между САЩ и България за закупуването им. Именно ДПС бяха политическата сила, оказала съществена подкрепа през януари т.г., когато парламентът даде мандат за преговори с американското правителство за сделката. А партньорите от коалицията не са единодушни за покупката. Тоягата и морковът са изпитан метод за въздействие.

Но ДПС едва ли очаква само намаление на ДДС за книги и учебници срещу участието си в плаващото мнозинство с ГЕРБ. В парламента предстоят и други сериозни теми. По подкрепата им ще ги познаем.

--------------
Партийните пари почти винаги са публични.


Прозрачност

В Европа доминира държавното финансиране на партиите

От коментар на Адриан Николов за седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика

Не е и необходимо да гледаме чак отвъд океана, за да намерим примери за различните възможности за финансиране и регулиране на партийните финанси. Европейския съюз съдържа доста широк спектър от различни подходи към урегулирането на проблема и, ако е наличен консенсус за промяна на прилагания в България модел, то опитът на различните европейски държави е подходяща отправна точка за такава промяна.

Фотограф: Надежда Чипева



Най-общо почти всички европейски държави прилагат някаква форма на държавно финансиране за политическите партии, а най-често срещаният критерий е именно успехът им на последните парламентарни или местни избори. Обикновено право на такова имат партии или независими кандидати, взели между 0,5% и 3% от гласовете, както и спечелилите поне едно място в съответното законодателно тяло. Към определянето на самата сума има няколко подхода:

- пропорционално на броя гласове или броя места в законодателното тяло, получено от партията;
- фиксирана сума за всички парламентарно представени партии;
- дял от определена в бюджета за дадената година сума;
- комбинация от тези подходи.

Струва си да отбележим, че, въпреки че в повечето държави, където броят гласове е определящ, подобно на България, субсидията на глас е значително по-ниска от 11 лв. Това е резултат от сравнително сходния бюджет, отделен за партийно субсидиране, и големите разлики в електоралната база, което води до разлики в субсидията на един глас.

От гледна точка на настоящия дебат обаче са по-важни моделите на финансиране чрез корпоративни и лични дарения, тъй като именно въвеждането им е на масата за преговори в момента. Повечето европейски държави изрично забраняват даренията от фирми, или поне от фирми, които участват в проекти с публично финансиране или кандидатстват за такива (тук конфликтите на интереси са очевидни). Често срещано ограничение е и приемането на анонимни дарения, както и на такива от чужди държави и публични организации като цяло. Дания и Малта са единствените, които не ограничават по никакъв начин даренията, а Унгария забранява единствено анонимните. Често има и тавани за максималния размер на отделните дарения.

Не бива да забравяме и прозрачността на партийните финанси – при въвеждането на система, базирана (предимно) на дарения и частна подкрепа, публикуването на публична информация за партийните финанси, размерът и източникът на даренията, както и начинът на тяхното изразходване се оказва особено важно. Тук европейският опит не се различава значително – почти всички изискват източниците на финансиране на парламентарно предоставените партии да са публично достъпни.

[Reuters]