Капитал
Обратно към статията

История за две барбекюта

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

От Капитал
28 юни 2019

Помните ли 2008 година? Изглежда като да е било току зад ъгъла, а всъщност е преди една галактика време. Не вярвате? Слушайте.

През юни 2008 г. тогавашният кмет на София Бойко Борисов обявява, че в Бояна има незаконни постройки: барбекю, двуметрова ограда и КПП. Постройките се намират в двора на т.нар. "Сарай", в който пребивава Ахмед Доган. Заключенията на инспектората са предадени на ДНСК, която трябва да постанови дали да се съборят. Тогавашният директор на строителството в общината Влади Калинов обяснява, че няма как постройките да бъдат узаконени впоследствие, затова трябва да се съборят.

"Разликата между мен и Доган е, че аз спазвам закона. Като вземем властта, ние ще установим правото по закон", обявява Борисов. На следващата година ГЕРБ взимат властта. Още година и половина по-късно багерите пристигат и събарят барбекюто, оградата и КПП-то на сарая.

Корицата на новия брой на "Капитал"

Автор: Капитал

Преглед на оригинала
Звучи ви като утопия, нали? Толкова е различно от днешния ден, че изглежда като нещо, което никога не се е случвало. Но се случи. И главните герои бяха същите. Единайсет години по-късно Борисов още е на власт, а Влади Калинов още е шеф на строителството в София. Но този път Калинов узаконява постройки, вместо да ги бута, ДНСК си затваря очите за много по-високи сгради, а политици от ГЕРБ тихо и кротко се изплъзват от "правото по закон" (виж темата на броя). А Доган? Неговите сараи не само че пораснаха отново, но се сдоби с полуостров, ТЕЦ, медии и прокуратура и вече никой дори не фантазира, че държавата може да влезе, за да му държи сметка.

Покрив с каручка - дреболия, ще кажете. Ще ви отговорим с думите на кмета на София от 2008 г. "Съжалявам, че президентът обяви това за дреболия. Ако всеки си направи по една ограда, едно барбекю, затова и държавата е на такъв хал."

Между тези две барбекюта - на Ахмед Доган и на Пламен Георгиев, държавата се промени. И нашата реалност също. Можем да създаваме колкото искаме нови комисии за противодействие на корупцията, но ще е като с новите органи, създавани за борба с катастрофите - проблемът не е органът, а хората, от които зависи.

Суперкомпютър може ли да реши този проблем? Не, уви. Това не значи, че България няма нужда от такъв (вижте защо тук). Ще реши ли проблема новата книга на Христо Христов за репресиите по време на комунизма? Не, но е добре да я има, най-малкото защото е важно да се изучава.

И като стана дума за обучение, новият вид училища може да помогнат - защото ще произвеждат мислещи хора. Ще помогнат хора като тези от "Ре-старт в България", които искат да улесняват връщането на кадърни хора тук. Ще помогнат силни обществени медии (защо е важно радиото - вижте тук).

И може би някой ден ще видим толкова мащабен протест срещу корупцията като този в Чехия.

В броя ще прочетете още:

Новият кмет на Истанбул
Как се развиват големите компании
Да спортуваш с кауза

[Капитал]