Капитал
Обратно към статията

Една София, два града

или какво е качеството на живот в столицата в представите на хората

От Десислава Лещарска
5 юли 2019

Мащабното проучване на "Визия за София" показва, че мнозинството от софиянци са доволни, че живеят тук.
Трафикът и мръсният въздух са огромните недостатъци на града.
Анализът разкрива растящата пропаст между "престижните" централни и югоизточни квартали и тези на север и запад.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала
Ако погледнем голямото проучване на "Визия за София", което трябва да е основата за бъдещото развитие на столицата, можем да направим един извод. Бихме могли да кажем, че софиянци харесват града си. Но бихме могли да обърнем това изречение по следния начин: 91% от хората в София са доволни от това, че живеят в столицата. Двете не са точно едно и също. Откъм заплащане, инфраструктура, културен живот и възможности столицата е несравнима все още с другите градове. Това не значи, че тя е идеален град.

Проучването, реализирано с помощта на "Алфа Рисърч", показва, че хората в София са силно чувствителни към проблемите на града - особено към мръсния въздух, трафика и презастрояването.

Удовлетвореността от живота в столицата освен това е в пряка зависимост от това от кой квартал е анкетираният - ако е от квартал по оста север-запад (пример: "Фондови жилища", "Западен парк" и др.) или дори от уж престижни крайградски зони като Бояна и Драгалевци, положителните оценки рязко намаляват. Това е и едно от най-важните заключения на изследването - в София започват да се оформят видими "зони на неравенство", т.е. места, където се живее много по-добре от други.

Затова оценката, че 57% смятат, че градът се развива към по-добро, не може да е успокоителна. Защото другите 43% също живеят тук.

Зелената трева на съседите

Най-високи оценки идват от хората в централните градски части и квартали като "Лозенец", "Дианабад", "Яворов", "Гео Милев". Тук живеят високообразованите, заети в частния сектор и неръчен труд, с доходи над 1000 лв. или с около средните за София. Доста по-умерени са жителите на "Овча купел", "Славия" и "Факултета", а най-скептични към качеството на живот в София са в "Красна поляна", "Разсадника", "Западен парк" и др.

Като зони с нисък както образователно-културен, така и икономически капитал ясно се открояват крайградските територии (селата около София, но и Княжево, Драгалевци, Горна баня и др.), както и кварталите "Надежда", "Орландовци", "Свобода". Когато се вгледаме в субективния финансов статус обаче, към този списък се добавят "Дружба", "Люлин" и "Обеля", където дяловете на хората, определящи доходите си като недостатъчни, надвишават забележимо средните.

Според утвърдените статистически показатели София е град с по-високо неравенство от средното за страната (коефициентът на Джини е над 42 при средно за страната 40). Същевременно в града има значително по-малък дял на бедните и живеещи с материални лишения (20% при средно 30% за страната). Тоест в София има по-малко бедност, но повече неравенство.

В редица отношения жителите на западните и северните квартали на столицата се чувстват по-необлагодетелствани. "Решаващи зони на намеса срещу тези наченки на сегрегиране на неравенствата (освен публичния транспорт, чието развитие е широко подкрепяно) са благоустрояването на уличната мрежа и сградния фонд, повишаване качеството на образованието в кварталните училища, децентрализация на културния живот, но и по-засилени мерки за сигурност", пише в проучването.

Молове и мръсен въздух

Ако погледнем отблизо отговорите, ще видим, че висока оценка получават неща като търговската мрежа, културните събития, концентрацията на училища и университети.

Факторите, които имат пряко отношение към здравето и задоволството ни: чистотата, качеството на въздуха, нивата на шум, състоянието на сградите и улиците, наличието на зелени площи, стържат по дъното на класацията. Най-големият дразнител, пряко свързан с чистотата и шума, е трафикът (виж инфографиките).

Интересно е обаче, че въпреки че три четвърти от домакинствата притежават поне един автомобил, само 27% не ползват нищо друго за придвижване освен кола. Това показва сравнително добро ниво на градски транспорт, но пеша се придвижват едва 8%, а с велосипед - 1% от анкетираните; 51% смятат, че пътните артерии трябва да се развиват приоритетно пред пешеходните. Чистотата на града се определя като един от най-тежките проблеми, но същевременно хората изразяват недоверие към системата за разделно събиране и рециклиране и над 50% въобще не я ползват.

Изводите са няколко. Първо, очевидно е, че в град, който е предвиден предимно за коли, е трудно да накараш хората да ходят пеш или да карат колело. Това изисква активна инвестиция в промяната на този модел, а не в "още от същото". И второ, липсата на доверие остава съществена пречка.

Жителите не вярват, че общината работи в полза на публичния интерес, че нещата се случват прозрачно, а правилата се спазват. "Гражданската активност е ключова и трябва да я има. Но не зависи от един човек или от 5 души. Всяко усилие за по-качествена среда трябва да бъде улеснено в рамките на някаква работеща система, казва арх. Любо Георгиев от "Визия за София". В момента, признава той, няма силна ясна и достатъчно добре функционираща система, която да преведе действията на съвестния гражданин към нещо позитивно, което да има ефект върху целия град.
2 млн. софиянци

Според последните актуални данни на ГРАО към 2017 г. жителите на София с крайградските територии са 1 311 348 души, от които населението на възраст 15+ години е 1 012 774 души (за сравнение, при преброяването на НСИ през 2011 г . са регистрирани 1 291 591 души).
Тези данни обаче отчитат само регистрираните жители, но не и пребиваващите без регистрация. По данни на "Алфа Рисърч" и косвени статистически анализи може да се смята, че населението на София е около 2 000 0000 души. В града живеят значително повече млади/в трудоспособна възраст (77% под 60 г. спрямо 68% за страната), по-образовани (относителният дял на висшистите в столицата е почти двойно по-голям от този за страната) и с по-висок икономически статус хора (средна нетна заплата на човек от 1222 лв. спрямо 908 за страната за четвъртото тримесечие на 2018 г.).

Фотограф: Shutterstock