Капитал
Обратно към статията

Законът "Назначете ме за милионер"

Новите промени за концесиите на плажовете

От Тома Белев
5 юли 2019

Тома Белев председател на Асоциацията на парковете в България, във фейсбук
Дали парламентът ще наруши европейските норми в полза на десетина бизнесмени тепърва ще разберем.

Ако смятате, че вълшебните времена, когато държавата назначаваше милионерите с една промяна в закона, са изчезнали, се лъжете. На 24 юни Министерският съвет внесе в парламента ново предложение за изменение на Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК).

Законопроектът предвижда изваждане на концесионните процедури за плажове от обхвата на Закона за концесиите и връщането им обратно в ЗУЧК - две години и половина след като бяха извадени от него.

Трябва да напомним, че новият Закон за концесиите беше приет на 1 декември 2017 г. след заплаха за наказателна процедура срещу България заради неотразяване на изискванията на Директивата за концесиите на ЕС от 2014, която трябваше да бъде транспонирана в националните законодателства до 18 април 2016 г.

Предложението от Министерството на туризма предвижда по-бързи и лесни процедури за концесиониране, без спазване правилата на директивата за концесиите, защото според правителството концесиите на плажовете не попадали в обхвата й, както са мислили през 2017 г в Министерския съвет и Народното събрание.

Новите правила в ЗУЧК почти повтарят отменените, като позволяват една концесионна процедура да започне и завърши експресно в рамките на три месеца. Вносителите посочват, че концесионирането на плажовете не представлява трансгранична концесия, каквито според тях били предмет на директивата. Според тях "българският законодател неоснователно приравнява концесиите с без трансграничен интерес на концесиите с трансграничен интерес".

В директивата не се среща терминът трансгранична концесия, а терминът трансграничен интерес се споменава само на едно място, като е посочено, че единствено преминаването на един общ праг (5 186 000 евро), който представлява общия оборот на концесионера, може да отразява неговото наличие и директивата е задължителна за всички концесии за строителство и услуги, които го надвишават.

В мотивите се обяснява как едва 3% (2% на друго място) от потенциалните концесии на плажове у нас биха преминали прага от 5.186 млн. евро, или 10 144 299 лв., на директивата. Интересно е как са го изчислили, защото, разглеждайки концесиите на плажове през 2017 и 2018 г., които са общо 31, едва 7, или 22%, са отдадени при прогноза приходите за целия й период да са по-малко от прага на директивата. В надвишаващите прага концесии попадат плажовете "Слънчев бряг централен" с 253 млн. лв. очаквани приходи за 20 години концесия, "Златни пясъци" с 214 млн. лв. за 20 г. , "Албена" – 184 млн. за 15 години, и т.н.



На второ място сред мотивите се откроява "гениалното" умозаключение, че държава като възложител на концесия на морски плажове не е посочена в приложение II на директивата. Посоченото приложение всъщност разглежда само част от възможните възложители по директивата, свързани със специфични дейности и организации. Министерствата, възлагащи концесии, попадат в друг член на директивата под термина възлагащ орган.

На трето място вносителят споделя, че в директивата макар и да има концесия за услуга, не е споменато изрично, че има концесия за услуга върху морски плаж и даже не е споменато изобщо за морски плажове. Директивата не изброява изрично всички възможни услуги, за които важи, а просто дава определение. Според нея "концесия за услуги" означава възмезден договор, сключен в писмена форма, чрез който един или повече възлагащи органи или възложители възлагат предоставянето и управлението на услуги на един или повече икономически оператори, като възнаграждението за това се състои само от правото на използване на услугите, предмет на договора, или от това право в съчетание с възнаграждение.

Всъщност нашата родна концесия за услуги върху плажа си е просто комбинация от услуги по отдаване под наем на плажни принадлежности и осигуряване на храна,
които си попадат категорично в обхвата на директивата.

Въпросът е защо се рискува с нова наказателна процедура. Отговорът може би се крие в един параграф от преходните и заключителни разпоредби, даващ възможност обявените конкурси по реда на отменените през 2017 г. текстове в ЗУЧК да се довършат по тогавашния ред – който си е осигурил тогава добра процедура, да си я довърши.

Ако погледнем общите данни на 31 сключени по този ред договори, концесионерите се очаква да получат 1.6 млрд. лв. за целия период на концесията срещу скромни инвестиции за 31 млн. лева и концесионни плащания от 165 млн. лева. Ако се спазва европейската директива обаче, концесиите не могат да бъдат по-дълги от 5 години заради липсата на големи инвестиции от страна на концесионера.

Точно тези 31 договора са изключително интересни. Концесионното плащане в тях е посочено като процент от приходите от дейностите на плажа (роялти) и варира между 1.1% за плаж "Дюни-юг", концесиониран от "ГБС турс" ЕАД, и 2% за плаж "Приморско-север", концесиониран от "БУЛ ПРИМ ГРУП", която фирма вестник "Банкеръ" свързва с ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК и Младен Михалев-Маджо. На другата страна са плажовете на курортен комплекс "СВ. св. Константин и Елена", чийто концесионер ще плаща между 13.1 и 15.5 % от приходите си.

Като цяло тази законодателна инициатива ще доведе до назначаването на няколко нови милионери с гарантирани от държавата приходи и права както върху крайбрежната плажна ивица, така и върху част от Черно море. Ако се спазва директивата за концесиите, те не могат да бъдат по-дълги от 5 години заради липсата на големи инвестиции от страна на концесионера. Дали Народното събрание ще си позволи да прескочи европейските норми в полза на десетина бизнесмени, тепърва ще разберем.

Политиката в сектора получи червен картон от туристите, които в началото на лятото задръстиха граничните пунктове към Гърция.

Фотограф: Надежда Чипева