Капитал
Обратно към статията

Паднал от небето: никой няма нищо общо с фалита на БНТ

Процедурата по избора на нов генерален директор също заобиколи проблема с финансовата криза в държавната телевизия

От Весислава Антонова
5 юли 2019

Конкурсът за избор на нов генерален директор на БНТ се проведе на фона на безпрецедентно лошото финансово състояние на телевизията, която заради обществения й характер се субсидира от държавата. От предоставения в средата на юни по искане на Съвета за електронни медии (СЕМ) отчет се вижда, че към януари тази година дефицитът на медията е 37 млн. лв., а прогнозата е до края на годината да надхвърли 50 млн. лв. За сравнение - средствата на БНТ за 2019 г., които парламентът гласува, са в размер на 67,7 млн. лв.

Преглед на оригинала

Според тези данни, както и според и.д. генералния директор на БНТ и кандидат за титуляр на поста Емил Кошлуков, който подготви отчета, на практика БНТ е във фалит. От тази ситуация има два изхода - или дефицитът в държавното предприятие, каквото на практика е БНТ, да бъде покрит с допълнителни средства от бюджета, или управлението му да се повери на хора, които ще извършат необходимите реформи, за да не бъдат наказани данъкоплатците.

Предсрочният конкурс за нов генерален директор, предизвикан от оставката на Константин Каменаров, даваше рядка възможност на институциите, контролиращи БНТ, да гарантират именно това. Но опитите на "Капитал" да намери поне една от тях или поне един техен представител, който да признае и поеме такава отговорност, удариха на камък.

Така рискът скоро БНТ да не е в състояние да се разплаща с външните си доставчици или да не може да плаща и заплатите на работещите в нея, определя и най-вероятната последица - загубите на телевизията да останат за сметка на данъкоплатците, без никой да понесе отговорност.

Всеобща безотговорност

Самата процедура на СЕМ беше обявена с условия като "от мирно време" - кандидатите да отговарят на определените от закона изисквания и да имат концепция за управление. Нищо специално не се искаше от тези концепции в светлината на фалита на медията. Вероятно членовете на медийния регулатор смятат, че проблемът с продънения бюджет на телевизията не е техен, а на финансовото министерство - ако се съди по отговорите им на въпроса на "Капитал" как преценяват собствената си отговорност да се стигне до това положение.
Оттам отговориха, че СЕМ не е контролен орган, а надзорен, и според закона съветът абсолютно не може да извършва финансов контрол над обществените медии, тъй като това е в правомощията на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Сметната палата. Разпределението на бюджета на БНР и БНТ е прерогатив на генералните директори. От медийния регулатор, който практически е работодател, тъй като той подписва договорите за назначаването им, казаха още, че никога не са имали достъп до търговските договори или каквито и да било финансови операции на двете обществени медии, но не уточниха дали са искали такъв.

Накратко, СЕМ не е отговорен за финансовото състояние на БНТ, а поисканият през юни отчет бил, за да се запознаят кандидатите за генерален директор с него и да вземат под внимание отразеното в него.

СЕМ се назначава с политическите квоти на парламента и президента, а в Народното събрание има ресорна комисия от 18 депутати, оглавявана от Вежди Рашидов, която гледа бюджетите на държавните медии и приема отчетите за дейността на регулатора. По проблема с дълговете на БНТ от тази комисия не се чу нито един глас, такъв е резултатът и от изпратените въпроси до няколко от членовете на комисията, ако изключим отговора все пак на Тома Биков от ГЕРБ - че отказва да коментира.

Тъй като дълговете на БНТ няма как да се изпарят, ако се стигне до покриването им от бюджета, това ще стане най-вероятно с решение на правителството, което трябва да внесе финансовият министър. От ведомството също не пожелаха да споделят позицията си при какви условия може да се случи това, а само уточниха, че в момента в БНТ се извършва ревизия от АДФИ.

Така стигаме до самия Министерски съвет, който се явява и принципал на държавните предприятия БНТ и БНР. Оттам отговориха с копи пейст на текстове от Закона за радиото и телевизията - как се финансират тези медии и че генералните директори са първостепенни разпоредители с бюджетите им. И нито дума повече по въпроса.

Кандидатите

Заявка да оглавят БНТ в тази ситуация дадоха шестима души: изпълняващият длъжността генерален директор Емил Кошлуов, който през цялото време бе приеман като фаворит в състезанието; спортният журналист Сашо Йовков, чието име близо седмица преди финала на конкурса също излезе на преден план, както и Сашо Диков, Явор Симов, Никола Тодоров и Стоил Рошкев. Професионалните биографии на всички са свързани с държавната телевизия.
От тенденция през годините се превърна в установен факт липсата в конкурса на ярки имена, за които се предполага, че освен визията биха имали и волята да върнат професионалния блясък на БНТ и да я съпоставят с добрите образци на обществени медии, каквито има в развитите европейски страни. Причините за това са най-малко две. Вече не останаха хора, които да вярват, че държавата ще даде достатъчно свобода на почтен и отговорен професионалист да изгради силна и независима обществена телевизия, която да служи на гражданите и да бъде коректив на властта, а не неин съучастник. Политическите назначения в уж независимия по закон медиен регулатор са вторият възпиращ фактор за участие в конкурсите за генерални директори на обществените медии. Всичко това предварително обрича конкурса и лишава БНР и БНТ от фигури на силни генерални директори, които да се справят с предизвикателството да ги развиват.

От дълги години в конкурсите се включват най-вече хора, които рядко светят със светлината на собствения си професионален опит и са много повече отражение на интересите на политико-икономически лобита да имат контрол над БНТ и БНР.

Директивата на властта, която може да бъде разчетена сега, е за генерални директори да бъдат назначавани хора, които да пазят статуквото, без да предизвикват размирици, но не и реформатори, които биха изисквали независимост и характер.

Важните въпроси без отговор

Основният въпрос, който се постави и около този избор за БНТ, е как да се гарантира нейната независимост освен финансовата стабилност. Тези въпроси зададе и Асоциацията на европейските журналисти - България, в отворено писмо до медиите. Нито една от концепциите на кандидатите да управляват БНТ не им даде убедителен отговор. А и СЕМ не помогна това да се случи.
Към момента нито държавата, нито институциите поемат ангажимент към случващото се в БНТ. Ясно е само, че Агенцията за държавна финансова инспекция е образувала две проверки на медията, които още не са приключили. На новия генерален директор със сигурност ще му се наложи да прави сделки с властта, ако иска държавният бюджет да поеме дефицита. А това ще направи политиката му зависима.
Зависими обществени медии са удар по демокрацията

Нели Огнянова, професор по медийно право в СУ "Св. Климент Охридски", пред Каптал

При положение, че БНТ е на практика във фалит, редно ли е СЕМ да провежда конкурс като при нормални обстоятелства - не трябва ли да се адресира проблемът като главно условие за избор на следващия генерален директор?

- Процедурата по избора е оставена в ръцете на регулатора точно поради факта, че в конкретни обстоятелства регулаторът има възможност да търси кандидати с едни или други силни страни. Както е известно, през 2016 регулаторът след обществено обсъждане прие изцяло нова процедура. Така че - да, в условия на финансови затруднения изборът на генерален директор би могъл приоритетно да се насочи към специфични изисквания за стабилизиране на финансовото състояние. Вижда се, че този кръг въпроси присъстват в обсъждането на концепциите.

Кой следва да понесе отговорността за състоянието на телевизията?

- БНТ съществува, за "да защитава демократичните, културните и социалните потребности" и следва да получава публичен ресурс само за това – така изисква правото на ЕС. Тук не е така. Нито БНТ работи за дефиниране на обществена мисия, нито финансирането й е адекватно на мисията. БНТ е ориентирана към провеждане и защита на линията на управляващите. Това няма как да стане без политически зависим регулатор. Парламентарното мнозинство чрез квотата си в регулатора назначава и ръководство на БНТ, което решава и политически, и корпоративни поръчки – и това се вижда от самия екран, дори не е необходимо да знаем какво става в кухнята. Прочетох, че щяло да е по-евтино БНТ да плати билетите на зрителите на някои спортни предавания на стадиона, отколкото да ги излъчи. Дори да е шега, звучи като истина.

Кой губи и има ли някой който печели от дестабилизирането на обществената телевизия?

- Обществените медии са важен фактор за здравето на демокрацията. Да не можеш да гарантираш независими обществени медии, е удар по демокрацията. Удар по бъдещето. Никой не печели.

През цялото време докато течеше конкурсът Емил Кошлуков беше сочен като основен фаворит за поста генерален директор на БНТ

Фотограф: Надежда Чипева

В последния етап на състезанието за генерален директор на БНТ спортния журналист Сашо Йовков също бе приеман като възможен избор.

Фотограф: Юлия Лазарова