Капитал
Обратно към статията

Трудните избори

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

От Капитал
5 юли 2019

Има един извод, който можем да си направим от състезанията за високи постове по различни световни организации. Винаги, когато се говори за нуждата от разнообразяване и вкарване на Източна Европа, нещата стават само по-зле. Ето например сега, при финалното раздаване на картите на върха в Брюксел, нещата накрая заприличаха на 60-те години. Франция, Германия, Белгия и Испания си поделиха всичко. Единствено ги няма британците, защото се простреляха в краката, и италианците с техния Матео Салвини.

Корицата на новия брой на "Капитал"

Автор: Капитал

Преглед на оригинала
То не че остана много в Източна Европа за показване. Единственото, за което, изглежда, ги е грижа управниците на изток от Виена, е парите да пристигат редовно и никой да не им вдига шум как ги раздават и да им напомнят за върховенството на закона.

Та така. Нещата ще вървят по мед и масло и в България. При това и добре санирани (вижте в този текст). Там КЗК (органът, който решава дали правилно са раздадени европейските и националните пари) тази седмица откри картел между 30-ина фирми. Уви, опитът ни с КЗК сочи, че той "открива" разни очевидни неща само когато те са удобни на някого във властта. И после ги скрива.

Картел няма и той не е управляван отгоре. Единствено от Брюксел можеше да вдигнат вежда, ама спокойно. Франс Тимерманс беше повикан на диванчето и му беше показано, че е по-добре да се разбираме, отколкото да се караме. Ще го подкрепим, ако той се погрижи за тия три неща - Шенген, еврото и мониторинга (вижте тук). В първите две да влезем, а от третото да излезем.

А иначе най-важната новина на седмицата мина някак незабелязано. Хлебарките, оказва се, са започнали да развиват крос-имунитет към всички видове инсектициди, с които хората ги борят от десетилетия. Добра или лоша е тая новина зависи от гледната точка.

И сериозно, изборът е сложно занимание и в България. Този юли държавата трябва да посочи кой да е частният оператор на летище София (вижте за търга и кандидатите тук). Преди три месеца пет европейски консорциума пожелаха обекта и обещаха големи суми като плащания към държавата и за инвестиции. Това са двете числа, които според правилата на състезанието са с основна тежест при избора. Един кандидат - френската ADP, предложи много над останалите. Но защо да е просто? Последните седмици въздухът над управляващите беше задимен с аргументи как офертата е направо невъзможна и оплетоха службите заради миноритарно турско участие. А зад фабриката за черни сценарии и лобирането друг да вземе летището започна да прозира български играч със силни позиции.

Към днес е ясно, че присъдата ще дойде от властелина на държавата - премиерът Бойко Борисов. В избора той ще се пробва да поиграе на геополитика. А вариантът и тук да загуби всичко, съвсем не е невъзможен.

А ако всичко това ви е писнало, идете да видите интерактивната изложба, посветена на творчеството на Ван Гог в Барселона.

В броя прочетете още:

Раждането на хъба Балкан
Една София, два града

[Shutterstock]