Капитал
Обратно към статията

20 въпроса: Енцио Ветцел

Директорът на "Гьоте институт", който през последните години стана пълноценна част от културния живот на София

От Капитал
5 юли 2019

През последните седмици "Гьоте институт" в София отбелязва три десетилетия съществуване, но присъствието му стана неизменна част от културния живот у нас през последните няколко години. Освен първоначалната му роля като място за изучаване на немски език и потапяне в германската култура, пространството има редовна програма от лекции, театрални постановки, прожекции, малки концерти, работилници, изложби със съвременно изкуство (повече за културната му програма може да научите тук).

Сред хората, които имат принос за това, е Енцио Ветцел, директор на "Гьоте институт" от 2014 г. до тази година (мандатът му е към края си).

Той е роден в Щутгард, в началото учи за дърводелец, после следва ориенталски езици, етнология и еврейска история в Мюнхен, реализира се като екскурзовод в Сирия, Йордания и Израел, живее седем години в Кайро, а преди София работи за "Гьоте институт" в Милано и Мюнхен.

Като какъв човек се определяте?
Като някой, който има голям ентусиазъм да учи и преживява нови неща, независимо дали става въпрос за нова дума, ново запознанство или различен пейзаж пред мен.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Човечеството никога няма да може да създаде рай на земята. Но вярвам, че трябва да сме си полезни един на друг въпреки това. И да се наслаждаваме на живота.

Любимият ви момент от деня?
Ранната сутрин, когато човек може да свърши нещо, което не е в обичайния му списък от задачи.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да отговоря на очакванията и да се справям добре с реализирането на различни идеи и отхвърлянето на задачи.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Срещам се с артисти, танцьори и музиканти и се опитвам да им помогна да направят нещо красиво.


Как си почивате?
Като работя на дърводелската си маса и да създавам различни неща от дърво, хартия, лепило, обекти.

Какво ви зарежда?

Джогинг в Южния парк, да се разхождам бос из Торфеното бранище на Витоша.

Какво ви разсмива?
Забавно ми е, когато видя как странното и нестандартно поведение може да предизвика позитивна промяна. Понякога аз съм този със странното поведение.

Какво ви натъжава?

Да видя стар човек на възрастта на родителите ми да проси по улиците на София.

Какво ви вбесява?
Когато някой пристиска или се възползва от по-слаб човек.

Личност, на която се възхищавате?
Ърнест Шакълтън, британски полярен изследовател, който така и не стига до Южния полюс, но успява да прекара целия си екип невредим през арктическата зима.

Кое свое качество харесвате най-много?

Отворен съм за нови преживявания и импулсивни решения.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Това, че се уморявам бързо.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да овладявам бързо чужди езици.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Приспособления за писане на японски: хартия, четка и мастило.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Сайтовете на германските вестници Zeit, Spiegel и Sueddeutsche.

Къде бихте искали да живеете?
Някъде из баварските хълмове или на гръцки остров.

Последната книга, която прочетохте?

Романите Empty Hearts и Leere Herzen на Джули Зех.

Най-интересното място, на което сте били?
Ерусалим.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Текстът към "Neuer Tag: In dem Moment", песен на Hubert von Goisern.

[Гьоте институт]