Капитал
Обратно към статията

Мнения Daily - Бюджетният излишък крие рискове

И още: Изборът на Кошлуков е отдавна замислен сценарий; Защо Путин обвинява Запада в "морален упадък"

От Капитал
8 юли 2019

Държавните разходи се трупат в края на годината.


Държавни финанси

Бюджетният излишък крие рискове

От коментар на икономиста Калоян Стайков за седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика

Парадоксално или не, но продължаващият ръст на бюджетния излишък може да се превърне в проблем за управляващите. Трупането на излишъци в условия на сравнително висок икономически растеж е чудесна политика, тъй като могат да осигурят необходимия "буфер" по време на период с нисък икономически растеж или рецесия, каквато е ситуацията в периода 2009-2010 г. Те обаче лесно могат да се превърнат в проблем, когато правителството планира да приключи 2019 г. с дефицит от 600 млн. лв., а към средата на годината се очаква излишък от 3,2 млрд. лв. Проблемът е още по-голям, ако това се е превърнало в постоянна практика през последните три години. Превишението на приходите над разходи за първите пет месеца на годината е над 3 млрд. лв., а очакванията са към края на юни да се увеличи с още близо 200 млн. лв.

Причините не са изненадващи и вече няколко пъти сме писали за тях (например тук и тук), но се задълбочават, а заедно с това се задълбочава и проблемът. Той се изразява в това, че наличието на бюджетен излишък в средата на годината създава грешното впечатление, че излишъкът или ще се запази, или ще продължи да расте до края на годината. След това много бързо започват да се появяват идеи както за допълнителни разходи, като попълването на зърнените запаси, допълнителни разходи за болници и др., така и за намаляване на данъци, като диференциране на ДДС или промяна в подоходното облагане.

Дори и на експертно ниво подобни предложения да могат сравнително лесно да се оборят, политическият дебат и натиск са нещо съвсем различно. Така например през последните години лесно се отпускат непредвидени средства за какво ли не с оправданието, че има излишък.

Фискалният резултат, който се наблюдава в момента, много бързо ще се стопи до края на годината, както това се случи и през 2018 г., тъй като се наблюдава традиционното изоставане при разходите. Те се отлагат за втората половина на годината, когато има и местни избори.

Всичко това може сравнително лесно да бъде решено, като се въведе планиране и отчитане на консолидираната фискална рамка на начислена основа. Това автоматично ще намали политическия натиск за допълнителни, непрозрачни и необосновани разходи, тъй като предполагаемият бюджетен излишък ще е значително по-малък.

Следващата важна стъпка е да се подобри бюджетното планиране, така че да не се планира дефицит, а да се постига голям излишък. Следващото е да се подобри бюджетното изпълнение, така че да не се струпват разходите в края на годината. Така например през 2018 г. месечните разходи за периода януари-ноември средно са около 2,9 млрд. лв., докато през декември те са 6,5 млрд. лв. След като се намали политическия натиск, може реално да се пристъпи към дебат за ефективността и ефикасността на публичните разходи, за да се подобри ефекта от тях.

----------

Разговорът за финансите на БНТ отклони темата от независимостта на бъдещия директор.


Медии

Изборът на Кошлуков е отдавна замислен сценарий

От коментар на бившия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов за "Дойче веле"

Изборът на Емил Кошлуков за генерален директор на БНТ потвърди подозрението ми, че това е отдавна замислен сценарий, според който Кошлуков е трябвало да се озове на този пост още с предишния конкурс през 2017 г. Но липсата на необходимия управленчески стаж му е попречила и на "неговото място" временно е отишъл Константин Каменаров, а Кошлуков е бил принуден да преседи година-две като програмен директор на Канал 1. И сега вече нищо да не е в състояние да му попречи да стъпи на върха на БНТ.

Фотограф: Юлия Лазарова



Новият конкурс даде и нови доказателства за валидността на този сценарий. Център на представянето на Кошлуков беше следният противоречив сюжет: от една страна той разобличаваше ръководството на телевизията, че е направило неправомерно високи разходи за програмно съдържание, които са я довели до фалит, но от друга в качеството си на програмен директор отказа да поеме каквато и да е било отговорност за тях. Защото в тази си роля нищо не е можел да направи и не е правил.

Тогава защо безропотно я е изпълнявал до последно? И то въпреки откровения конфликт на интереси – едно и също лице да е програмен директор на Канал 1 и водещ на предаване в Канал 1. Отговорът е очевиден – трябвало му е да трупа стаж на ръководен пост. И същевременно е искал да се наложи като лице на БНТ, която се е готвел скоро да оглави.

Следващият въпрос, който възниква е: защо тогава за автопромоцията си пред СЕМ въобще е възприел такава рискована стратегия на обвинения към ръководството, на което сам принадлежи? Та да му се налага да се оплита в неубедителни оправдания, както отбелязаха и членове на СЕМ. И тук отговорът не е труден: който пръв каже на висок глас, че финансовото положение на медията е лошо, от само себе си започва да изглежда на страната на добрите. Колкото повече успееш да уплашиш работещите на "Сан Стефано", толкова е по-голям шансът да видят в теб спасител. А Кошлуков имаше спешна нужда от консолидация с тях, защото с първото си влизане в БНТ като програмен директор предизвика негативната им реакция и почти го докара до протести.

Защо Кошлуков сам се вкара в разговора за пари? Защото това е атрактивен начин да не се стигне до основният въпрос при избор на генерален директор – доколко има репутацията на политически и корпоративно независима обществена фигура, която може да гарантира независимостта на обществената телевизия. Къде, къде по-лесно му е на Кошлуков да демонстрира загриженост за нейното финансово състояние, отколкото да отговаря на този въпрос, задаван му под различни форми от медии и граждански организации в навечерието на конкурса.

----------------

Руският президент се изживява като идеолог, за да брани статуквото.


Пропаганда

Защо Путин обвинява Запада в "морален упадък"

От коментар на политолога Димитър Бечев за "Свободна Европа"

Сигурно вече сте разбрали, че либералната идея е отживелица. Не за друго, а понеже ви го каза самият Путин. Според него либерализмът се крепи на ужасяващите постулати, че от децата се очаква да избират "пет или шест джендър роли" или че мигрантите могат "да убиват, грабят и изнасилват безнаказано, понеже техните права като мигранти трябва да бъдат защитени." Ако сте си мислели, че либералите вярват в принципи като върховенството на правото, личната свобода, равенството и човешкото достойнство, лъгали сте се. Според Кремъл изборът е поставен по друг начин: или Содом и Гомор, или консерватизмът по кремълска рецепта.

[Reuters]



Тезите бяха развити в интервю на Путин за британския всекидневник "Файненшъл Таймс", но те нямат с какво да ни изненадат. Твърденията за моралния упадък на Запада и за спасителната мисия на Русия циркулират от години. По-паметливите може би ще си спомнят как Волен Сидеров поведе кампанията на "Атака" именно от Москва през пролетта на 2014 г. и че това стана под мотото "Не щем гей бракове, кръвосмешения и Европейски съюз".

Тезата, че руската мисия е в това да противостои на подривното влияние на Запада, набра сила още когато Путин се завърна в президентството за третия си мандат през 2012 г. В началото този наратив беше предназначен предимно за вътрешна употреба. Както показва наскоро излязлото изследване на политолозите Самуел Грийн и Греъм Робъртсън "Путин срещу народа", целта беше да се разцепи протестното движение в Русия, което обхващаше широк спектър групи и активисти – националисти, либерали, левичари. А покрай кризата в Украйна Кремъл и подопечните му медийни и политически агенти започнаха да излъчват подобни послания и към западните общества - като част от стратегията за отслабване на противника отвътре.

Вероятно Путин се чувства уютно в ролята на идеолог, чиито разсъждения вдъхновяват милиони последователи от Ванкувър до Калкута и от Владивосток до Дар ес Салам. Под думите му могат да се подпишат не един и двама западни консерватори. Истината обаче е, че Кремъл не се ръководи от някаква стройна и добре очертана идеология.

Управляващият елит, бил той с граждански профил или с пагони, има една-едничка цел – да остане на власт и да запази богатствата и привилегиите си. Путин е гарант, че нещата ще продължават по обичайному. Ако се окаже, че либерализмът (каквото и да значи това понятие) спомага за тази цел, то над Кремъл още утре може да се развеят знамена с цветовете на дъгата. Да си припомним какво обясняваше през 2016 г. Дмитрий Песков, всемогъщият прессекретар на президентската администрация: "Путин е по-голям либерал от така наречените либерали."

Фотограф: Велко Ангелов