Капитал
Обратно към статията

"Тримата големи" и колко е важно да си недосегаем

Една конституционна недомислица беше превърната в основна цел на съдебната реформа

От Росен Босев
5 юли 2019

Едно словосъчетание беляза целия мандат дотук на новия правосъден министър Данаил Кирилов - "Тримата големи". Под това название се крият председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, както и главният прокурор. Кирилов успя за няколко месеца да насочи дебата от изветрялото вече "съдебна реформа", към темата за разследването и отстраняването на тези три фигури.

Въвеждането на такъв механизъм беше припознато от управляващите като последната пречка пред отпадането на мониторинга на съдебната система (вижте стр. 15-16 от темата на броя). Не случайно премиерът Бойко Борисов го постави сред няколкото теми, които искаше да "преговори" с кандидата за председател на ЕК Франс Тимерманс тази седмица.

Преди три седмици Министерството на правосъдието представи проект за промени в Закона за съдебната власт и Наказателнопроцесуалния кодекс, които трябваше да отговорят на препоръките на ЕК в тази посока. Данаил Кирилов даде ясен знак, че каквито и дискусии да има, решението ще бъде взето от парламента, т.е. дебатът е без значение и най-вероятно промените ще бъдат приети още през есенната сесия на парламента.

Ето кратко обяснение защо предложенията на министерството на Кирилов имитират реформа и не само няма да решат, но ще задълбочат проблемите.

Защо Европа се интересува и защо всички трябва да се интересуват?

Европейските институции никога не са настоявали за въвеждането на механизъм за разследване на тримата големи, а само на главния прокурор. И това е логично, защото пирамидалната структура на институцията в комбинация с неформалната власт на главния прокурор практически изключва възможността някой редови обвинител да проведе независимо разследване срещу него, дори и да има данни, че той е извършил тежко умишлено престъпление.

Така от тримата абсолютен имунитет има само главният прокурор. Комбинирано с дълъг мандат и монопол над правомощието кой, кога и за какво да разследва, това го превръща в един от най-силните хора в държавата.

По време на мандата си главният прокурор е безценен другар на управляващите и поддържащите ги икономически и властови кръгове, защото може например да прикрие престъпление или данъчни задължения, а в замяна получава имунитет от преследване.

От подобно стратегическо партньорство печели тесен кръг властови елит, но не и обществото, което е принудено да живее в корупция и беззаконие.

Откога е проблемът?

Темата не е от вчера и далеч не се изчерпва с личността на един или друг главен прокурор. През 2009 г. Европейският съд по правата на човека излезе с решение по делото "Колеви срещу България". Става дума за процес, иницииран по жалба на прокурор Николай Колев, който е продължен след убийството му през 2002 г. от неговите роднини. След като дълго време Колев е един от най-приближените до тогавашния главен прокурор Никола Филчев, той се превръща в негов яростен критик. За кратко време срещу Колев и семейството му са образувани редица разследвания. Той е задържан под стража, след като в колата на сина му са подхвърлени наркотик и оръжие. В контекста на делото се коментира евентуалната съпричастност на Филчев към тежки престъпления, в това число и към убийството на адвокатката Надежда Георгиева.

Ключовата констатация на ЕСПЧ е, че в България липсват гаранции за ефективно разследване на престъпление, извършено от главния прокурор.

Десет години след решението по делото "Колеви срещу България" властите в София не са предприели никакви действия, за да изпълнят мерките, произтичащи от констатациите в него.

Какви са препоръките?

Комитетът на министрите в Съвета на Европа и дирекцията, която следи за изпълнението на решенията на ЕСПЧ, организираха кръгла маса в България преди две седмици. По време на дискусията стана ясно, че София има срок до 1 октомври, за да предприеме действия, а в противен случай Комитетът на министрите може да приеме през декември специална междинна декларация за България, която със сигурност няма да представи страната в добра светлина навън.

Констатациите по делото "Колеви срещу България" бяха изцяло възприети и от мисията от прокурори от различни държави, изпратени от Службата за подкрепа на структурни реформи към ЕК през 2016 г., със задача да анализират държавното обвинение. В доклада си те препоръчаха разследванията срещу главния прокурор да се наблюдават от друг високопоставен представител на съдебната власт (вижте по-долу).

Тази препоръка беше възприета и от ЕК в мониторинговите доклади. "Липсата на ефективни механизми за разследване на действащ главен прокурор беше определена от Европейския съд по правата на човека като един от основните недостатъци на българското наказателно правосъдие в решение по знаково дело от 2009 г., по което последващите действия подлежат все още на мониторинг от страна на Съвета на Европа", се казва в доклада на ЕК от ноември 2018 г.

Какво предлагат управляващите?

На препоръката за въвеждане на процедура, която да гарантира независимо разследване на ръководителя на държавното обвинение, българските власти отговориха с прословутата вече процедура за "Тримата големи". Това ще рече разследване и отстраняване не само на главния прокурор, но и на председателите на двете върховни съдилища.

Предложението на Кирилов е образуването на досъдебно производство и отстраняването на тримата големи да става с решение на две трети от членовете на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) по предложение на поне трима членове на съответната колегия на съвета или на министъра на правосъдието. Решението на пленума за започване на наказателно производство и отстраняването на тримата големи ще може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС.

След като има такова съгласие, се образува досъдебно производство, което ще се води от Специализираната прокуратура (за корупционни престъпления) или от Софийска градска прокуратура (в останалите случаи), като държавните обвинители ще разследват лично, а няма да могат да възлагат на разследващи органи, каквито са следователите или разследващи полицаи. Обвинението ще се внася в Специализирания съд или Софийски градски съд и там ще се разглежда от състав от трима съдии.

Подобна процедура на практика въвежда негласен имунитет и за тримата. Което само по себе си е парадоксално, защото имунитетът на магистратите беше премахнат през 2007 г. по настояване на ЕК.

Друг бонус е, че промените ще позволят отстраняването на председателите на двете върховни съдилища - до момента такава процедура не беше уредена в закона. За целта е необходимо високо (две трети от гласовете на всички членове на ВСС) мнозинство.

Какви са мотивите зад предложението?

Основният аргумент на Данаил Кирилов и останалите радетели на промяната е мантрата "така казаха от Европа". Това е откровена неистина.

В последния мониторингов доклад на ЕК се казва ясно: "Въпреки че проблемът беше установен конкретно по отношение на прокуратурата, българските органи решиха да разширят обхвата на своите обсъждания, така че да обхванат и трите най-висши длъжности в съдебната система."

Какво точно се е случило разбираме в едно от редките интервюта на главния прокурор Цацаров (в края на декември 2018 г. пред БНТ). Тогава той казва, че идеята е негова и впоследствие е "била възприета от ЕК" (което, както разбираме от доклада на ЕК, не е вярно). Че той има ключова роля в процеса, разбираме от същото интервю: "Мисля даже, че през 2019 г. те [промените - бел. ред.] ще бъдат реалност. Това, ако се случи, ще срути още един мит за недосегаемостта на главния прокурор."

От Съвета на Европа явно не мислят така. След кръглата маса от институцията изпратиха специално прессъобщение, в което подчертаха в жълто, че представеното предложение "не отстранява рисковете за независимостта и ефективността на разследване срещу главния прокурор на досъдебния стадий на производството и би могло да направи по-трудно започването на разследване".

Какво би работело?

С две думи - реформа на конституцията.

В независимия одит на прокуратурата от 2016 г. се правят конкретни предложения за това как може да се проведе независимо разследване на главния прокурор - достатъчно е то да се наблюдава от високопоставен представител на съдебната власт, който не е част от прокуратурата. Това може да бъде председателят на ВКС или ВАС или член на Инспектората към ВСС, самият ВСС или дори Конституционният съд.

Пречките са две - действащата конституция казва, че само прокуратурата "привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер", а Наказателнопроцесуалният кодекс - че само доказателствата събрани по реда и от органите, посочени в него (разследващи полицаи, следователи, прокурори и т.н.), имат стойност пред съда.

Именно в тази връзка в последния си коментар по промените Съветът на Европа отбелязва: "Доколкото много участници изказаха съмнения за възможността в рамките на сегашната конституционна рамка да бъдат предвидени гаранции, съответни на изискванията на практиката на Съда в Страсбург, заместник-ръководителката на Отдела (по изпълнение на решенията - бел. ред.) припомни, че конституционна реформа също може да представлява адекватна мярка за изпълнение на решение на ЕСПЧ".

Данаил Кирилов най-вероятно е приносител на промените, чийто истински автор изглежда да е Сотир Цацаров

Фотограф: Анелия Николова