Капитал
Обратно към статията

КФН: Няма проблем с "Исторически парк", а ако има, не е наш

Защо регулаторът абдикира от отговорност по случая и поставя опасен прецедент

От Йоан Запрянов, Николай Стоянов
12 юли 2019

Пише го в конституцията. В България всеки има право на свободна стопанска инициатива. А това значи както да създава дружества с цел да реализира някакъв проект, така и да инвестира във вече създадени такива.

Тази свобода звучи чудесно на хартия, но тя поражда и много рискове от злоупотреби. Именно затова и законодателят е сложил известни бариери пред нея, особено когато искаш да привличаш средства масово. Това е причината само лицензирани банки да могат да набират влогове. Това е и причината само публични компании да могат да набират капитал от широката публика. За последното има специален Закон за публичното предлагане на ценни книжа и специален регулатор, който да следи спазването му - Комисията за финансов надзор.

"Исторически парк" се движи някъде по ръба. Това, което прави, по своята логика прилича на публично предлагане на ценни книжа. Според много експерти то и е такова по българския закон и по европейските правила. По всичко изглежда, че "Исторически парк" прави всичко възможно, за да избегне всякакъв тип регулация - а КФН от своя страна, изглежда, всячески желае да не се захване с казуса.

Какво прави "Исторически парк"

"Исторически парк" е дружество с 1 млн. емитирани акции по 1 лв. Посредници, предимно служители на свързаното с изпълнителния директор на парка Ивелин Михайлов "Тогедър", предлагат акции на променливи цени, които на сегашното си най-високо ниво струват 250 лв. за акция. Те привличат инвеститори сред свои близки и познати или както намерят за добре, но предимно в индивидуални разговори.

Същевременно "Исторически парк" като инвестиционна възможност се прокламира в множество YouTube видеа на Михайлов и други лица около проекта. А те са неограничено достъпни от широката публика. Мажоритарният пакет акции на "Исторически парк" се държи от адв. Анатоли Савов и той е продавачът така че постъпленията отиват у него.

Какво казва законът

Дефиницията в ЗППЦК е дълга и разтеглива. "Публично предлагане на ценни книжа е предоставянето на информация за предлагане на ценни книжа, адресирана до 150 и повече лица или до неопределен кръг лица в каквато и да е форма и чрез каквито и да е средства, съдържаща достатъчно данни за условията на предлагането и предлаганите ценни книжа, така че да могат инвеститорите да вземат решение за записване или закупуване на тези ценни книжа."

По принцип, ако това, което прави "Исторически парк", попада в това описание, то дружеството би трябвало да напише детайлен проспект, да го прати на КФН за одобрение и чак след това да може да набира капитал от широката публика. Ако регулаторът прецени, че дружеството е правело предлагане без проспект пък, той може да му наложи санкции.

Какво казва КФН

"Капитал" първо изпрати въпроси на КФН относно случая преди първата си публикация по темата. Тогава от регулатора отговориха, че набирането на капитал от "Исторически парк" не отговаря на изискванията в закона, защото предлагането е към по-малко от 150 души и на сайта на парка няма страница за инвеститори. Тук проблемите са много.

Секция за инвеститори е имало, но е свалена. Дори да е нямало предлагане към инвеститори, се прави чрез клипове в YouTube с многохилядна аудитория и достъпна от практически всеки с достъп до интернет. Самият Ивелин Михайлов твърди, че са набрани пари от хиляда души. Публикуван проспект обаче няма.

Според адв. Димитър Калдамуков от адвокатско дружество "Точева и Мандажиева" тук КФН е действала много формално само с проверки на онлайн източници. "Могат да направят нещо много просто, а именно да поискат книгата на акционерите на дружеството, за да се види колко са акционерите. Твърде е възможно да са над 150 души. Да се проследи кой е продал акции на новите акционери, как ги е продавал и т.н."


За подготвянето на този материал "Капитал" изпрати нови въпроси, на които КФН даде нови причини да не вижда проблем. Основното - че акциите на дружеството са налични и съответно не попадат в дефиницията по ЗППЦК да представляват ценни книжа (да са безналични и регистрирани в Централен депозитар). А ако не са ценни книжа, няма как да има и публично предлагане на ценни книжа.

Тук логиката на регулатора също издиша. Първо ЗППЦК съдържа изричен текст (чл 3.). "Забранено е публичното предлагане на налични ценни книжа освен в случаите, предвидени в закон." Тоест законодателят е предвидил, че е възможно някой да реши да прави именно това.

"Не знам защо КФН не коментират нищо по тази забрана. Няма как публичното предлагане да се ограничава само до хипотезата, в която ценните книжа са регистрирани в ЦД, защото така никой няма да ги регистрира и всеки ще си прави предлагания", коментира Калдамуков.

Според него КФН тук освен на тясната дефиниция в ЗППЦК може да стъпи и на такива в европейския регламент за проспектите и директивата MiFID II където изискването за ценни книжа е да "могат да се търгуват на капиталовия пазар". "Ясно е, че акциите на Историческия парк могат да бъдат търгувани на капиталов пазар. Те имат тази способност. Това, че не са безналични, е технически елементарно решим въпрос", смята Калдамуков.

Какво ни засяга

Становището на регулатора е не само куриозно, но и опасно. "КФН дава добри насоки и за други "продавачи на мечти" (както се нарича Ивелин Михайлов във Facebook профила си), като насърчава вторичната продажба на налични акции на неограничен кръг лица, което се оказва напълно нерегулирана дейност. Странна трактовка на закона, която обаче отваря нова пазарна ниша за агресивните телефонни измамници например", казва Владислав Панев, председател на съвета на директорите на "Скай управление на активи".

Този подход отваря врата в ЗППЦК всеки да избягва публикуване на проспект и да насочва привлечени от инвеститори средства директно към себе си вместо към дружеството. По последната линия КФН все пак вижда потенциален проблем при "Исторически парк", но не мисли, че тя трябва да го решава:

"Заключението, че вероятно на лицата, придобили от акциите на дружеството се предоставя заблуждаваща информация, че заплатената от тях стойност за акциите постъпва в дружеството за реализация на самия проект Исторически парк, а не по сметка на акционерите прехвърлители, се базира на публично достъпната информация по казуса. Проверка на всички факти и обстоятелства, свързани с правоотношенията, възникващи между дружеството и неговите акционери, както и относно евентуално наличие на данни за извършено престъпление, може да бъде извършена от органите на реда на Република България."

Оглавяваната от Бойко Атанасов КФН дава куриозни обяснения защо набирането на средства от "Исторически Парк" не е проблем, въпреки ясните текстове в закона

Фотограф: Надежда Чипева