Капитал
Обратно към статията

Голямата енергийна измама

Защо борсовата цена на електроенергията в България е най-висока и как може да се поправи секторът

От Ивайло Станчев
12 юли 2019

Българският бизнес плаща най-високите цени на тока в цяла Европа.
Тази кошмарна ситуация е резултат от концентрирането на големи количества електроенергия в свързани с Христо Ковачки фирми.
Държавата не предприема мерки за ограничаване на негативните ефекти върху икономиката, тъй като печели от по-високите цени на тока.
[[issue_relstories]]Няколко големи производителя на електроенергия се договарят помежду си и координирано ограничават предлагането на ток, за да предизвикат рязък скок на цената. Схемата им осигурява големи печалби, но не продължава дълго, тъй като потребителите в един момент просто спират да плащат.

Стига се до прекъсване на електрозахранването, въпреки че инсталираните мощности са много повече от необходимите за покриване на цялата консумация. Това накратко се случва в Калифорния през 2001 г. и става известно като Голямата енергийна криза, довела до фалита на редица компании, включително гиганта "Енрон".

В България ситуацията в момента е подобна - въпреки че инсталираните мощности са над 12 гВт, а средното потребление е около 4 гВт, или три пъти по-малко, на пазара има недостиг на ток. Възможностите за внос също са ограничени и в резултат на това цените на Българската независима енергийна борса, особено от началото на юли, са най-високите в цяла Европа. Логично е този дефицит да се създава изкуствено от двата големи играча на пазара - държавните производители от групата на БЕХ и Христо Ковачки с обединените около него мощности на ТЕЦ-ове и топлофикации.

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала


На пръв поглед битовите потребители са защитени, защото имат регулирана от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) цена и тя не се вдига с много. Но това е само привидно. В момента сметката се поема от бизнеса и това ще доведе до две неща: фалити и прехвърляне на по-високите разходи върху стоките и услугите, т.е. върху всички.

Тъй като този проблем е възникнал с помощта на държавата, той може да се реши пак от нея. Не технически, а политически. Възможностите за манипулации трябва да бъдат сведени до минимум, да се постигне пълна либерализация на електроенергийния пазар и обединение на търговията със съседните държави - истински европейски пазар. Няма да ви изненада, че засега обсъжданите решения не са в тази посока, а целят временно потушаване на напрежението. И това е истинската заплаха.

Как се чупи борсов пазар

Формално погледнато, търговията с електроенергия в България се случва изцяло по европейските правила, а всички свободни количества извън регулирания пазар се продават на борсата, откъдето всеки може да купува. Но различни законови вратички позволяват на продавачите и купувачите да влияят върху цената и да сключват избирателни сделки.

На платформата за двустранни договори на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) например продавачите и купувачите могат да бъдат ограничени до един, а цената на сделките да бъде предварително договорена, когато търгът се инициира от купувача, а не от продавача. При сделките на сегмента "Ден напред" пък създаването на минимален недостиг на електроенергия (17 мВт) може да доведе до над 200% скок на цената.

Преглед на оригинала

При множество конкуриращи се помежду си участници на пазара подобни схеми са невъзможни. В България обаче държавните АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК (и трите част от БЕХ) осигуряват между 60 и 63% от електроенергията за свободния пазар. Освен тях има само един голям частен производител - Христо Ковачки със централите си ТЕЦ "Бобов дол", "Марица 3", топлофикационните дружества с комбинирано производство в Сливен, Перник, Бургас, Враца, Плевен, Велико Търново, Габрово и Русе, както и "Брикел". Останалото е зелената енергия от ВЕИ, която обаче има непостоянен профил.

Така реално два основни продавача имат интерес цената да е висока. И ако първият (държавата) е задължен да продава определени количества, вторият (Ковачки) може да варира с мощностите си, така че да създаде недостиг и да постигне по-високи цени, които поради борсовите правила стават валидни за всички продавачи в съответния ден и час (виж графиките).

На входа и на изхода

Съществена концентрация има и от страна на купувачите. Голяма част от енергията е в ръцете на свързани отново с Ковачки търговци като "Гранд енерджи дистрибюшън", "Юропиан трейд оф енерджи", "Енерджи инвест юроп" и други, които не само получават цялото производство на централите му, но и взимат съществени количества ток от АЕЦ "Козлодуй" и НЕК, която след това препродават (виж този текст). Друга съществена част от електроенергията е концентрирана в търговците на ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-про.

Казано накратко, малка група търговци изкупува по дългосрочни договори повече електроенергия, отколкото потребяват клиентите им, като в зависимост от пазарната ситуация може да я изнася в чужбина или да я препродава на други търговци. Това принуждава останалите играчи да купуват основно от сегмента "Ден напред". Там обаче предлагането е ограничено точно защото голяма част от електроенергията вече е изкупена по дългосрочни договори. В резултат цените на "Ден напред" се повишават драстично, както стана на 3 юли, когато бяха постигнати рекордните нива от 195 лв./мВтч.

Заради създалата се ситуация енергийният министър Теменужка Петкова препоръча на бизнеса да търси възможности за осигуряване на електроенергия чрез двустранни дългосрочни договори и да не разчита изцяло на "Ден напред". Това е иронично предложение от страна на държавата, тъй като буквално няма как да се случи. За първата половина на тази година АЕЦ "Козлодуй" е пуснал само два търга за дългосрочен продукт. Основната причина за това е, че атомната централа разпродаде почти цялата си енергия за 2019-а през последните три месеца на миналата година. Именно тогава търговците около Христо Ковачки успяха да я изкупят (според някои изчисления става дума за 800 мВт мощност), предлагайки малко по-висока цена от останалите участници на търговете (което повдига съмнения за злоупотреба с вътрешна информация) и предоставяйки пред БНЕБ не банкови гаранции или депозити, а застраховки от ОЗК (също част от групата на Ковачки). Последното е важно, защото на практика не води до разходи за търговците на Ковачки при сключването на сделките, докато останалите играчи трябва да блокират огромни суми, за да получат енергията от АЕЦ-а - гаранциите се определят спрямо закупеното количество.

НЕК също не може да продава значителни количества енергия по дългосрочни договори поради липсата на достатъчно вода за водноелектрическите централи - производството им е с над 30% по-ниско спрямо 2018 г.

Що се отнася до ТЕЦ "Марица-изток 2", заради високите производствени разходи токът на централата е почти непродаваем като дългосрочен базов продукт.

[Shutterstock]

Далавера или всичко е точно?

Това са фактите.

Дали има нарушение на закона е съвсем друг въпрос. По време на извънредното заседание на парламентарната комисия по енергетиката тази седмица изпълнителният директор на борсата Константин Константинов съобщи, че е изпратил до КЕВР 18 сигнала, в които има съмнения за нередности при определени сделки. Председателят на регулатора Иван Иванов обаче не съобщи имената на участващите в тях компании и побърза да се застрахова с обяснението, че подобни проверки за манипулации отнемали средно между 3 и 5 години.

На 2 юли свързаната с Ковачки "Юропиан трейд оф енерджи" купи огромно количество енергия с непостоянен профил на изключително ниска цена от друг търговец на Ковачки - "Гранд енерджи дистрибюшън", който обединява тока от топлофикациите на бизнесмена. Поради начина и параметрите на тази сделка други играчи са нямали достъп до нея. НЕК също беше обявил на 19 юни спорен търг, чиито параметри сочеха само един възможен купувач - Христо Ковачки. След вдигналия се шум търгът бе отменен, за да се проведе на 2 юли при по-конкурентни условия, но накрая 80% от енергията отново отиде в свързани с Ковачки фирми (виж тук).

Ефектът от всичко това върху бизнеса е показателен - няколко завода вече обявиха, че спират производството си, а асоциациите на работодателите излязоха с единна позиция срещу "манипулациите на пазара". В писмото си до държавните институции те посочват, че плащат най-скъпия ток в Европа и не могат да се конкурират с чуждестранните производители, а допълнителните разходи спират ръста на заплатите и инвестициите. Случващото се на пазара на ток се определя от бизнеса и като лош сигнал към чуждестранните инвестиции - как например голям инвеститор като "Фолксваген" би погледнал на абсолютната непредвидимост на цената на енергията.

Всяка стотинка допълнително за киловатчас струва на бизнеса между 170 и 190 млн. лв. на година. Това изчисление направи зам.-председателят на АИКБ Румен Радев по време на заседанието на енергийната комисия в парламента на 9 юли и най-ясно показва колко сериозен е ефектът върху икономиката от по-скъпия ток. В един момент може да се стигне до масово затваряне на производство.

Трудният внос

Повечето от тези проблеми на пазара не биха съществували, ако търговците можеха бързо да внесат електроенергия от съседните страни, когато цените на БНЕБ са по-високи. На теория това е възможно, но на практика - почти неосъществимо. Участници от пазара обясниха пред "Капитал", че няма възможност да се купуват трансгранични капацитети за пренос в рамките на деня, което означава, че ако такива не са били осигурени по-рано, няма как да има внос на ток. Освен това от налична техническа възможност за пренос на 3000 мВт на час през границата с Румъния за търговско ползване се предоставяли едва 400 мВт. От Министерството на енергетиката обясниха за "Капитал", че при определянето на трансграничния капацитет за даден период се вземат под внимание прогнозите за натоварването, генериращите мощности, вътрешните и международните ремонтни програми на електропреносните мрежи и получените стойности се обменят с операторите на съседните преносни електрически мрежи, като се съгласуват по правилото "по-ниската стойност е валидна".

С други думи, България наужким е част от европейския енергиен пазар, а на практика е остров.

Ако чакате промяна - след 10 години. "Значително увеличаване на трансграничните капацитети между България и съседните страни Гърция, Румъния, Турция и Сърбия се очаква след осъществяване 10-годишния план на ЕСО, който освен значително развитие на вътрешната мрежа 400kV предвижда и нови междусистемни връзки", казват още от ведомството на Теменужка Петкова.

Данните на ЕСО за периода 1 - 5 юли показват, че използваемостта на предоставените преносни способности в посока внос е едва 10%, като само за Румъния стойността е малко над 20%. Това според енергийното министерство означава, че търговските участници не използват предоставените им преносни способности за внос, а предпочитат да изнасят електроенергия от България.

Какво да се направи

Има два вида решение на ситуацията на енергийния пазар. Първият е краткосрочен. Според работодателските организации например "Марица-изток 2" може да участва активно на сегмента "Ден напред", където цените, особено в пиковите часове, са над минимално необходимите му 135 лв./мВтч. Ако държавният производител всекидневно пуска оферти за продажба на 100 мВт мощност при цена 140 - 150 лв./мВтч, която ще му осигурява печалба, това ще играе ролята на своеобразен таван за целия пазар, тъй като търсенето трудно би могло да стане по-голямо.

Тук обяснението на изпълнителния директор на ТЕЦ-а Живко Динчев е, че блоковете не могат да се пускат и спират ден за ден, тъй като им трябва технологично време за достигане на минимална мощност, а и не са проектирани да работят в такъв режим. Контрааргументът на бизнеса и търговците на ток е, че работещите блокове на централата са натоварени на 70% и само чрез увеличаването на мощността в рамките на отделните дни може да се осигурят необходимите за пазара количества. Точно за това в четвъртък (11 юли) АИКБ, БСК, КРИБ и БТПП изпратиха сигнал до Главния прокурор Сотир Цацаров за бездействие и неупражняване на задължения от ръководството на ТЕЦ "Марица изток 2" и БЕХ. В сигнала се казва, че липсата на предлагане на енергия от ТЕЦ-а при ценови нива, които могат да му осигурят печалба, се отразява като ключово значим ценообразуващ елемент на пазара на електроенергия.

По-важни са обаче дългосрочните решения. Най-логична би била пълна либерализация на пазара: малките фирми и битовите потребители да нямат регулирана от КЕВР цена, а тя да се определя от борсата, както е в почти цяла Европа. Това ще премахне кръстосаното субсидиране между регулирания и свободния пазар, което сега прави държавата - за да се поддържат по-ниски тарифи за бита, се увеличават цените на бизнеса. Когато цялата електроенергия се търгува на борсата, възможността един или два участника да доминират намалява. Поради високата политическа цена и факта, че цената на тока може първоначално да се вдигне (след което да се урегулира), българските управници в момента дори не мислят за този вариант.

Отварянето на пазара към близките държави е доста по-реалистично. Пазарните обединения ще елиминират възможността за спекулации, тъй като офертите за покупка или продажба ще се конкурират в реално време с тези в Румъния, Унгария, Сърбия или Македония. По този начин няма да може минималното ограничаване на предлагането да води до рязък скок на цените. Първата крачка в тази посока може да се случи на 19 ноември, когато се очаква да заработи обединението с Румъния за борсовия сегмент "В рамките на деня".

И третото решение е свързано с това държавата да спре да играе с Христо Ковачки. Неизвестните механизми, по които енергийният бизнесмен продължава да контролира голяма част от българската енергетика, вече започват да вредят на голяма част от икономиката. Това към момента изглежда най-невъзможното от всички решения.