Капитал
Обратно към статията

"Газпром" не може да заобиколи Украйна

Провал на плановете

От Андрей Гурков
5 юли 2019

Андрей Гурков в анализ за "Дойче веле"
И "Северен-2", и "Турски поток" няма да заработят до края на 2019 г., затова Кремъл ще трябва да преговаря с Киев за нов договор за транзит.

Геополитическият план на Кремъл бе и мащабен, и дързък, а и нелишен от известно изящество: на "Газпром" бе възложено да привлече европейски партньори с крайно изгодни условия, за да изгради два гигантски морски газопровода, заобикалящи Украйна - от север и от юг. И двата трябваше да заработят в края на тази година, когато изтича десетгодишното газово споразумение на Русия с Украйна.

"Газпром" не може да се откаже без загуби
Ако планът беше реализиран, от 1 януари 2020 г. транзитът на руски газ през територията на Украйна към Европейския съюз и Турция щеше да бъде прекратен изцяло. Това би лишило непокорния съсед, обърнал поглед към Европа, от милиардни приходи от такси. Би обрекло също така големи части от украинската газопреносна система на бърз упадък и би намалило важността на страната за ЕС.
Същевременно пред Кремъл би се открила поне теоретичната възможност да задвижи мащабна операция по вътрешната дестабилизация на Украйна, целейки създаването на "Новорусия". Шест месеца преди края на срока обаче по-скоро може да се говори за провал. Най-малкото - в първоначалния вид на плана. Това бе относително ясно и преди, но сега, в средата на годината, вече е видно. "Газпром" просто няма да успее до края на годината да се откаже от украинския транзит без сериозно нарушение на сключените договорености и без големи финансови загуби за себе си и за бюджета на Русия. А и не става дума само за шест месеца - не е изключено забавянето да трае година-две, а може и по-дълго.

Новите тръбопроводи - без нужната мощност

Основната причина: така и не се оказа възможно да се построят тръбопроводите, заобикалящи Украйна, с нужния обем и в изискваните срокове. Първоначалният вариант на юг - "Южен поток", предвиждаше три разклонения към Европейския съюз и едно към Турция. След което Путин го превърна в "Турски поток", но мощността на газопровода бе намалена по искане на президента Ердоган, така че към ЕС ще бъде насочена само една от неговите тръби.

Все още не е ясно обаче дали тя ще започне да функционира от началото на следващата година. След като намерението за доставка на газ през Гърция пропадна (Атина не прояви интерес), сега би трябвало да се водят преговори с България. Но за момента не се чува нищо нито за подобни преговори, нито за обема на доставките и техния по-нататъшен маршрут.

Това, което е сигурно, е, че от 1 януари 2020 г. двете тръби на "Северен поток-2" няма да могат да заработят с пълна мощност, дори да бъдат прокарани в срок. В изявленията си ръководството на "Газпром" старателно премълчава факта, че второто разклонение на транзитния газопровод EUGAL (продължението на "Северен поток-2" на територията на Германия) се предвижда да бъде прокарано чак в края на следващата година. След което, чисто технически, ще има нужда от още няколко месеца, докато тръбата достигне пълната си мощност.

Неяснотите около "Северен поток-2"

Към това планирано забавяне на пускането в експлоатация на двете разклонения на "Северен поток-2" се добави и едно непланирано. Не е известно кога и какво ще реши новото правителство на Дания - единствената страна, която не е дала разрешение за прокарването на този тръбопровод през нейни води. Както се разбра от изявление на компанията Nord Stream-2, направено на 28 юни, на "Газпром" ще му се наложи да промени маршрута на подводната част на съоръжението. Това няма да провали проекта, но определено ще го забави.

Освен това неотдавнашните промени в газовата директива на ЕС могат да доведат дотам, че едната от двете тръби на "Северен поток-2" да си остане празна, и то за продължителен срок от време. Това няма да е прецедент, но същевременно не бива да се забравят и заплахите за санкции от страна на Вашингтон спрямо западните участници в този проект.

Киев не бива да рискува

Накратко: "Газпром" ще може да прекрати транзита през Украйна след шест месеца само ако радикално съкрати износа към ЕС, което Кремъл едва ли ще направи. С други думи - ще се наложи да се преговаря с Киев. Необичайното в тази ситуация за Москва е, че тя няма да може да излезе от позицията на силата. В този случай силата явно е на украинска страна. Защото ако не се постигне договореност, Русия като доставчик е заплашена от по-голяма загуба на имидж и на финансови средства, отколкото транзитната страна Украйна. В Москва най-сетне са стигнали до този извод. На пресконференция на 28 юни, след годишното събрание на акционерите на "Газпром" в Санкт Петербург, шефът на компанията Алексей Милер коментира, че ако не се постигне нова договореност преди 1 януари, "ще стане весело".

"Готови сме да продължим договора си с Украйна", каза Милер, с което всъщност потвърди, че планът на Кремъл да лиши Украйна от транзита на газ до края на 2019 г. е провален и погребан. Сега погледите са отправени към Киев. Новите предложения ще трябва да бъдат представени от новия президент и новото правителство, което предстои да бъде сформирано след парламентарните избори на 21 юли. В Петербург шефът на "Газпром" почти помоли за това публично.

Така че в момента Киев разполага с доста силен лост за натиск над Москва. Въпросът е как ще се възползва от него. Украинските власти имат шанса да предявят определени изисквания, но рискуват и да прекалят с тях. Ако газът продължи да се доставя през територията на Украйна при взаимноизгодни условия, това би било най-добро за всички. Ако пък транзитът бъде прекратен, ще пострада и Европейският съюз, а от това не са заинтересовани нито Москва, нито Киев. Европейският съюз е най-важният газов пазар за Русия, а за Украйна той е стратегически партньор по пътя към европейското бъдеще.

На 28 юни шефът на "Газпром" Алексей Милер каза, че ако не се постигне нова договореност с Украйна преди 1 януари, "ще стане весело"

[Reuters]