Капитал
Обратно към статията

АИКБ: Българската икономика изсветлява

Нарастващият брой плащания с карта е един от основните фактори, оказали влияние през 2018 г.

От Лилия Игнатова
1 юли 2019

Икономиката изсветлява значително през 2018 г., показват изчисленията на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), която за девета поредна година представи индекса "Икономика на светло". Показателят се повишава до рекордните 79.1 пункта, което е с 4.55 пункта над нивото от година по-рано. Тенденцията се потвърждава както от статистическите данни, които представляват половината от индекса, така и от анкетите с работодатели и заети, които са другата половина. За сравнение, през 2010 г., когато започна да се изготвя, стойността на индекса беше 64.59 пункта.

По-малко кешови разплащания

Индексът "Икономика на светло" има два компонента с равно тегло при изчисленията - статистически и социологически. Оценката на първия нараства от 39.35 пункта (от общо 50) до 43.75 пункта в рамките на година. Той взима предвид показатели като паричното предлагане в икономиката, събраните акцизи, външната търговия. Тук оценката се повишава за почти всички подкомпоненти, но най-значителен е растежът при паричните плащания - все повече хора в България използват дебитна или кредитна карта, увеличава се броят на ПОС терминалите, подобрява се фискалната култура на населението. Колкото повече разплащания стават по банков път, толкова повече намалява сивата икономика, подчертава авторът на методологията проф. д-р Стефан Петранов.

Освен паричния подкомпонент подобрение има и при броя на неформално заетите - данните показват, че броят на осигурените в страната расте по-бързо от броя на заетите, което показва изсветляване.

Междувременно от АИКБ подчертаха и усилията на Агенция "Митници", в резултат на които се увеличава и събираемостта на дължимия акциз за алкохол и цигари. Влошаване на резултатите има при външната търговия, но тук данните от НСИ, които се използват в индекса, подлежат на големи ревизии. "Този спад може да се каже, че не е толкова голям или че въобще не е спад", коментира проф. Стефан Петранов.

Бизнесът и работещите са по-скептични

Социологическият компонент, който представлява мненията на бизнеса и работниците за изсветляването на икономиката, също нараства, но доста по-скромно - от 35.20 до 35.35 пункта през 2018 г. От АИКБ си обясняват разминаването с една от най-масовите сиви практики в България - т.нар. заплата в плик.

Макар че това не е най-скъпата страна на сивата икономика, много хора се сблъскват пряко или косвено, през близки или познати, с неофициално получаване на заплати и затова усещането е, че сивата икономика е по-голяма, отколкото е, става ясно от думите на председателя на управителния съвет на АИКБ Васил Велев. От друга страна, загубите за бюджета и съответно социалната сфера са много по-сериозни от други практики, като укриването на акцизи например.

Ръстът на икономиката също помага

Според АИКБ изсветляването на икономиката през последните пет години се дължи на няколко фактора. От една страна, България е стабилна както в икономическо, така и в политическо отношение. Така например фалитът на КТБ и политическата нестабилност през 2014 г. доведоха до понижение на индекса през същата година. От друга страна, стоят усилията на Националната агенция за приходите (НАП) например. Миналата година агенцията предприе редица кампании - проверки на касовите наличности (в резултат намаляха с 5 млрд. лв.), както и информационни кампании като "заплата в плик".

Сред външните фактори, които спомагат за изсветляването на българската икономика, са излизането на глобалната икономика от финансовата криза и липсата на миграционен натиск по границите на България, сочи докладът на АИКБ.

Според прогнозата на работодателската асоциация индексът ще нарасне до 84 пункта през 2023 г. и така сивата икономика ще се свие до средните за ЕС нива от 15%.

"Заплата в плик" е най-често срещана практика в сектори, където прагът за влизане на пазара е нисък, а фирмите са малки, казва председателят на УС на АИКБ Васил Велев. Такива са строителството, туризмът, земеделието, транспортът

Фотограф: Юлия Лазарова