Капитал
Обратно към статията

Sympathy for the Writer

Биляна Курташева за книгата си, посветена на неподозираните връзки между различни произведения, периоди и личности

От Светослав Тодоров
12 юли 2019

Някъде около 1910 г. Пейо Яворов пише стихотворението "В часа на синята мъгла", което започва така: "Седя и гледам от прозореца: деца / играят вън; — сега е утрината тяхна / и пролет грее на безгрижните лица / Един ли цвят пред моите очи увяхна?" През 1964 г. The Rolling Stones издават сингъла As Tears Go By, една от първите им авторски песни, където Мик Джагър пее: "It is the evening of the day / I sit and watch the children play / Smiling faces I can see / But not for me / I sit and watch / As tears go by." Яворов се самоубива през 1914 г., а почти сигурно Джагър и Кийт Ричардс няма как да са чели поезията му: как така те са автори на почти един и същ стих и текст с цялостно сходна меланхолия?

В книгата си "По ръба на сравнението. Яворов и "Ролинг стоунс" и други не/възможни интертекстове" филоложката и преподавателка в НБУ Биляна Курташева изследва различните (често несъзнавани) взаимовръзки между творби, периоди и личности. Обект на изследване в книгата са още подобният начин, по който Гео Милев и Атанас Далчев разсъждават за остаряването, форматът на антологиите като начин за пренаписването на историята на българската литература в ранния социализъм, как в годините започва да се променя погледът на авторите ни към семейството, писането за природата като начин да се избяга от политически доктрини. Трудът й е посветен на интертекстуалността – термин, наложен от Юлия Кръстева в края на 60-те години, малко след установяването й в Париж.



За Курташева е важно да се прави разлика между сравнителното литературознание (съпоставяне на творби от един и същ порядък и период) и интертекста, който с един замах изтрива въпроса за историческия период и се фокусира изцяло върху смисъла на текстовете и идеите, към които те препращат. Понякога интертекстът е плод на напълно случайно съвпадение, какъвто е случаят с Джагър и Яворов, в други е по-особено надникване в стила на автора. Една от последните й публикации изследва животинските образи в новелата "Портретът на моя двойник" на Георги Марков, значението на хазартните игри в домашни условия по време на социализма и предадения през героите мачизъм на времето въпреки пропагандираното равенство между жените и мъжете.

Биляна Курташева, родена през 1973 г. във Видин, започва да се интересува от темата за несъзнаваните допирни точки в текстовете още в началото на академичния си път. Самата книга узрява в продължение на близо десетилетие. Любопитна е към 90-те години, които описва като "интертекстуална машина", тъй като този период се характеризира с интензивно препрочитане и пренаписване на литературното наследство, канонът на социализма е детрониран и това освобождава гласове, които дотогава са били маргинализирани.

"Един автор лесно може да попадне на идея, без да е наясно с първоизточника й." Това се случва все по-често и по други причини. "В днешното време, така да се каже, кавичките все по-често отпадат. Дали защото интернет внушава, че всичко ни е на разположение, на един клик разстояние. Ирониите на 90-те боравеха с точни цитати, сега е различно, сякаш идва някакъв нов автентизъм и цитатността отпада – така много автори си мислят, че са открили нещо, а всъщност са десетнайсети. Явления, които са много мощни в поп културата в момента, всъщност активно препращат към нещо предишно."
"Свидетели сме на това как думи с позитивно значение се негативизират и се превръщат в оръжие срещу хуманните нагласи"


За нея е важно да намираме връзките между текста и визуалното, които тя вижда не като врагове, а като ключ към по-дълбок смисъл. "Примерно както "Хари Потър" прекомбинира всякакви възможни митологии и ги превръща в нова органика. Можем да изградим и ос между "Властелинът на пръстените", "Джурасик парк" и "Игра на тронове" - примерно как драконът е остатък от фантазиите и страховете на някогашните общества какво точно са били динозаврите."

Книгата дава и друг повод за размисъл – как под влияние на духа на времето, политиката и пропагандата се променя значението на определени думи, които използваме.

"Примерно думата "народ" означава едно за Паисий Хилендарски, нещо друго за Георги Димитров и трето за сегашните политици; клишето на езика лесно става клише на мисълта, по-добре да мислим себе си като граждани", разсъждава Биляна Курташева. "Думата "джендър" в продължение на години се употребяваше единствено в академичен смисъл, преди да бъде взета като оръжие от популистките сили. "Джендър" промени значението си за една нощ – и новото значение беше наложено сред обществото много по-бързо, отколкото е било наложено определението "враг на народа" през социализма. Свидетели сме и как думи с позитивно значение се негативизират и се превръщат в оръжие срещу хуманните нагласи – примерно "либерален", въпреки че либералността на всекидневно ниво няма как да е нещо лошо."

Като човек, който вижда различните смислови нишки на времето, какво според нея е знаково за българската литература през това десетилетие? Биляна Курташева се пази от генерализации, но й е направило голямо впечатление как в курса й по създаване на есе тя дава няколко възможности на теми за писане и 80% от студентите избират да работят по темата за домашното насилие. Вижда и други тенденции сред младите пишещи: "Ако има обрат в мисленето, то е в посока екологията, тема, по която се усещат поколенческите разлики в мисленето. Имам чувството, че вече не се мисли за "държавата "и "нацията", а в по-широк план - планетата е вече субект, нещо, което Станислав Лем улови още в "Соларис"."

Книгата "По ръба на сравнението. Яворов и "Ролинг стоунс" и други не/възможни интертекстове" (изд. "Жанет 45") беше номинирана за наградата "Христо Г. Данов" в категория "Хуманитаристика" и е в номинациите за Годишните награди на Портал Култура (I кръг).

Биляна Курташева

Автор: Цветелина Белутова