Капитал
Обратно към статията

Internet of Things #12: Амбиции от 5-о поколение

Телекомите у нас очакват по-благоприятни условия, за да изградят новите 5G мрежи

От Vivacom
7 юли 2019

Вече засегнахме темата за предизвикателствата пред мобилните оператори в България по пътя им към изграждането на новите 5G мрежи. Стана дума за високите цени на честотния ресурс, които и до днес се определят по отдавна нерелевантна към пазарната ситуацията и технологичния прогрес тарифа, както и за желанието на телекомите държавата да ревизира цените и да разпредели честотите при нови условия. Има обаче и още няколко ключови въпроса, които трябва да намерят своите отговор, преди да започнем да говорим за реалното навлизане на мрежи от пето поколение в страната ни.

От 6 месеца до 2 години

Толкова трае процесът, през който телекомите в България трябва да преминат, за да получат разрешение да променят нещо по вече изградена своя базова станция. Времето и документацията, които се изискват от операторите, са сравними с тези, необходими при изграждането на няколкоетажна постройка. Това от своя страна означава сериозно забавяне при навлизането на 5G мрежите, защото пускането им в експлоатация е свързано с преоборудването на хиляди настоящи и изграждането на в пъти повече нови базови станции.

"Въвеждането на 5G услугите в България изисква промени по приблизително 3000 базови станции при всеки оператор", коментира Жанет Захариева, главен съветник по регулациите във VIVACOM. Ако обновяването не се либерализира, няма как това да се случи в сроковете, зададени от ЕС – 2020.
Оказва се, че България е една от последните държави в Европа, която не е либерализирала процеса по обновяване на операторските базови станции. Проблемът тепърва очаква своето разрешение чрез съответните мерки от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
"Политиците трябва да си дадат сметка, че 5G мрежите са ключът за ръст на икономиката в дигиталната ера, а не чисто телекомуникационен въпрос. Развитието им, от една страна, ще даде тласък на индустрията и обществото, а от друга, ще бъде значително предимство при кандидатстване за европейски фондове за пътна инфраструктура в новия програмен период след 2021."

Еврофинансиране

Държавата също има възможност да участва и в разпределяне на 43.850 млрд. евро европейски средства по програмата за инфраструктурна свързаност Connecting Europe Facility – CEF. За периода 2021 - 2027 финансирането е обвързано с развитието на 5G мрежи, коментира Захариева. България има шанс да усвои милиони евро за подобряване на пътната инфраструктура, стига да успее чрез подходящи политики да мобилизира и частен инвестиционен интерес в телеком сектора, допълва тя.
Грантовете на ЕС предвиждат покриване на разходите само за изграждането на пасивна инфраструктура, което означава, че от страна на операторите се очаква да направят значителен обем инвестиции за активно оборудване и технологии. А телекомите са готови за подобни действия, стига да получат по-добри регулаторни условия за изграждането на 5G мрежите си.

Пред новата мрежова технология в България стои още един въпрос, а именно достъпът до честотите. Дори операторите да успеят да се споразумеят за по-добри цени за спектъра и по-облекчен режим за надграждане и изграждане на базови станции, ключовият честотен ресурс в обхвата на 700 и 800 MHz, необходим за изграждането на 5G мрежа с широко покритие, продължава да не е свободен. Дори сега той е резервиран за нуждите на сигурността и отбраната, които в някакъв бъдещ момент трябва да го освободят.